Решение № 49 от 03.08.2020, Районен съд - Каварна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр.

Каварна 03.08.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 64 по описа на КРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й.С.Д.

ЕГН ********** с адрес *** срещу Наказателно постановление № 08-08/06.02.2020г. издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/,със седалище в гр.Бургас,с което на жалбоподателя на основание чл.75 ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600/шестстотин/ лева за това,че на ***.2019г. в 23.30ч. на ***,в землището на с.***,район „***“ лицето Й.С.Д. е уловило и запазило в живарник 1бр. от вида сом.При измерване на рибата със служебна рулетка на ИАРА е установено,че същата е с дължина 43 см.,което е под минимално допустимия размер-административно нарушение по чл.38 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично като твърди,че не е той този който е уловил сома и че за него е неизгодно да улови такъв малък сом и да извърши такова нарушение.

Въззиваемата страна–ИАРА гр.Бургас се представлява от юрисконсулт С.И.,който моли наказателното постановление да бъде потвърдено,като излага аргументи в тази насока.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа страна:

На ***.2019г. в 23.30ч. свидетелите Г.А.Я.,З.Г. и С.К.Б. служители в сектор „Рибарство и контрол“ гр.Добрич към ИАРА извършвали нощна проверка на ***,в землището на с.***,район „***“.Свидетелите З.Г. и Г.Я. забелязали,че жалбоподателя издърпва гумена лодка от водата към брега и я подпрял на намиращия се в близост автомобил.При проверката служителите на ИАРА открили една въдица тип парагад,която била опъната и накарали жалбоподателя да си я вдигне.При опъването въдицата се скъсала.До самата имало живарник с едно сомче вътре в него.Към момента на проверката жалбоподателя не направил възражение,че сомът не е негов.Този факт се потвърждава и от св.С.Б..Дължината на сома е измерена със служебна рулетка и било установено,че дължината на сома е 43 см,което е под минимално допустимия за улов размер от 65 см.Според показанията на св.Г.Я. рибата е била близо до риболовния уред тип парагад,който е собственост на жалбоподателя.Видно от показанията на св.Г.Я. и С.Б. имало е още един автомобил който е бил 10-ина метра навътре от автомобила използван същата вечер от жалбоподателя и управляван от неговия брат-св.Д.Д..Свидетелите Я. и Б. твърдят в показанията си дадени в с.з.,че за спящият в другия автомобил човек не е имало доказателства,че е извършвал в момента на проверката риболовна дейност,като този извод правят съдейки по начина на паркиране на автомобила,отдалечеността му от мястото на риболова и факта,че господина е бил в спящо или легнало състояние при затворени врати на автомобила.Видно от показанията на св.С.Б. много по достоверно е да се приеме,че колата с която е бил жалбоподателя би могла да извърши риболов отколкото другия господин,поради отдалечеността му от мястото на риболова и поради това,че жалбоподателя си е разположил въдицата в близост до мястото където е намерен маломерния сом,а свидетелите Г. и Б. не са забелязали другия господин към момента на проверката да разполага с риболовни принадлежности.Служителите на ИАРА са изискали от жалбоподателя да представи лична карта,но той им отказал с мотив,че има орган който проверява личните карти.След като били уведомени служители на Гранична полиция,които пристигнали на място жалбоподателя представил личната си карта и тогава му бил съставен от св.З.Г. акт № В 0007160 за установяване на административно нарушение за това,че на ***.2019г. в 23.30ч. на ***,в землището на с.***,район „***“ лицето Й.С.Д. е уловило и запазило в живарник 1бр. от вида сом.При измерване на рибата със служебна рулетка на ИАРА е установено,че същата е с дължина 43 см.,което е под минимално допустимия размер-административно нарушение по чл.38 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/. Акта е предявен на жалбоподателя,но същия отказва да го подпише,като отказът е удостоверен с подписа на двама свидетели в съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН.В показанията си разпитания в съдебно заседание свидетел Д. С.Д.-брат на жалбоподателя твърди,че заедно с брат си са били същата вечер на ***,като при пристигането си заварили едно момче,което вече е било заело мястото и го попитали дали може да се настанят до него,като момчето им отговорило,че няма нищо против да се настанят.Някъде около 23.00ч. пристигнали на мястото контролни органи на ИАРА и по време на проверката в местността намерили в тревата едно сомче.Жалбоподателя и брат му отрекли да са хващали сом,като св.Д. твърди,че сомът е бил намерен в тревата и може да е на всеки.Сома е бил маломерен,хвърлен в тревата,а живарника бил празен.

Въз основа на акта е издадено

Наказателно постановление № 08-08/06.02.2020г. издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-Черно море“ Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/,със седалище в гр.Бургас,с което на жалбоподателя на основание чл.75 ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600/шестстотин/ лева за това,че на ***.2019г. в 23.30ч. на ***,в землището на с.***,район „***“ лицето Й.С.Д. е уловило и запазило в живарник 1бр. от вида сом.При измерване на рибата със служебна рулетка на ИАРА е установено,че същата е с дължина 43 см.,което е под минимално допустимия размер-административно нарушение по чл.38 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите/ЗРА/.

Наказателното постановление е връчено на 28.02.2020г.,а е обжалвано на 05.03.2020г.

Тези обстоятелства се доказват

,както от показанията на свидетелите,така и от приетите по делото писмени доказателства.

С оглед на така установеното от фактическа страна,съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,предвид обстоятелството,че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7/седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление,като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.Разгледана по същество е неоснователна.

За да приеме горната фактическа обстановка,съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО,които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай.Съдът възприема показанията им,защото разгледани в тяхната съвкупност,дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни,последователни,изчерпателни,логични и кореспондират с установеното по делото.В този смисъл съдът кредитира посочените гласни доказателства,като кредитира и неоспорените писмени такива,доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин,допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка.Всички тези доказателства са безпротиворечиви,взаимно допълващи се в логична връзка и последователност,едно спрямо друго,поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

Частта от показанията на св.Д. С.Д. в която се лансира версията на жалбоподателя Й.Д.,че не той е този който е уловил сома,т.е. оспорва се авторството на административното нарушение,Съдът не кредитира,тъй като в тази им част показанията на свидетеля не кореспондират с обективно установеното от доказателствения материал по делото.В останалата им част показанията на св.Д.Д. кореспондират с останалия по делото доказателствен материал и Съдът им дава вяра,като единни,логични и безпротиворечиви.

В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП.Актът е съставен в давностния срок,считано от деня на извършване/откриване на нарушението,а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му,но също в давностния такъв,така,че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта.Акта е предявен на жалбоподателя,но същия отказва да го подпише,като отказът е удостоверен с подписа на двама свидетели в съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН.При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН,съответно издаването на НП,административно-наказващият орган е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.Съдът не установи процесуални пропуски в тази насока.

АУАН и НП са съставени

,съответно издадени от длъжностни лица,в рамките на определената им компетентност.

Както АУАН,така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити.В акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН,а при издаването на НП-тези на чл.57 от ЗАНН.Както в акта,така и в НП са посочени датата и мястото на нарушението.В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя,посочени са устно и изчерпателно конкретните обстоятелства,при които е извършено административното нарушение,т.е. нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено.Самото нарушение е описано както словесно,така и с посочване на правната му квалификация.АНО е дал правилна квалификация на извършеното деяние.Посочената от АНО квалификация на нарушението,кореспондира с установеното от фактическа страна.Органът е квалифицирал материалноправното деяние като нарушение по чл.38 ал.1 от ЗРА и е санкционирал жалбоподателя на основание чл.75 ал.1 от ЗРА.Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице,за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си.В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП,ето защо издаденото НП е законосъобразно.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира,че е правилно,а довода на жалбоподателя в обратна насока за неоснователен.

Анализът на събраните доказателства води до категоричен и безспорен извод,че жалбоподателят е извършил вмененото административно нарушение по чл.38 ал.1 от ЗРА.Разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗРА забранява уловът,пренасянето ,превозването и продажбата на риба и други водни организми от обектите по чл.3 ал.1,т.1 и 2 с размери по-малки от минимално допустимите,съгласно приложение № 2.Съставът на посоченото нарушение е изпълнен от обективна страна с осъществяване на което и да е от изчерпателно изброените изпълнителни деяния.В настоящия случай не се спори между страните по делото, че на ***.2019г. в 23.30ч. свидетелите Г.А.Я.,З.Г. и С.К.Б. служители в сектор „Рибарство и контрол“ гр.Добрич към ИАРА извършвали нощна проверка на ***,в землището на с.***,район „***“ и по време на проверката в местността намерили в тревата едно сомче.От разпита в съдебно заседание на актосъставителя З.Г. и свидетеля по акта С.Б. се установява,че към момента на проверката жалбоподателя не направил възражение,че сомът не е негов.Дължината на сома е измерена със служебна рулетка и било установено,че дължината на сома е 43 см,което е под минимално допустимия за улов размер от 65 см.Според показанията на св.Г.Я. рибата е била близо до риболовния уред тип парагад,който е собственост на жалбоподателя.

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя с които се оспорва авторството на вмененото му нарушение.Същите представляват негова защитна версия,готови са да обслужат определени интереси,без да се държи сметка за обективната истина по делото,още повече,че не кореспондират с останалия по делото доказателствен материал.

Свидетелите Я. и Б. твърдят в показанията си дадени в с.з.,че за спящият в другия автомобил човек не е имало доказателства,че е извършвал в момента на проверката риболовна дейност,като този извод правят съдейки по начина на паркиране на автомобила,отдалечеността му от мястото на риболова и факта,че господина е бил в спящо или легнало състояние при затворени врати на автомобила.Видно от показанията на св.С.Б. много по достоверно е да се приеме,че колата с която е бил жалбоподателя би могла да извърши риболов отколкото другия господин,поради отдалечеността му от мястото на риболова и поради това,че жалбоподателя си е разположил въдицата в близост до мястото където е намерен маломерния сом,а свидетелите Г. и Б. не са забелязали другия господин към момента на проверката да разполага с риболовни принадлежности.