Решение № 497 от 22.04.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря В. Ил. Иванова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000500565 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 265945 от 30 септември 2021г. по гр. д. № 13505/2016г.

СГС, ГО, 10 състав е признал за установено по отношение на М. Г. К., ЕГН **********, по иска с правно основание чл. 108 ЗС, че РИЛА-КОМЕРС ООД, ЕИК 831645042, е собственик по силата на чл.17а ЗППДОбП (отм.) на недвижим имот - МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 38 кв. м, находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***. с административен адрес: г-р. София, бул *** № 56, като отхвърлил иска по чл. 108 ЗС в частта му относно осъждане на ответника М. Г. К. да предаде недвижимия имот на ищеца; отхвърлил предявения от РИЛА-КОМЕРС ООД, ЕИК 831645042, срещу М. Г. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС, вр. чл.17а ЗППДОбП (отм.) за установяване на правото на собственост върху недвижим имот - МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 16 кв. м, находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. София, 1 бул. *** № 56, и за осъждането на ответницата да върне на ищеца владението върху описания имот; отхвърлил предявения от ТРАКИЯ-КРОШЕТ ЕООД, ЕИК 103802729, срещу РИЛА-КОМЕРС ООД, ЕИК 831645042, иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.78 ЗС, вр. чл.183 ЗЗД, за установяване правото на собственост на ТРАКИЯ-КРОШЕТ ЕООД върху недвижим имот МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 38 кв. м, находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. София, бул. *** №56, като придобит по силата на сделка - с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 146, том II, peг. № 6794/22.05.2008 г., дело № 338/2008 г. на нотариус В. В., с peг. № *** на НК; отхвърлил предявения от ТРАКИЯ-КРОШЕТ ЕООД, ЕИК 103802729, срещу М. Г. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 ЗС, вр. чл.78 ЗС, вр. чл.183 ЗЗД, за установяване правото на собственост на ТРАКИЯ-КРОШЕТ ЕООД като придобит по силата на сделка - с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 146, том II, peг. № 6794/22.05.2008г., дело № 338/2008г. на нотариус В. В., с peг. № *** на НК и за осъждане на ответника да върне на ищеца владението върху недвижим имот - МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 38 кв. м, находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. София, бул *** №56; отхвърлил предявените от МЕХТРАНСКОМЕРС ООД, ЕИК 204388730, срещу РИЛА-КОМЕРС ООД, ЕИК 831645042, и М. Г. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл.

124 ГПК, вр. чл.78 ЗС, вр. чл.183 ЗЗД, за установяване правото на собственост на МЕХТРАНСКОМЕРС ООД върху недвижим имот - МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 16 кв. м, находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, заедно с мазе № 5 и 32/800 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена сградата, с административен адрес: гр. София, бул. *** №56, като придобит по силата на сделка - с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, том I, peг. № 2248, дело №65 от 2005г. на нотариус В. В., с peг. № *** на НК, с вх. pe г. № 9749/14.03.2005г. на СВ – София; признал за установено по отношение на РИЛА-КОМЕРС ООД, ЕИК 831645042 и М. Г. К., ЕГН **********, по евентуалните установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.

2

79 ЗС, че МЕХТРАНСКОМЕРС ООД, ЕИК 204388730, е собственик на недвижим имот - МАГАЗИН, представляваш самостоятелен обект с идентификатор

***,с площ от 17,80 кв м, находящ се на първи надземен етаж в сградата в гр. София, бул *** №56, заедно с избено помещение № 5 и 32/800 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, представляващо УПИ V-5 в кв.351 по плана на гр. София, местност ГГЦ-Г-6-I, с площ от 255 кв. м, върху което е построена сградата, на основание изтекла в негова полза придобивна давност в периода 14.03.2005г. - 29.05.2019г.; отхвърлил предявения от РИЛА-КОМЕРС ООД, ЕИК 831645042, срещу

МЕХТРАНСКОМЕРС ООД, ЕИК 204388730, насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС, вр. чл.17а ЗППДОбП (отм.) за установяване на правото на собственост върху недвижим имот - МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 16 кв. м, находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. София, бул. *** №56, и за осъждането на ответника да върне на ищеца владението върху описания имот; осъдил М. Г.

К., ЕГН **********, да заплати на РИЛА-КОМЕРС ООД, ЕИК 831645042, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 575 лв., представляваща съдебни разноски; осъдил ТРАКИЯ-КРОШЕТ ЕООД, ЕИК 103802729, да заплати на РИЛА-КОМЕРС ООД, ЕИК 831645042, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 575 лв., представляваща съдебни разноски; осъдил РИЛА-КОМЕРС ООД, ЕИК 831645042, и М. Г. К., ЕГН **********, да заплатят на МЕХТРАНСКОМЕРС ООД, ЕИК 204388730, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1147,42 лв., представляващи съдебни разноски по предявените с главното встъпване искове; осъдил РИЛА-КОМЕРС ООД, ЕИК 831645042 да заплати на МЕХТРАНСКОМЕРС ООД, ЕИК 204388730, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 000 лв., представляващи съдебни разноски по насрещния иск.

С решение № 260848 от 10 март 2022г., постановеното по посоченото първоинстанционно гражданско дело, съдът е допълнил решението от 30.09.2021г., както следва: отменил е на основание чл.537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 174, том I, рег.

№ 4923, дело №140 от 2019г. от 15.08.2019г., с който РИЛА-КОМЕРС ООД, ЕИК 831645042 е признат за собственик на недвижим имот с идентификатор 3

***, в частта му относно имота, представляващ МАГАЗИН № 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 17,80 кв. м, находящ се на първи надземен етаж в сградата в гр.

София, бул. *** №56, заедно с избено помещение № 5 и 32/800 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, представляващо УПИ V-5 в кв.351 по плана на гр. София, местност ГТЦ-Г-6-I, с площ от 255 кв. м, върху което е построена сградата.

Производството пред въззивния съд е образувано по три въззивни жалби – две срещу основното решение по гр. д. № 13505/2016г. на СГС, ГО, 10 състав, - едната, подадена от ищеца „Рила Комерс“ (РК) ООД (подадена в срок чрез пощенски оператор на 08.11.21г.), и едната, подадена от главно встъпилото лице “Тракия Крошет“ (ТК) ЕООД срещу посочени от него неблагоприятни части на решението; както и една въззивна жалба, подадена от ищеца, срещу решението, постановено по реда на чл. 250 ГПК (подадена на 12.04.2022г.).

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е придобил валидно процесните имоти на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./, а тъй като имот с идентификатор *** вече е бил включен в капитала на РК ООД към 1997г., извършените от общината действия по апортиране и последвалите прехвърлителни сделки не произвеждат желания ефект и са непротивопоставими на действителния собственик, като ответницата М. К. не е представила доказателства, въз основа на които да се приеме, че праводателят й е придобил процесните имоти. СГС е приел обаче, че ищецът е загубил правото си на собственост върху магазин с идентификатор ***, тъй като то е придобито по давност от главно встъпилото лице МЕХТРАНСКОМЕРС (МхТк) ООД, упражнявало фактическа власт върху имота в периода 2005 – 2019г., постоянно и непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, с намерение да свои вещта и съответно на тези изводи СГС е приел, че искът с предмет този имот, предявен от ищеца, е неоснователен, а основателен е искът, предявен от главно встъпилото лице. За основателен СГС е приел искът по чл. 108 ЗС на ищеца като собственик срещу ответницата К. по отношение на имот с идентификатор *** в установителната му част, но неоснователен в осъдителната му част поради липса на доказателства, че тя 4 упражнява фактическата власт върху имота. Искът на другото главно встъпило лице - ТК ЕООД СГС е приел за неоснователен по отношение на имот с идентификатор ***, поради липса на идентичност между този имот и имотът, предмет на придобивните сделки, с които това лице обосновава правата си. Доколкото праводателят на МхТк – В. Ц. се е легитимирал с подправени и неистински документи при изповядване на сделката с това лице, той не е могъл да му прехвърли правото на собственост върху имота, поради което главните искове на МхТк, основани на деривативно основание, СГС е счел за неоснователни, а е приел, както се посочи, че МхТк е придобило правото на собственост върху имот с идентификатор *** въз основа на придобивна давност, като не е установил чрез престъпление фактическата власт, а представителят му е бил въведен в заблуждение, съобразно влязлата в сила присъда, представена по делото. По тези съображения за неоснователен е приет искът на първоначалния ищец с предмет този имот, предявен срещу МхТк.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл.

269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно. То е и допустимо в обжалваните части и правилно като резултат в тези части.

С ВЖ, подадена в срока за обжалване, - вх. 361387/09.11.2021г., подадена по пощата на 08.11.2021г., ищецът РК ООД е обжалвал първоинстанционното решение в частта му, в която съдът е признал МхТк за собственик на имот с идентификатор *** въз основа на придобивна давност. Той поддържа, че принадлежащият му имот е един, образуван от 6 имота, комплекс от 3 магазина – 29, 30 и 31, и правото му върху него е преминало от държавата чрез държавна фирма (ДФ) РК и Търговското предприятие (ТП) Рила. Сочи още, че МхТк е ползвал идеална част от имота на РК ООД, едновременно с него, без да го владее, събирайки част от плодовете, „при наличие на собственика вътре“. Решението за „17 кв. м, отделени чрез недопустим идентификатор *** в друг имот, е грешно“. Не отговаряло на истината, че след 1986г. 2 търговски зали 30 и 31 от новоизградения имот са разрушени и са изградени старите несъществуващи имоти, което се установявало от заключенията на СИЕ и от договори за наем с наемодател РК с предмет 3 магазинни зали. Грешно било заключението, че 5 различните идентификатори отразяват различни имоти и вещни права. Сочи, че отчуждените няколко магазинни помещения са били обединени в единен магазинен комплекс, който е бил изпълнен, въпреки че не е бил отразен по този начин в КККР. Заключението на СИЕ установявало, че имотът е в капитала на РК ООД, обозначен като маг. 29, 30 и 31 с адм. адрес № 52, 54 и 56. От изложеното се налагал извод, че МхТк е ползвал само 17 кв. м едновременно с РК ООД, а не е владял имот с идентификатор ***, който е част от действащия „държавен акт 16/1986г.“.

Предявеният от МхТК иск в наказателното производство през 2008г., с който той е искал връщане на платената цена, прекъсвал давността и дружеството било наясно, че е съползвател и не владее. Иска имотът да бъде нанесен като един, като акт № 16/1986г. очертавал границите на държавния имот, преминал по реда на ЗОЕТДДИ в капитала на РК ООД. Отправеното към въззивния съд искане е да отмени решението в частта му, в която се „признава придобивна давност в полза на МхТк върху несъществуващ имот с неправомерен идентификатор

***“. Другите изявления на ищеца, адресирани до въззивния съд, касаещи порочността на основното първоинстанционно решение, са подадени извън срока за въззивно обжалване и не подлежат на самостоятелно обсъждане.

Ищецът е обжалвал и допълнителното решение на СГС и със същите оплаквания, че имотът е единен и, че главно встъпилото лице МхТк не е придобило собствеността върху него по давност чрез наемни правоотношения, иска отмяна на това решение. Поискано е отново несвоевременно, след изтичане на срока за обжалване на основното решение, и допълнение на основното решение като се признаят на дружеството РК ООД „влезлите в сила 1986г. права – в цялост“.