Решение № 484 от 23.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 484

23.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

На 23.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20203100901078 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Окръжна прокуратура Варна против „ИКИ ЕНД МОНИ АУТО КАРТ“ ЕООД, гр. Варна, с която е предявен иск за прекратяване на ответното дружество на основание чл. 155 ал.1 т.3 от ТЗ.

В исковата молба ВОП твърди, че в Търговския регистър, воден при Агенция по вписванията е вписано ЕООД с наименование “ИКИ ЕНД МОНИ АУТО КАРТ” ЕООД, седалище гр. Варна, ЕИК 201352679

Сочи, че за управител и представляващ дружеството е била вписана Д.И.Р. , която е и едноличен собственик на капитала. Лицето е починало на 13.12.2019 г. и от смъртта й, в продължение на повече от три месеца в Търговския регистър не е вписан нов представляващ.

Петитумът е за прекратяване на ООД поради противоречие със закона.

Правна квалификация на иска: чл. 155 т.3 от ТЗ

Съдът е извършил размяна на книжа и е указал, че ще разгледа делото в закрито заседание поради отсъствие на необходимост от събиране на доказателства. В дадения срок за писмени защити не са постъпили такива от страните.

Съдът след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От справка по партидата на търговеца, воден в Агенция по вписванията е видно, в Търговския регистър е регистрирано дружество с наименование “ИКИ ЕНД МОНИ 1

АУТОКАРТ“ ЕООД, седалище гр. Варна с предмет на търговска дейност: развлекателни дейности, отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество; ресторантьорство, хотелиерство, туристическа, рекламна, информационна дейност; строителство; покупка, ремонт и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; превозна, комисионна, спедиторска, складова, лизингова дейност; търговско представителство и посредничество; производство и търговия със селскостопанска продукция, хранителни и промишлени стоки; сделки с интелектуална собственост; услуги на населението; всяка друга дейност незабранена от закона.

За управител и представляващ дружеството е бил вписана Д.И.Р..

От приложения препис-извлечение от Акт за смърк № 1079/14.12.2019 г. се установява, че представляващият дружеството и едноличен собственик Д.Р. е починала на 13.12.2019 година. Считано от тази дата и до три месеца след това, т.е. до 13.03.2020 година, няма предприети действия по вписване по партидата на търговското дружество, на промени в управителните органи и представляващия дружеството. Такава е и фактологията към момента на предявяване на иска от прокурора при Окръжна прокуратура, а и към датата на постановяване на съдебното решение /при извършена отново служебна справка от съда/.

Във връзка с гореизложеното, настоящият състав на ВОС счита, че фактическият състав по чл. 155 ал.1 т.3 от ТЗ, предпоставящ за уважаване претенцията на ВОП, е осъществен, поради което и предявеният иск уважен.

С влизане в сила на решението неговият конститутивен ефект ще се прояви, като дружеството ще се счита за прекратено. В разпоредбата на чл. 156 ТЗ се уреждат последиците от вече настъпилото прекратяване на дружеството - открива се производство за ликвидация. Производство е охранително. С него се регистрира вече настъпилият факт на прекратяване на дружеството и се постановява вписването на обстоятелството в регистъра по партидата на дружеството. Компетентен да извърши тези действия е органът по регистрация, поради което препис от решението за прекратяване на дружеството следва да се изпрати служебно за отразяване в търговския регистър.

Съдът намира, че едновременно с прекратяване на дейността на дружеството и на основание чл.156 ал.1 от ТЗ следва да открие производство по ликвидация. В този смисъл е решение № 159 от 15.12.2009 г. по търг.дело № 389/09г. на ВКС. Нормата на чл.156 ал.2 предл.първо от ТЗ в случая е неприложима, поради което и ликвидатор следва да бъде назначен от Агенция по вписванията.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено за заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 50 лв., определена по т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.376 ГПК съдът

2

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА по реда на чл. чл.155 т.3 от ТЗ “ИКИ ЕНД МОНИ АУТО КАРТ” ЕООД, седалище гр. Варна, ЕИК 201352679.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО ЛИКВИДАЦИЯ НА “ИКИ ЕНД МОНИ

АУТО КАРТ” ЕООД, седалище гр. Варна, ЕИК 201352679, на основание чл.156 от ТЗ.

ОСЪЖДА “ИКИ ЕНД МОНИ АУТО КАРТ” ЕООД, седалище гр. Варна, ЕИК 201352679 да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на Окръжен съд - гр.Варна, сумата 50 /петдесет/ лева, представляваща дължима по делото държавна такса на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване и за назначаване на ликвидатор.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3