Решение № 2600 от 31.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2600 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110209166 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на „Сайтграунд Хостинг“ ЕООД, ЕИК срещу наказателно постановление № 23-2300232/05.06.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област, с което на основание чл. 97, ал. 1 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 38, ал.6 вр. ал. 1, т. 2 от ЗХУ вр. чл.

29, ал. 6 от Правилника за прилагане на ЗХУ.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се оспорва извършването на вмененото нарушение.

Поддържа се, че тъй като определените от дружеството работни места, подходящи за хора с трайни увреждания са останали незаети дружеството е дължало компенсационни вноски по реда на чл. 38, ал. 6 от ЗХУ за месеците април – август за 7 лица - по 1491 лева месечно, за месеците от септември до ноември включително – за 9 лица по 1917 лева месечно и за месец декември 2022 г. – 1704 лева. Посочва се, че при заплащане на компенсационните вноски за месеците април – декември дружеството е допуснало грешка, като е заплатило 3408 лева повече от дължимата сума. Потвърждава се, че част от вноските са заплащани със забава, но към датата на проверката всички 1 дължими компенсационни вноски са били заплатени и нарушението е било отстранено. Застъпва се тезата, че размерът на забавеното плащане за месец ноември 2022 г. не съответства на посоченото в АУАН и НП, тъй като с платежно нареждане от 02.12.2022 г. частично е погасено задължението за месец ноември в размер на 1599 лева, а останалата част от задължението е заплатена с платежно нареждане от 22.12.2022 г. Алтернативно се претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН. По аргумент от решение № 3 на Конституционния съд от 23.03.2021 г. по к.д. № 11/2020 г. в жалбата се аргументира тезата за недопустимо заобикалянето на реда за събиране на компенсационните вноски вместо чрез принудително събиране по реда на ДОПК чрез обявяването на неплащането им за нарушение. Отделно се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, а именно: посочване на неправилен номер на платежното нареждане от 22.12.2022 г., посочване като краен срок за плащане на компенсационните вноски несъществуваща дата- 31.11.2022 г., необсъждане на доводите за надвнасяне на суми и необсъждане на възраженията на дружеството. Според жалбоподателя, налагането на имуществена санкция, макар и в минимален размер е прекомерна. От съда се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се представлява от юрк. Христова, надлежно упълномощена, която пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление по изложените в жалбата съображения. Акцентира върху липсата на коректно посочване в протокола за проверка, в АУАН и в НП на конкретните дати, на които са били погасявани задълженията на дружеството-жалбоподател за компенсационни вноски.

Намира, че допуснатата забава при погасяването е минимална, а наложената санкция – прекомерна. Алтернативно се иска квалифициране на нарушението като маловажен случай. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област се представлява от упълномощен процесуален представител - юрисконсулт И. Същият пледира за потвърждаване на НП като намира, че от събраните доказателства безспорно е доказано, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 38, ал. 6 вр. ал. 1 т. 2 ЗХУ вр. чл. 29, ал. 6 от ППЗХУ. Посочва, че размерът на наложената санкция е обоснован с факта, че се касае за повече от едно лице и повече от един месец, за които обаче са издадени други наказателни постановления. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на поисканите разноски от жалбоподателя.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Във връзка с искане за връщане на надвнесени суми за компенсационни вноски за 2022 г. от страна на „Сайтграунд Хостинг“ ЕООД инспектори от ДИТ – Софийска област, в т.ч. и свидетелят А. Г. извършили проверка на дружеството по спазване на трудовото законодателство.

В хода на проверката било установено, че дружеството „Сайтграунд Хостинг“ ЕООД е работодател на 540 служители според средно списъчен състав за 2021 г. и съответно през 2022 г. е следвало да назначи 11 лица, които имат трайно намалена работоспособност. С протокол от 02.09.2022 г. за 2 определяне на работни места подходящи за хора с трайни увреждания работодателят определил квота от 11 места, от които към посочената дата и към месец ноември 2022 г. само 2 били заети от хора с трайни увреждания като на тези места били назначени П Х Д и Н Т Х.

В хода на проверката инспекторите установили, че работодателят не е назначил лица с трайно намалена работоспособност в изпълнение на квотата за месец ноември 2022 г. и не е подал уведомление до Агенцията по заетостта, с което желае да използва посредничеството на Агенцията по заетостта за назначаване на 9 лица с трайна неработоспособност, поради което за месец ноември 2022 г. работодателят дължал компенсационна вноска в размер 30 на сто от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане. За 2022 г. минималната работна заплата за страната е била в размер на 710 лева, а компенсационната вноска за 1 незаето работно място, определено за човек с трайни увреждания е била в размер на 213 лева. По време на проверката по документи от страна на работодателя била представена информация за назначени лица в изпълнение на задължението по чл.38, ал.1 от ЗХУ, протокол от 02.09.2022 г., удостоверяващ определени работни места за изпълнение на квотата по чл.38, ал.1 от ЗХУ през 2022 г. и приложение към него.

До 30.11.2022 г. дружеството-жалбоподател не заплатило по сметка на ИА „ГИТ“ сумата от 1917 лева, представляваща компенсационни вноски за месец ноември 2022 г. за 9 незаети работни места, определени за хора с трайни увреждания.

С платежно нареждане от 02.12.2022 г. дружеството –жалбоподател заплатило по сметка на ИА „ГИТ“ сумата от 3942 лева, представляваща дължими компенсационни вноски за месеците септември и октомври 2022 г. за 9 работни места при дължими за посочените месеци 3834 лева тоест внесло със 108 лева повече.

С платежно нареждане от 22.12.2022 г. дружеството –жалбоподател заплатило по сметка на ИА „ГИТ“ сумата от 1704 лева, представляваща дължими компенсационни вноски за 8 незаети работни места работни места за месец ноември, при дължими за месец ноември 1917 лева.

С платежно нареждане от 09.03.2023 г. дружеството е внесло сумата от 3 726 лева, като е посочено основание за плащането 9 работни места – 11 и 12.2022 г., кор. 9 и 10.2022 г. След направеното плащане от страна на дружеството било установено, че реално е надвнесена сумата от 3 408 лева.

Искането на дружеството за възстановяване на надвнесените суми било уважено и с платежно нареждане от 02.05.2023 г. посочената сума била преведена по банковата му сметка.

Свидетелят А. Г. приел, че дружеството „СайтГраунд Хостинг“ ЕООД не е заплатило до края на месец ноември 2022 г. дължимите от дружеството компенсационни вноски за незаети 9 места, определени за хора с трайни увреждания и на 05.04.2023 г. съставил срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение № 23-2300232/05.04.2023 г.

Актът бил предявен за запознаване на представител на дружеството, който го подписал и получил екземпляр от него. На 12.04.2023 г. били депозирани възражения срещу АУАН.

Като счел подадените възражения за неоснователни директорът на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ издал обжалваното 3 наказателно постановлнеие, препис от което бил връчен на жалбоподателя на 12.06.2023 г., а на 26.06.2023 г. била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля А. Г., дадени в хода на съдебното следствие, и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – протокол за извършена проверка № ПР2311591/05.04.2023 г., 5 броя платежни нареждания, писмо от директора на Дирекция „Правно осигуряване на инспекционната дейност“ при ИА „ГИТ“, справка – информация за назначените лица в изпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ, представена от работодателя към 02.09.2022 г., протокол за определяне на работни места, подходящи за хора с трайни увреждания, Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. и заповед № ЧР43/30.01.2023 г., заповед № ЧР. 88/24.01.2014 г. и трите на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, длъжностни характеристики, известие за доставяне, пълномощно, извлечения от имейл кореспонденция.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Г., които прецени като обективни, логични, последователни, без вътрешни противоречия и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Свидетелят е бил част от проверяващия екип, който лично се е запознал с представените от жалбоподателя документи и извършените плащания и е установил обстоятелствата, за които свидетелства. Показанията на свидетеля кореспондират напълно с приетите по делото писмени доказателства.

От писмените доказателства се установи, че за месец ноември 2022 г. дружеството е следвало да назначи 11 лица с трайно намалена работоспособност, като същото е било назначило само 2 лица, поради което и е дължало заплащане на компенсационни вноски за 9 незаети работни места, определени за хора с трайни увреждания. Съгласно постановление на МС № 37/24.03.2022 г. минималната работна заплата за страната е била в размер на 710 лева и компенсационната вноска за едно незаето място, определено за човек с трайни увреждания е била в размер на 213 лева.

Видно от платежно нареждане от 02.12.2022 г. на посочената дата дружеството е заплатило сумата от 3942 лева, с вписано основание за плащане компенсационни вноски за 9 лица за месеците септември и октомври 2022 г. За посочените месеци общият размер на дължимите от дружеството компенсационни вноски е бил в размер на 3834 лева., следователно дружеството било заплатило със 108 лева повече от дължимото за месеците септември и октомври 2022 г. и посочената сума следва да бъде отнесена за погасяване на задълженията на дружеството за месец ноември 2022 г.

Видно от платежното нареждане от 22.12.2022 г. дружествотожалбоподател е заплатило по сметка на ИА „ГИТ“ сумата от 1704 лева, представляваща компенсационни вноски за 8 незаети работни места, определени за хора с трайни увреждания. След заплащане на посочената сума оставащият размер на незаплатените вноски е бил в размер на 105 лева.

Видно от платежното нареждане от месец март 2023 г. дружеството е заплатило сумата от 3726 лева, като видно от писмото на директора на дирекция Дирекция „Правно осигуряване на инспекционната дейност“ при ИА „ГИТ“ от 03.05.2023 г. действително е налице надвнасяне на дължимите суми със сумата от 3408 лева.

4

Представените по делото заповеди на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ установяват компетентността на актосъставителя и АНО.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима