Решение № 117 от 03.04.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 79/2023
- Вид
- Решение № 117
- Подписан
- 03.04.2023
- В сила
- 19.05.2023
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Тодор Илков Хаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.119 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.119 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.343 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.492 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл.384 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 117 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20235001000079 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №78/07.04.2022г., постановено по търг.д. №1390/2021г. по описа на окръжен съд Стара Загора, „ЗК Л. И.“ АД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати на А. Д. Д. с ЕГН ********** сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от ********г., ведно със законната лихва, считано от 05.01.2021г. до датата на окончателното изплащане , като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск над сумата от 15 000лв. до прететендирания размер от 30 000лв.
„ЗК Л. И.“ АД е осъдено да заплати на А. Д. Д. сумата от 118,13лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от ********г., ведно със законната лихва, считано от 05.01.2021г. до датата на окончателното изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск над сумата от 118,13лв. до прететендирания размер от 236.25лв.
„ЗК Л. И.“ АД, с ЕИК *********, е осъдено да заплати на А. Д. Д. с ЕГН 1
**********, чрез адв.Ж. З. от АК С. З., сумата 800лв. - разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.
А. Д. Д. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „ЗК Л. И.“ АД, с ЕИК ********* 1 направените по делото разноски в размер 1 290лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
„ЗК Л. И.“ АД, с ЕИК *********, е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 604,73лв. за държавна такса, както и сумата от 175лв. за възнаграждение на вещи лица, платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
С решение №272/20.10.2022г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, са отхвърлени акцесорните претенции за законна лихва върху отхвърлената част от исковете за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
Срещу постановеното решение №78/07.04.2022г. е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – А. Д. Д.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която исковите претенции са отхвърлени. Изразено е несъгласие с възприетото от първостепенния съд наличие на съпричиняване, както и степента на съпричиняване. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че ищецът, в качеството си на пешеходец, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП и с действията си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в размер на 50%. Анализирани са депозираните по делото доказателства.
Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.119 ал.5 от ЗДвП, както и на задължителната сила на присъдата по НОХД №2200/21г. по описа на РС Стара Загора. Изложени са подробно доводи и оплаквания за нарушение разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат уважени в пълен размер.
По така подадената въззивна жалба не е постъпил отговор от насрещната страна - „ЗК Л. И.“ АД в срока по чл.263 ал.1 от ГПК. В съдебно заседание процесуалният представител на „ЗК Л. И.“ АД оспорва подадената от ищеца А. Д. въззивна жалба.
Срещу постановеното решение, в частта, с която исковите претенции са уважени, е постъпила въззивна жалба и от ответника в първоинстанционното производство – „ЗК Л. И.“ АД. Изложени са подробни съображения и доводи 2 за неправилност на решението в обжалваната част, свеждащи се до недължимост на застрахователно обезщетение, прекомерност на определеното обезщетение за неимуществени вреди и възприета от първоинстанционния съд занижена степен на съпричиняване. Твърди се, че присъдената от първоинстанционния съд сума от 15 000лв. – обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, е недължима, с оглед механизма на ПТП и действителния морфологичен характер на травмата, настъпила за ищеца. Позовава се на приетото от първоинстанционния съд заключение от комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, като твърди, че изключителна вина за настъпването на ПТП има пешеходецът – ищецът. Евентуално е наведено твърдение, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е значително по-голям от приетия от първостепенния съд 50%, а този принос е в степен не по-малка от 80%.
Изложени са подробно доводи и оплаквания за нарушение принципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди – 30 000лв. е завишен и не е съобразен със съдебната практика в подобни случаи. Жалбоподателят счита, че неправилно е уважен и искът за законната лихва – поради акцесорния му характер. Иска се в обжалваната част решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
С постъпилия отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК от А. Д. подадената от „ЗК Л. И.“ АД въззивна жалба се оспорва изцяло.
С въззивните жалби и постъпилия отговор не са предявени доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо 3 решение.
Същото е постановено по предявени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.
Ищецът в първоинстанционното производство – А. Д. Д., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На ********г., около 19.30ч., в гр. С. З., по бул. „Ц. С. В.“, в посока от запад на изток се е движел лек автомобил „Л.“, модел „Л.“, с рег. № ********, управляван от водача К. И. Т.. На кръстовището на бул. „Ц. С. В.“ и ул. „С. К.“, водачът не е пропуснал и ударил пешеходеца А. Д. Д., който се е движел по пешеходната пътека тип „Зебра“ на бул. „Ц. С. В.“ в посока от север на юг. В резултат на удара ищецът получил контузия на главата, извънчерепен хематом в лява челна област; разкъсноконтузна рана в лява челнотеменна област, сътресение на мозъка; счупване на дясна малкопищялна кост. Счупването на дясната малкопищялна кост е причинило на ищеца трайно затруднение на движенията на десния долен крайник. Останалите травматични увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищецът се позовава на одобрено на 30.08.2021г. от съда споразумение между прокуратурата и водача К. И. Т. по образувано НОХД №2200/2021г. по описа на районен съд Стара Загора.
След ПТП-то ищецът е приет за лечение в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Проф.д-р Ст. К.“ АД с травми в областта на главата, гръдния кош и крайниците и оплаквания от главоболие, световъртеж и болки в травмираните области. В спешен порядък е извършена оперативна интервенция - реплантация на скалп. При направените изследвания е установена и фрактура на дясната малкопищялна кост, която е лекувана консервативно. Съгласно
Епикриза към ИЗ №***** след проведена медикаментозна терапия, на 14.12.2020г., е изписан за домашно лечение. След изписването му от болницата, ищецът е лекуван в домашни условия. За дълъг период от време той не е можел да се придвижва самостоятелно, поради което е ползвал помощни средства. Изпитвал силно главоболие и болки в десния крак и лявото око. Движенията на травмирания крак са били болезнени и силно ограничени. Въпреки проведеното лечение, тези оплаквания 4 продължават няколко месеца след инцидента. За правилното възстановяване ищецът е провел няколко курса по физиотерапия. Получените травми са променили драстично начина на живот на ищеца и са му създали значителни неудобства при извършване на ежедневните дейности. Инцидентът се е отразил изключително негативно на психиката му, тъй като е станало внезапно и е поставил пострадалия в една застрашаваща живота му ситуация.
Негативните изживявания, претърпените болки и страдания, извършената оперативна интервенция за реимплантация на скалп са били изключително интензивни през първите дни, но постепенно отшумяват. Негативни последици са настъпили и от дългия възстановителен период от около 120 дни, за което на ищеца са били издадени болнични листове за временна неработоспособност. Въпреки активната трудоспособна възраст - 46 години към датата на ПТП, на ищеца за дълъг период от време се наложило да ограничи своите социални контакти, бил с ограничени възможности за придвижване, ползвал помощни средства, чувствал главоболие и болки в ударените места при застудяване и разваляне на времето. Пострадалият се е нуждаел от чужда помощ за период от около 2 - 5 месеца, докато е ползвал помощни средства. Ищецът твърди и извършени разходи във връзка с проведеното лечение: заплатил е сумата от общо 236.25лв., в която са включени сумата от общо 90.60лв. за заплатени потребителски такси и прегледи и сумата от 145.65лв. за заплатени лекарства.
Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №**/**/************, със срок на покритие от 08.06.2020г. до 07.06.2021г. към „ЗК Л. И.“ АД. Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ ищецът е предявил пред застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за причинените му от ПТП неимуществени вреди и имуществени вреди за заплатени разходи за лечение.
Молбата е получена от ответното дружество на 05.01.2021г. и същото е образувало щета №****-****-**-**-****/06.01.2021г., като ответното дружество не се е произнесло по застрахователната претенция. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв. и обезщетение за имуществени вреди за направените разходи във връзка с назначеното му лечение в общ 5 размер на 236.25лв., ведно със законна лихва, считано от 05.01.2021г. датата на предявяване на застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „ЗК Л. И.“ АД оспорва същата. Не се оспорва фактът на настъпилото ПТП, както и фактът на валиден договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС, по причина на което е настъпило ПТП. Не е оспорен искът за имуществени вреди. Възраженията по основателността на иска за неимуществени вреди, относими към въззивното производство, се поддържат под формата на оплаквания и във въззивната жалба, посочени по-горе и те касаят размера на обезщетението за неимуществени вреди и степента на съпричиняване по отношение на своевременно въведеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение разпоредбата на чл.113 ал.1, т.1 от ЗДвП - „При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение са длъжни да се съобразят с приближаващите пътни превозни средства“. Дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди е оспорена с доводи за изключителен принос на пострадалия за настъпване на ПТП. С отговора на исковата молба е въведено твърдение, че в изпълнение на задълженията си по чл.496 от Кодекса за застраховането, застрахователноекспертната комисия при ответното дружество определила обезщетение в размер на 13 300лв. за неимуществени вреди, за което ищецът е уведомен по имейл чрез процесуалния си представител и е изразено становище за основателност на иска за неимуществени вреди до този размер.