Определение № 836 от 07.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 836 гр. Стара Загора, 07.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500458 по описа за 2025 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 Образувано е по частна жалба на ответника „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, подадена чрез юрисконсулт С.Т., против определение № 1177/14.05.2025 г. по гр. д. № 306/2025 г. на Районен съд – Казанлък, V граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството решение № 217/10.04.2025 г. по гр. д. № 306/2025 г. на Районен съд – Казанлък, V граждански състав, да бъде изменено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските чрез намаляване на определеното в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Навежда довод, че същото не е съобразено с ниската фактическа и правна сложност на делото и е несъразмерно с оглед извършените от адвоката работа. Предвид изложеното, моли обжалваното определение да бъде отменено, а адвокатското възнаграждение да бъде намалено до сумата от 1580 лева.

Въззиваемият В. Б. Г., процесуалния представител – адв. М. Д. от АКСтара Загора, е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който твърди, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното определение – да бъде потвърдено. В отговора е направено искане за присъждане на разноски по делото.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса.

1

Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С решение № 217/10.04.2025 г. по гр. д. № 306/2025 г. на Районен съд – Казанлък, V граждански състав, е уважен предявеният от В. Б. Г., представляван от адв. М. Д. на основание чл. 38 ЗАдв., срещу ответника „Ю.Б.“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като съдът е признал за установено, че сключеният между страните договор за паричен заем от PLUS – 20455053 от 13.02.2024 г. е недействителен поради противоречие с нормата на чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Със същото решение ответникът „Ю.Б.“ АД е осъден да заплати в полза на адв. М. Д. от АК-Стара Загора сумата от 2430 лева - адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

С молба от 07.05.2025 г. ответникът „Ю.Б.“ АД е поискал така постановеното решение да бъде изменено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта му за разноските чрез намаляване на определеното в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. поради прекомерност.

В обжалваното определение № 1177/14.05.2025 г., с което молбата по чл.

248, ал. 1 ГПК е оставена без уважение, първоинстанционният съд е приел, че определеното с решението възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на положения от адвоката труд.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение е неправилно.

При наличие на отговорност на насрещната страна за разноски съгласно правилата на чл. 78 ГПК, за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да се установи наличието на изявления за оказване на безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. В чл. 38 ЗАдв. липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв. и той не може да бъде лишен от него, щом са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за присъждането му.

Съобразно постановките на решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от размерите на възнагражденията, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Ето защо определянето на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се извърши само чрез остойностяване на положения от адвоката труд съобразно фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на предоставената защита. В тази връзка в определение № 800/19.02.2025 г. по ч. гр. д. № 413/2025 г. на ВКС, IV г.о., се приема, че видът, броят и материалният 2 интерес на исковете са относими към фактическата и правна сложност на делото и към обема на извършената работа.

В конкретния случай ищецът е предявил два обективно евентуално съединени установителни иска за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, респ. на отделни негови клаузи, като цената на главния иск е в размер на 22546,20 лева. В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като за разглеждането на делото е проведено едно открито съдебно заседание.

В тази връзка следва да се отбележи, че по отношение на спорните между страните въпроси е формирана съдебна практика по сходни казуси пред националните съдилища. Предвид изложеното съдът счита, че делото се характеризира с ниска фактическа и правна сложност. Същевременно извършената работа от процесуалния представител на ищеца се изчерпва единствено с изготвяне и подаване на исковата молба и с явяване в проведеното по делото о.с.з.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 2430 лева в полза на адв. Д. от АК-Стара Загора, се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

Същото следва да бъде намалено до сумата от 2000 лева , която според настоящият съдебен състав съответства на посочените по-горе критерии, и представлява адекватно и справедливо възнаграждение за положения от процесуалния представител на ищеца труд.

Предвид изложеното, частната жалба е основателна. Обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената от ответника молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е неправилно и следва да бъде отменено, а първоинстанционното решение - да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 2430 лева трябва да бъде намалено на сумата от 2000 лева.

Настоящият съдебен състав счита, че с оглед характера на производството в случая не са налице основания за присъждане на разноски на която и да е от страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1177/14.05.2025 г. по гр. д. № 306/2025 г. на Районен съд – Казанлък, V граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на решение № 217/10.04.2025 г. по гр. д. № 306/2025 г. на Районен съд – Казанлък, V граждански състав, в частта за разноските чрез намаляване на определеното в полза на адв. М. Н. Д. от АК-Стара Загора адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

3

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 217/10.04.2025 г. по гр. д. № 306/2025 г. на Районен съд – Казанлък, V граждански състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъденото в полза на адв. М. Н. Д. от АК-Стара Загора, с адрес: гр. К., ***, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от 2430 лева на сумата от 2000 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна частна жалба в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4