Решение № 71 от 25.08.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Разград, 22.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

Пламен М. Драганов

Петър М. Милев при участието на секретаря М. В. Н. в присъствието на прокурора Ив. Р. Р. като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600336 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 28 от 30.09.2021 г. по НОХД № 932/2019 г. по описа на РС Разград подс. Х. е признат за винонен в това, че за периода 01.12.2014 г.

– 29.12.2017 г., в гр. Нюрнберг, ФРГ, гр. Гюргево, Р Румъния, с. Ясеновец, община Разград, Р България, при условията на продължавано престъпление и в съучастие с лице от женски пол с неустановена самоличност, което с цел да набави за себе си и другиго имотна облага е възбудило и поддържало у К. Й. от гр. Нюрнберг, ФР Германия, заблуждение, че е жена, родена в Азербайджан, че живее в Р Молдова, че иска да отиде при Й., за да живее при него, като помагач, получил суми по парични преводи на 30.12.2015 г., 29.01.2016 г., 31.03.2016 г., 29.04.2016 г., 31.05.2016 г., 29.07.2016 г., 06.10.2016 г., 14.10.2016 г., 01.06.2017 г., 08.08.2017 г., 01.12.2017 г. и на 29.12.2017 г., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 5 562,39 лв. За извършеното престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4 във вр. с чл.

26, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено наказание в размер на три години „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок в размер на пет години.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия за невиновен в това да е извършил престъплението след предварителен сговор и го е оправдавал по повдигнатото му обвинение в частта за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 1 от НК.

Подсъдимият е осъден да заплати разноските за досъдебното производство в полза на ОД на МВР гр. Разград и за съдебното производство в полза на РС Разград.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. С.Д. като самостоятелна страна в процеса и в качеството си на защитник на подс. Х..

Адв. Д. счита присъдата в осъдителната си част за незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснована, а наложеното наказание е явно несправедливо.

Жалбоподателят навежда доводи, че по делото пред първата инстанция не са събрани доказателства и не е установено подсъдимият да е извършил изпълнителното деяние възбуждане или поддържане на заблуждение у пострадалото лице Й.. За да е извършител на престъплението измама, защитникът Д. е на мнение, че деецът трябва с активно действие да възбуди или да поддържа у някого заблуждение за определени факти и обстоятелства.

В тази връзка, тъй като подсъдимият не е имал контакти с пострадалото лице, то подсъдимият не може да е извършител на измамата.

На следващо място, счита, че е налице явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбоподателят е на мнение, че съдът е следвало да отчете превеса на смекчаващи вината обстоятелства и да определи наказание към минимума. Като не е сторил това, присъдата подлежи на изменение в частта на размера на наказанието.

В обобщение, отправено е искане за отмяна на присъдата в осъдителната й част, като подсъдимият бъде оправдан. Алтернативно се моли за връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на присъдата в насока намаляване на наложеното наказание.

Няма постъпило допълнително писмено изложение за допълване на доводите, посочени в жалбата, нито писмени възражения от прокуратурата.

В съдебните прения пред въззивната инстанция прокурорът от ОП Разград е на мнение, че присъдата е правилна и законосъобразна, а подсъдимият е извършил престъплението, за което е осъден. Не счита, че районният съд е допуснал нарушение, като не е направил доказателствен анализ, а напротив – съдът е посочил изчерпателно от кои доказателства се подкрепя изложената фактическа обстановка, като е на мнение, че доказателствата са безпротиворечиви и няма какво да се обсъжда задълбочено. Прокурорът е на мнение, че наказанието е правилно определено предвид разпоредбите на НК.

Защитникът на подс. Х. – адв. Д. , смята, че въззивната жалба е основателна. Излага твърдения за противоречия между показанията на свид.

Й. и обвинението, както следва: че свид. Й. се е позовал на превод на пари на 13.12.2015 г., но в документите по делото няма данни за такъв превод; че обвинението е за получаване на паричните преводи в гр. Гюргево, Румъния, а 2 свидетелят казва, че е изпращал пари и до България. Защитникът е на мнение, че за да има отговорност за помагачество на неговия доверител, трябва по безспорен начин да е установено кой е извършителят на престъплението и дали е наказателноотговорно лице. Адв. Д. сочи, че по делото няма доказателства, които подкрепят факта, че подс. Х. се е съгласил да помогне на лицето от женски пол с неустановена самоличност да извърши престъплението измама. Изложени са твърдения, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е направил анализ на противоречията в доказателствения материал и защо дава превес на едни за сметка на други.

В пренията подс. Х. поддържа казаното от защитника му. В последната си дума подсъдимият сочи, че няма какво да добави.

Окръжен съд Разград, след като обсъди събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Съдът констатира наличието на основания по чл. 334, т. 3 във връзка с чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 1 от НПК за изменение на първоинстанционната присъда поради частично оправдаване на подсъдимия с прилагане на закон за същото престъпление и намаляване на наложеното наказание (в този смисъл Решение № 223 от 11.02.2020 г. по НД № 1013/2019 г. по описа на ВКС, III НО).

Не са налице основания за отмяна на обжалваната присъда. Районен съд Разград не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, въпреки неоснователните възражения на защитата, че не е направен анализ на противоречията в доказателствения материал и не е изложено защо дава превес на едни за сметка на други. Окръжен съд Разград е на мнение, че първоинстанционната присъда е постановена при спазване на процесуалните правила, с изключение на тези за приобщаване на свидетелските показания на свид. Й. и свид. О. по реда на чл. 281, ла. 4 от НПК, но това не води до извод за отмяна на присъдата, а представлява само непълнота на доказателствения материал, която може и беше запълнена от въззивната инстанция чрез проведените две процедури за Европейски заповеди за разследване.

Обвинението е частично доказано по несъмнен начин, поради което за една част присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена, а в останалата си част – подсъдимият да бъде оправдан за част от обвинението, като се приложи закон за същото престъпление, както и наложеното наказание да бъде намалено. От тази гледна точка, въззивната жалба е частично основателна. Аргументите за това следните:

Въззивният съд, след преценка на доказателствения материал по 3 делото, възприе следната фактическа обстановка:

Подсъдимият ЕРДЖ. ГЮН. ХЮС. е *** г. в ***, ***, с ЕГН **********.

Свид. К. Й. е гражданин на ФР Германия, на ***

В края на 2015 г. лице от женски пол с неустановена самоличност по делото с черна коса, на около 38 г. е инициирало и установило контакт със свид. Й. посредством социалната мрежа Фейсбук (Facebook). В профила във Фейсбук на лицето е пишело, че тя е от гр. Разград и се казва Е.Х.. Двамата започнали да водят кореспонденция по Фейсбук, Вайбър (Viber), УатсАпп (WhatsApp) и електронна поща (имейл), както и да се чуват по телефона, като се опознавали. Лицето от женски пол с неустановена самоличност е ползвало следния телефонен № 01632911071, който поименно се е водил на Т У, с адрес: ***. Разговорите се водили на турски език. Лицето от женски пол с неустановена самоличност впоследствие изпратило снимка на свид. Й. по WhatsApp, а последният я е харесал като човек, като си мислил, че това е наистина тя.

Двамата са осъществявали контакт често в периода от 2015 г. до 2021 г., а понякога и само веднъж месечно, при което свид. Й. се влюбил в лицето от женски пол с неустановена самоличност. В един момент лицето от женски пол с неустановена самоличност по делото поискало пари от свид. Й., за да може да отиде при него в Германия и да заживеят на съпружески начала, а впоследствие да се оженят. В тази връзка свид. Й. превел на 29.01.2016 г. през приложението на MoneyGram 280 евро. За получател на парите свид. Й. бил помолен от лицето от женски пол с неустановена самоличност по делото да бъдат посочени данните на подс. Х. – три имена, и страна за получаване на парите – Румъния. Така и направил свид. Й., като превел парите и му предали Квитанция № 97061959/29.01.2016 г. за нареждане на пари, издадена от представител на MoneyGram, Нюрнберг, Германия. След генериране на квитанцията свид. Й. продиктувал на лицето от женски пол с неустановена самоличност по телефона специалния код (референтен номер) за получаване на парите, който му бил предоставен от представителя на MoneyGram.

Лицето от женски пол с неустановена самоличност предоставило на подс. Х. тази специфична информация за изтегляне на парите. След това подс.

Х. посетил офис на MoneyGram, находящ се на ул. „Гарии“ № 85, гр.

Гюргево, Румъния, пощенски код 080445, и поискал да му бъдат изплатени 280 евро във връзка с данните от Квитанция № 97061959/29.01.2016 г. за нареждане на пари. Свид. Е О. – служителка на „СМА КЕШ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД (представител на MoneyGram), направила проверка дали явилото се лице – подс. Х., има право да получи парите. Тя се уверила, че може да изплати заявените пари, като проверила имената на подателя и получателя, специалните кодове за достъп (референтния номер) и сумата.

След което тя предала 280 евро на подс. Х.. Подсъдимият информирал лицето от женски пол с неустановена самоличност, че е получил парите. След това 4 лицето от женски пол с неустановена самоличност на свой ред се обаждало по телефона на свид. Й. и го е информирало, че тя е получила парите.

В периода от 2015 г. до 2021 г. лицето от женски пол с неустановена самоличност е излагало на свид. Й. многобройни причини защо не може да отиде при него в Германия – например, че искала да си купи самолетен билет, но имала проблеми на летището в Румъния, понеже трябва да излети за Германия от гр. Букурещ, Румъния; че тя дължала пари в България; че имало някакви мафиоти, които й откраднали парите; че си счупила крака и други.

Лицето от женски пол с неустановена самоличност винаги искало повече пари и си измисляло такива случаи, за които й трябват още и още пари, но така и не отишло в Германия при свид. Й..

Свид. Й. в периода от 2016 г. до 2017 г. продължил да праща пари на лицето от женски пол с неустановена самоличност: 240 евро на 31.03.2016 г. чрез Western Union; 224 евро на 29.04.2016 г. чрез MoneyGram; 250 евро на 31.05.2016 г. чрез MoneyGram; 250 евро на 29.07.2016 г. чрез MoneyGram;

100 евро на 06.10.2016 г. чрез MoneyGram; 250 евро на 14.10.2016 г. чрез MoneyGram; 300 евро на 01.06.2017 г. чрез MoneyGram; 300 евро на 08.08.2017 г. чрез MoneyGram; 150 евро на 01.12.2017 г. чрез MoneyGram.

Всички пари по преводите били изтегляни от подс. Х. съгласно гореизложения начин от офиси на MoneyGram, находящ се на ул. „Гарии“ № 85, гр. Гюргево, Румъния, пощенски код 080445, и на Western Union, находящ се на Strada Nicolae Bălcescu 45, Giurgiu 80038, Румъния. На всяка една от посочените дати свид. Й. нареждал парите в полза на подс. Х. за получаване в Румъния. След което свид. Й. продиктувал по телефона на лицето от женски пол с неустановена самоличност специалния код (референтен номер) за получаване на парите, който му бил предоставен от представителите на MoneyGram и Western Union. Тази информация лицето от женски пол с неустановена самоличност предоставяла на подс. Х., който отивал в гр.