Определение № 510 от 31.07.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 510 гр. Шумен, 28.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлин Ем. Стефанов

Членове:

Димчо Ст. Луков

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500291 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. №3558 от 08.06.2023 г. от заявителя "Банка ДСК" ЕАД София, ЕИК 121830616, със седалище гр.София, Община Оборище, ул.”...” № 19, представлявана от изпълнителните директори както и от юрисконсулт, против постановеното по делото разпореждане №772/22.05.2023г. по Ч.гр.д. № 20233620100448 по описа за 2023 година на РС – Нови пазар, само в частта, с която е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу С. М. А. с ЕГН **********, за сумата от 120 лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит. Твърди, че претендираната сума е предвидена в Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на банката, като в т.5 от Приложение №3 е регламентиран дължим от кредитополучателя разход за изискуем кредит в размер на 120,00лв. и използваното от банката наименование на вземането /такса или разход/ не било определящо за правната му природа, както и включването му в случая в тарифата на банката за лихвите, таксите и комисионните. Излага подробно съображенията си, поради които не смята, че е такса по управление на кредита, че разпореждането на съда е немотивирано и че са направени разходи по уведомяването на длъжниците. С оглед изложеното моли въззивния съд, да отмени атакуваното разпореждане, с което частично е отхвърлено заявлението, като се присъди сумата от 120,00лв. и направените в хода на въззивното производство разноски.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира 1 частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20233620100448 по описа за 2023 година на РС – Нови пазар е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от “Банка ДСК “ ЕАД София като кредитор, срещу С. М. А. с ЕГН **********, за заплащане на суми за главница, договорна лихва с посочен период, обезщетение за забава с посочен период, законна лихва, както и 120,00 лева – дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата и разноски в производството. Заповедният съд намерил, че подаденото заявление се основава на договор с потребител (договор за кредит за текущо потребление), който съдържа неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.2 от ЗЗП, приложим съгл. чл. 24 от ЗПК, относно искането за 120,00лв. дължими разходи при изискуем кредит.

Обсъдил е, че в договора кредитополучателят се е съгласил да заплаща такси, съгласно тарифата на банката за лихвите, таксите и комисионните, действаща към деня на сключване на договора; че е приел и получил и Общите условия по договори за стокови кредити. Констатирал е, че съгласно приложените ОУ, кредитополучателят заплаща такси и комисионни, съгласно тарифа на Банка ДСК, а тарифа към момента на сключване на договора не е приложена.

Предвид на това е намерил, че искането за разходи при изискуем кредит е нищожно, защото противоречи на чл. 10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, съгласно който текст кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и това, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Посочил е, че към заявлението липсват доказателства относно размера на таксите, както и такива, които да удостоверяват тяхното извършване, т.е действително плащане или установяване. Затова е направил извод, че исканите разходи противоречат и на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса разходи и че с уговарянето на такъв вид такса е налице заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приел, че подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел.

Изрично се е мотивирал, че независимо от обявяването на кредита за предсрочно изискуем и обявяването на изискуемостта му на длъжника, преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, приема, че искането е в нарушение на добрите нрави и на чл. 143 от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК отхвърлил искането за присъждане на 120,00 лева дължими разходи при изискуем кредит.

Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на районния съд. Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, 2 а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съда следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.

Безспорно сключеният договор между длъжника и “Банка ДСК “ ЕАД София представлява договор за потребителски кредит по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което, в случая намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат чл.143 - 148 от ЗЗП. Разпоредбата на чл.

143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като според ал.2 от същата разпоредба - не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия.

Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.

Ето защо след като претендираният разход в размер на 120,00лв. по т.5 от Приложение №3 към ОУ дължим от кредитополучателя за изискуем кредит, всъщност не е предвиден в Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на банката, то той противоречи на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК и с уговарянето на такъв вид разход/такса е налице заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и действително се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника.

Именно разликата в използваното от банката наименование на вземането такса или разход – има заблуждаващ характер, целящ да заблуди потребителя при подписване на договора, въвежда допълнителни разходи с които се 3 нарушават изискванията за еквивалентност на престациите. Този извод за несъразмерност не се променя от твърдението за направените разходи в размер на 62,00 лв.. В заявлението и в извлечението от счетоводните книги на банката, като основание за претенцията е посочено – разходи при изискуем кредит - 120.00лева, а за дължимостта им очевидно е представена сметка от нотариус за 62,00лв. във връзка с извършени разходи по уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост чрез нотариална покана. По този начин не става ясно на кое основание се претендира сумата от 120.00 лева – по Тарифа, по Приложение №3 към Общите условия или по представената сметка. След като претендираната сума за разход изрично не е предвидена и в Тарифата, тя не отговаря на изискванията за добросъвестност и се явява неравноправна съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, както правилно е приел и заповедния съд. Налице е неравноправно третиране на икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг.

Оплакванията на жалбоподателя за немотивираност на атакувания съдебен акт, не се споделят от настоящата инстанция. Разпореждането на заповедния съд е обосновано и мотивирано по отношение на всеки от направените в него изводи. Ето защо разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК е отхвърлено в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против него, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Предвид изхода на делото, не се следват и разходи за направените в хода на въззивното производство разноски за жалбоподателя.

Водим от горното, Шуменският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №772/22.05.2023г. по Ч.гр.д. № 20233620100448 по описа за 2023 година на РС – Нови пазар, в частта, с която е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу С. М. А. с ЕГН **********, за сумата от 120,00лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит.

Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4