Решение № 20432 от 11.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20432 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110175200 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на су***а от 7,20 лева с вкл. ДДС, представляваща сбор от платени без основание месечни абонаментни такси по договор № ****, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги za мобилен номер *****, която сума е част от су***а, за която е издадена фактура № ****/01.02.2022 г.

Ищецът „*** твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги по силата на договор № ****, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен между него и ответника ***. Поддържа, че мобилният оператор е фактурирал сбор от месечни абонаментни такси (***), различен от договорените такива, както и че същият е издал фактура № ****, с която са начислени месечни абонаментни такси (***) за мобилна услуга за мобилен номер ***** - 13,20 лева без ДДС. Поддържа, че е заплатил пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, след което при направена справка е установил, че е платил в повече от действително дължимите *** за договорените пакети за мобилни услуги, като су***а платена в повече възлизала 6 лева без ДДС. Сочи, че съгласно чл. 22.2 от раздел IV от ОУ на ответника месечните абонаментни такси се предплащат от абоната съгласно уговореното в договора и/или съответните приложения към него. В тази връзка посочва, че между страните е сключено приложение № 1 от 03.12.2021 г., в чийто раздел V, т. 2.1 е уговорено заплащането на ***. Допълнителни такси за услуги се заплащали месец за месец, след като бъдат заявени писмено за активация. Желанието на ищеца било да ползва следния тарифен план и допълнителни пакети за мобилен номер *****: *** клас ХS с договорена *** от 3,20 лева без ДДС, с включена отстъпка, пакет мобилен интернет 5 GB на максимална скорост с договорена такса 4 лева без ДДС, с включена отстъпка.

Тоест дължими били такси в размер на 7,20 лева без ДДС или 8,64 лева с ДДС. По 1 процесната фактура били заплатени на А1 15,84 лева с ДДС през месец март 2022 г. в клон на *** в ***. Предвид гореизложеното, предявява настоящия иск за осъждане на ответника да му заплати су***а от 7,20 лева с вкл. ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума по договор № ****, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен номер *****, която сума е част от су***а, за която е издадена фактура № ****/01.02.2022 г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Не оспорва и изрично признава следните обстоятелства: наличието на договорни отношения между него, в качеството му на мобилен оператор, и „***, в качеството му на клиент, относно електронно-съобщителни услуги, които са предмет на договор № ****, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен номер *****; че във връзка с договор № ****, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен номер ***** ответното дружество е издало фактура № ****/01.02.2022 г., както че стойността на последната е заплатена, включително и су***а от 7,20 лева с вкл. ДДС, която е предмет на предявения иск. Не оспорва още сключването на приложение № 1 от 03.12.2021 г., в чийто раздел 2, т. 2.1 е уговорено, че параметрите относно „сим карта, телефонен номер и тарифен план“ се описват в приложение № 2, с оглед на което страните са подписали приложение № 2 от 03.12.2021 г., в което е посочен тарифният план за мобилна услуга *****. Посочва, че всички суми са начислени правилно. Оспорва твърдението, че именно ищецът „*** е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума. В тази връзка поддържа, че от изложеното в исковата молба става ясно, че договорът между страните е сключен за предоставянето на 2161 услуги, както и че ищцовото дружество е с персонал помалък от 10 души, от което следва извод, че то не е ползвател на всичките 2161 услуги, предмет на договора, а услугите са използвани от лица, които не са служители и/или не са свързани по някакъв начин с „***. В тази връзка посочва, че процесната сума е заплатена в брой в магазин на *** от такова лице, в качеството му на ползвател на услугата, и ако имало нещо неправомерно начислено в процесната фактура, то следвало да се възстанови на платилото я лице, а не на „***, тъй като в противен случай ищцовото дружество ще се обогати неоснователно за сметка на лицето, което действително е платило цената на фактурата. Предвид гореизложеното моли за отхвърляне на предявения. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

За основателност на иска в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че су***а по фактура № ****/01.02.2022 г., издадена за стойност на претендирани спрямо „*** от страна на ответника *** мобилни услуги, касаещи мобилен телефонен номер *****, е заплатена, поради което е налице обедняване от страна на „***.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за осъществяване на имущественото разместване, а именно - че между страните е налице облигационно отношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, както и че за периода на фактуриране е предоставил такива за мобилен телефонен номер *****.

Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно 2 обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия. Под „основание“ в областта на неоснователното обогатяване се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава разместването на имуществени блага.

По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ наличието на договорни отношения между ***, в качеството му на мобилен оператор и „***, в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на договор № ****, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен номер *****; 2/ че във връзка с договор № ****, ведно с приложения към него за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен номер ***** ответното дружество е издало фактура № ****/01.02.2022 г.; 3/ че стойността на последната е заплатена в полза на ответника, част от която е и су***а от 7,20 лева с вкл. ДДС, предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск.

Установява се от представените от страните писмени доказателства, че по силата на договор № **** и приложение № 2 от 03.12.2021 г. към него, страните са договорили за мобилен номер ***** тарифен план **** ** клас XS и допълнителени пакети *** ******t 5 GB at **axi**u** speed pro**o. Съгласно приложение № 1, в договора е посочена крайна цена с включена отстъпка, като отстъпката от месечната абонаментна такса се прилага и след изтичане на определения срок на ползване – 24 месеца от активиране на услугите; в случай че за тарифния план, към който се активира даден плюс пакет, е предвидена отстъпка от ***, същата отстъпка от *** се прилага и върху *** на съответния плюс пакет.

Видно от приложение № 1/03.12.2021 г., месечната абонаментна такса (***) за договорения тарифен план ** клас XS възлиза на су***а от 7,00 лева без ДДС, а с включена отстъпка и допълнителни пакети – 3,20 лева без ДДС. В приложението е посочено, че цената на пакета интернет 5 GB е 10 лева без ДДС, а с включена отстъпка - 4 лева без ДДС.

Не са ангажирани доказателства относно цената на допълнителния пакет **** *****.

Безспорно е между страните, а и се установява от представения по делото договор, че стойността на *** и договорените услуги се предплаща, като в конкретния случай. Безспорно е още, че за отчетния период 28.12.2021 г. – 28.01.2022 г. (30 дни) ищецът е заплатил на ответното дружество начислените в предходно издадената фактура такси.

Видно от представената по делото фактура № ****/01.02.2022 г., същата е издадена за период на фактуриране 28.12.2021 г. – 28.01.2022 г., като за мобилен номер ***** са начислени следните суми: 1./ месечна такса за тарифен план А1 ** клас XS за периода 28.01.2022 г. - 27.02.2022 г. в размер 2,80 лева без ДДС (формирана, като от стойността на *** от 7,00 лева без ДДС е приспадната отстъпка от 4,20 лева без ДДС);

2./ пакет мобилен интернет 5 GB на макс. скорост за периода 28.01.2022 г. - 27.02.2022 г. в размер на 10,00 лева без ДДС; 3./ плюс 250 **B на максимална скорост за периода 28.01.2022 г. - 27.02.2022 г. – 0,40 лева без ДДС (формирана, като от стойността на пакета от 1,00 лев без ДДС е приспадната отстъпка от 0,60 лева без ДДС). Общо начислената сума по фактурата е 13,20 лева без ДДС.

3

Въпреки дадените от съда указания с доклада по делото, че в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание да получи сума в размер на исковата такава, от ангажираните по делото доказателства не може да се приеме, че е проведено пълно и главно доказване, че е налице правно основание за имуществено разместване, в т. ч. че размерът на су***а по процесната фактура е изчислен в съответствие с уговореното за целия исков период. Както вече беше посочено, съгласно сключеното между страните приложение № 1/03.12.2021 г. крайните цени на услугите са тези, с включена отстъпка. От фактурата се установява, че *** за периода 28.01.2022 г. 27.02.2022 г., след прилагане на отстъпка, е начислена в по-малък размер – 2,80 лева вместо 3,20 лева без ДДС, тоест с 0,40 лева по-малко.

На следващо място се установява, че във фактурата е начислена такса в размер на 0,40 лева за услуга плюс 250 **B на максимална скорост, която услуга не се установява да е била заявена от потребителя, респективно не се доказва основанието за начисляването й.

Освен това предвидената в договора отстъпка не е била приложена за уговорения допълнителен пакет мобилен интернет 5 GB на макс. скорост, тъй като е била начислена су***а от 10 лева без ДДС, вместо цената на пакета с включена отстъпка в размер на 4 лева без ДДС. Тоест за тази услуга мобилният оператор е начислил с 6 лева без ДДС в повече от уговореното с договора, която сума с включен ДДС възлиза на 7,20 лева.

Доколкото е безспорно по делото, че ответникът е получил пълно плащане по процесната фактура, като взе предвид начислените суми, съдът намира, че ищецът е доказал своето обедняване именно за су***а от 7,20 лева с ДДС, поради което предявеният иск, се явява изцяло основателен.

Неоснователно е възражението на ответника за липса на плащане от страна на ищеца, тъй като процесната сума е заплатена в брой в магазин на *** от трето за спора лице. Дори плащането да е извършено от трето за спора лице, то същото е използвано за погасяване на задълженията на „*** към ответника. Ирелевантно в случая е естеството на отношенията между едно такова евентуално трето лице и ищцовото дружество, доколкото е безспорно, че задължено лице по процесната фактура е ищецът, както и че от негово име са заплатени сумите по същата. В този смисъл определение № 195 от 28.03.2011 г. по т. д. № 727/2010 г. на ВКС, II т. о.

Предвид основателността на иска, върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.