Решение № 472 от 28.04.2020, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ ..... гр.***, 28,04,2020 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕРА НАЙДЕНОВА при секретаря Цецка

Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №6127 по описа на съда за 2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД Пред РС *** е постъпила искова молба, изпратена по подсъдност от ОС ***, от И.Т.Е., ЕГН **********,***, Т.И.Е., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, и С.И.Е., ЕГН **********,***, чрез адв.Н.К. ***, против З. „Б.и.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***. В молбата се сочи, че ищците са наследници на ***Е., ЕГН **********, б.ж. на гр.***, починала на 13,07,2018 г. Твърди се, че на 27,08,2014 г. ***Е. пострадала при ПТП – била блъсната на пешеходна пътека от л.а. ***, с водач И.Т.П.

***. Твърди се, че след произшествието ***Е. е откарана в болнично заведение, където е проведена хирургическа интервенция за наместване на счупена раменна кост, а в последствие двукратно е хоспитализирана за хирургични процедури.

Твърди се, че отделно от физическите болки, ***Е. изпаднала за продължителен период от време в тежка стресова ситуация – страхувала се да излиза от дома си, оплаквала се от безсъния, силни болки в рамото крака при извършване на каквато и да е физическа дейност. Сочи се, че с течение на времето ***Е. осезаемо отпадала, оплаквала се от задух и стягане в гърдите, като в началото на 2018 г. получила мозъчен инфаркт и на 27,06,2018 г. била приета в Клиника по кардиология на ***“ – гр.***, където станало ясно, че сърцето й е сериозно увредено. Твърди се, че била направена операция, но на 13,07,2018 г. ***Е. починала. Ищците считат, че развитието на сърдечно-съдовото заболяване е в резултат от всички болки, страдания и увреждане на общото й състояние след претърпените физически и психологически травми, които е претърпяла при ПТП на 27,08,2014 г. Сочи се, че близките й трудно преживели загубата, тъй като ги свързвала здрава връзка, взаимна грижа, доверие и обич. Твърди се, че лекия автомобил, причинил ПТП, към онзи момент имал сключена валидна застраховка „ГО“ в ответното дружество, а водачът бил признат за виновен за причиненото от него ПТП и телесни увреждания на ***Е. по НАХД №3187/2015 г. на ПлРС и окончателно решение по ВНАХД №176/2016 г. на ПлОС /в ИМ са посочени грешно номерата на делата/. Сочи се, че ищците отправили претенция към застрахователното дружество, която е отхвърлена. В заключение ищците молят съда да постанови решение, с което на основание чл.432, ал.1 от КЗ да осъди ответното дружество да заплати на ищеца И.Т.Е. сума в размер на 12 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – душевни болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания на неговата съпруга и наследодател ***Е. при ПТП, настъпило на 27,08,2014 г., виновно причинено от И.Т.И. – собственик и водач на л.а.***, който към момента на вредоносните последици е бил застрахован по риска „ГО“ в З. „Б.и.“ АД по полица №***, ведно със законната върху главницата от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 6093,68 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 12 000,00 лева за периода от датата на увреждането до датата на завеждане на иска; да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца Т.И.Е. сума в размер на 12 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – душевни болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания на неговата майка и наследодател ***Е. при ПТП, настъпило на 27,08,2014 г., виновно причинено от И.Т.И. – собственик и водач на л.а.***, който към момента на вредоносните последици е бил застрахован по риска „ГО“ в З. „Б.и.“ АД по полица №***, ведно със законната върху главницата от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 6093,68 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 12000,00 лева за периода от датата на увреждането до датата на завеждане на иска; да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца С.И.Е. сума в размер на 12 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – душевни болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания на нейната майка и наследодател ***Е. при ПТП, настъпило на 27,08,2014 г., виновно причинено от И.Т.И.

– собственик и водач на л.а.***, който към момента на вредоносните последици е бил застрахован по риска „ГО“ в З. „Б.и.“ АД по полица №***, ведно със законната върху главницата от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 6093,68 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 12000,00 лева за периода от датата на увреждането до датата на завеждане на иска. Ищците претендират и направените деловодни разноски. В с.з. процесуалният представител на ищците моли съда да уважи претенциите, като сочи, че претендираната сума е обезщетение както за болките и страданията, претърпени от ищците от загубата на пострадалата, както и за болките и страданията, които тя е претърпяла от ПТП. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000,00 лева Процесуалният представител на ищците не депозира писмена защита в дадения му от съда срок.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество ангажира писмен отговор, чрез адв.П.Я. от ПАК, в който се сочи, че исковете са допустими, но неоснователни. Сочи се, че след подаване на претенция за обезщетяване на неимуществени вреди от страна на първия ищец срещу дружеството в размер на 71 000,00 лева, е заведена щета №**********/18 г. за ПТП от 27,08,2014 г., като след заседание на експертен съвет, щетата е отхвърлена поради липса на причинно-следствена връзка, за което молителят тогава И.Е. е уведомен с писмо от 14,01,2019 г. Сочи се, ответното дружество коректно и в срок е обработило заведената ликвидационна щета, като се е произнесло по отношение основателността на изплащане на предявената от първия ищец претенция. Твърди се, че представените удостоверителни медицински документи обосновават липса на причинно-следствена връзка от настъпилия пътен инцидент и последвалата смърт на наследодателката на ищците, като се сочи, че проявната форма на развилите се в годините заболявания не може да бъде свързана с травмите, които е получила ***Е. при настъпилия на 27,08,2014 г. пътен инцидент. Оспорва се извършването на деликт от И.П., вследствие на което да се претендират твърдените вреди; оспорва се и механизма на ПТП; оспорва се причинно-следствената връзка, и предявените акцесорни искове за лихва. Алтернативно се сочи, че исковете са прекомерно завишени. Претендират се разноски. В с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли исковете, тъй като не е доказана причинно-следствената връзка между смъртта на ***Е. и ПТП, като се сочи, че по време на целия процес, още от ИМ, ищците твърдели, че претенцията е вследствие настъпилата смърт на тяхната близка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното в цялост АНД №3187/2015 г. на ПлРС се установява, че с решение от 16,02,2016 г. И.Т.П. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказания глоба в размер на 1000,00 лева за извършено на 27,08,2014 г. престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ вр.ал.1, б.“б“ вр.чл.342, ал.1, вр.чл.129, ал.2 от НК, вр.чл.5, ал.1, т.1, ал.2, т.1, чл.6, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП вр.чл.2 от НК. Със същото решение е наложено лишаване на подсъдимия да управлява МПС за срок от три месеца. С решение от 27,04,2016 г. на ПлОС по ВНАХД №176/2016 г. е намален срокът на наложеното наказание лишаване от права от три месеца на един месец.

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 01,09,2014 г. се установява, че същият е съставен във връзка с настъпило на 27,08,2014 г. около 12,00 ч., в гр.***, на ***в посока центъра на гр.***, ПТП между МПС с рег.№ *** и пешеходеца ***Е..

От представената в заверено копие Епикриза от 30,08,2014 г. от *** ***“ ООД се установява, че ***Е. е постъпила на 27,08,2014 г. и изписана на 30,08,2014 г., като окончателната диагноза е „Счупване на горния край на раменната кост /хумерус/“.

От представената в заверено копие Епикриза от 21,09,2014 г. от *** ***“ ООД се установява, че ***Е. е постъпила на 16,09,2014 г. и изписана на 21,09,2014 г., като окончателната диагноза е „Абсцес на кожата, фурункул и карбункул на крайниците“.

От представената в заверено копие Епикриза от 25,10,2014 г. от *** ***“ ООД се установява, че ***Е. е постъпила на 23,10,2014 г. и изписана на 25,10,2014 г., като окончателната диагноза е „Счупване на горния край на раменната кост /хумерус/“ /за отстраняване на импланти от костта/.

От представеното копие на амбулаторен лист от 10,04,2018 г., издаден от ***, се установява, че ***Е. е с диагноза „Синдром на каротидната артерия /хемисферен/“, а оплакванията й са били световъртеж, главоболие, тръпнене и преходна слабост на левите крайници, зрителни нарушения на терена на високи стойности на АН.

От представената в заверено копие Епикриза по ИЗ №2023/2018 от ***“ се установява, че ***Е. е постъпила на 27,06,2018 г. и изписана на 01,07,2018 г.

От представената в заверено копие Предаутопсионна епикриза по ИЗ №2058/2018 от ***“ се установява, че ***Е. е постъпила на 02,07,2018 г. и е починала на 13,07,2018 г. в 15,30 ч.

От представеното в оригинал удостоверение за наследници №14-2754/17,07,2018 г. се установява, че ***Е. е починала на 13,07,2018 г. и е оставила за наследници И.Т.Е., Т.И.Е. и С.И.Е..

От представеното в заверено копие Заявление от И.Т.Е. до ответното дружество, с вх.№ОК-890348/20,12,2018 г., се установява, че заявителят е поискал изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 71 000,00 лева.

От представеното в заверено копие писмо от 14,01,2019 от ответното дружество до И.Т.Е. се установява, че е отказано изплащането на поисканото обезщетение, поради неангажирането на доказателства за причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на ***Е..

От приложената в заверено копие застрахователна полица №*** от 11,07,2014 г. се установява, че МПС с ДК №*** е имало валидна застраховка ГО за периода 12,07,2014 г. – 12,07,2015 г. в ответното дружество. Същото обстоятелство се установява и от проверката за сключена застраховка ГО в ел.страница на Гаранционния фонд /л.14 от делото/.

От представеното копие на бланка за завеждане на щета /л.16 от делото/ се установява, че по заявлението на И.Т.Е. е заведена щета №**********.

От представеното копие на решение на експертен съвет от 08,01,2019 г. се установява, че е отказано да се изплати застрахователно обезщетение, тъй като смъртта не е в причинно-следствена връзка с ПТП.

От представеното копие от писмо от ответното дружество до И.Т.Е. /датата и изх.номер не се четат/ се установява, че ищецът И.Е. е уведомен за отказа да се изплати застрахователно обезщетение.

От заключението по изготвената по делото СМЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че счупването на шийката на раменната кост води до трайно затрудняване на движението на ръката за срок от около два месеца, а възстановяването на трудоспособността е след около още два месеца.

Посочено е, че счупването и лечението е съпроводено с болки и ограничаване на възможностите за самообслужване. ВЛ сочи, че възпалението на травматичния хематом е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. ВЛ заявява, че причинените на пострадалата увреждания са локализирани на места, характерни на описания механизъм на травмата. ВЛ е категорично, че между преживяното от ***Е. ПТП на 27,08,2014 г. и настъпилата смърт няма причинно-следствена връзка, а нараняванията, получени при инцидента, не са причина за развитие на сърдечните заболявания. В с.з. ВЛ отново категорично заявява, на изрично зададен от процесуалния представител на ищците въпрос, че дори и сърдечната дейност да е била натоварена при травмата и операциите, това не е причината за сърдечното заболяване на ***Е., което е довело до смъртта й.