Решение № 153 от 05.07.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Добрич, 05.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИНКА КИРЧЕВА при участието на секретаря Ирена Р. Иванова като разгледа докладваното от МИНКА КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20263230200168 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. Т. Е., ЕГН: **********, чрез адв. С. К. ДАК / редовно упълномощен процесуален представител / срещу Наказателно постановление / НП / № 26-0255-000024, издадено на 02.02.2026г. от ВПД Началник Група в ОД на МВР гр. Добрич, Второ РУ гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането / КЗ /, на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 204,52 евро /400лв./. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, поради несъставомерност на деянието от субективна страна с вмененото административно нарушение. Алтернативно се отправя искане за квалифицирането му като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя. С оглед изхода на спора се отправя искане за присъждане на разноски, съгласно представения договор за правна помощ.

Процесуалният представител на АНО оспорва направените възражения от жалбоподателя и пледира обжалваното НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото 1 доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на нарушителя и един свидетел / свидетел при констатиране на нарушението/, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено в срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно във формалноправен аспект.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна:

На 17.01.2026г. свидетелите К. Т. П. и Я. Д. Д. – полицейски служители във Второ РУ гр. Добрич осъществявали контрол на движението по пътищата в с. Житница, по ул. Първа, когато около 11.13ч. покрай тях преминал л.а. с рег. № ***. При извършената служебна проверка установили, че във връзка с притежаването и използването на автомобила нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите. Спрели за проверка автомобила и установили, че негов водач е жалбоподателя, който не бил собственик на автомобила. От предоставената им полица установили, че застрахователният период е изтекъл предния ден.

Предвид констатираното, св. П. в присъствието на св. Д. и жалбоподателя образувал административнонаказателно производство, като съставил АУАН, GA № 4208262, с който вменил на нарушителя административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

На 02.02.2026г. ВПД Началник Група в ОД на МВР гр. Добрич, Второ РУ гр. Добрич издал процесното НП № 26-0255-000024, с което за описаното в АУАН административно нарушение, на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ , наложил на Е. Е. административно наказание „ глоба „ в размер на 204.52евро /400лв./.

С оглед изложеното съдът намира, че така формулираното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочена е и съответната законна разпоредба от КЗ, за която се твърди, че е нарушена, като 2 разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Посредством приобщените към доказателствения материал справки от Сектор „ ПП „ при ОДМВР гр. Добрич и ГФ се установява съответно, че процесното МПС е собственост на ЕТ „ Роси – М – Росица Златева „ и към 17.01.2026г. няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените по делото и кредитирани от съда, като обективни и непротиворечиви доказателства, а именно: Наказателно постановление № 26-0255000024/02.02.2026г.; Копие на застрахователна полица от ОЗК „Застраховане“;

Справка от „Гаранционен фонд“ за МПС с рег. № ***; АУАН Серия GA № 4208262/17.01.2026г.; Справка за нарушител/водач; ЗППАМ от №26-0255000008/19.01.2026г.; Заповед № 357з-2522/02.09.2025 г. на ОД на МВР Добрич;

Заповед № 357з-2683/13.09.2024 г. на ОД на МВР Добрич; Справка от „Гаранционен фонд“ с изх. № 10-00-14/16.04.2026 г.; Справка от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич с изх. № 851000-5328/15.04.2026г., както и от гласните доказателства, съдържащи се в обективните показания на разпитаните свидетели – К. П. и Я. Д., потвърждаващи описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

От правна страна, съдът не споделя становището на жалбоподателя, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

От текста на тази разпоредба е видно, че тя е самостоятелна правна норма, която съдържа в себе си едновременно диспозиция и санкция и може да се приложи направо, без да се свързва с друга правна норма. За осъществяването на административнонаказателния състав, визиран в цитираната правна норма е необходимо деецът да е управлявал моторно превозно средство, което не е негова собственост и във връзка с чието притежаване и използване да няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За състава на вмененото административно нарушение е ирелевантно обстоятелството чия собственост е автомобила, тъй като годен субект може да бъде единствено водачът на МПС.

Посредством събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства по безспорен начин се установи, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС непосредствено преди извършената от полицейските служители проверка. Приобщените към доказателствения материал по делото справки за сключена застраховка „ гражданска 3 отговорност“ на процесния автомобил, както и такава за собственост от Сектор „ ПП „ при ОД на МВР гр. Добрич доказват, че към 17.01.2026г. за управлявания от жалбоподателя автомобил, собственост на ЕТ „ Роси – М – Росица Златева „ гр. Добрич не е имало валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не се спори между страните, че процесното МПС е било регистрирано по надлежния ред и не е било спряно от движение към датата на проверката.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разглеждайки делото по същество, ДРС установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя извода, че атакуваният административен акт не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност. От субективна страна деянието е извършено при несъзнавана непредпазливост, като не се установяват основания за прилагане разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че по време на проверката жалбоподателят е представил полица за сключена застраховка, с изтекъл на 16.01.2026г. срок. Т.е. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение.

При определяне на административното наказание, наказващият орган е наложил „ глоба „ в размер на 204.52 евро /400 лв./, който е фиксиран в закона и не подлежи на преразглеждане от съда.

Съдът намира, че процесното нарушение не може да квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с произтичащите от това правни последици, тъй като деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца. Същото е формално, като настъпването на вреди не е елемент от състава му. Не намира основание и за квалифициране на деянието като малозначително, съгласно чл. 9, ал. 2 от НК.

Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, искането на ответната по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 130 до 190 лв. В случая възнаграждение от 70 евро съдът намира за справедлив размер, с 4 оглед фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-0255-000024, издадено на 02.02.2026г. от ВПД Началник Група в ОД на МВР гр. Добрич, Второ РУ гр. Добрич, с което на Е. Т. Е., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 204,52 евро /400лв./

ОСЪЖДА Е. Т. Е., ЕГН: ********** да заплати на ОДМВР гр. Добрич сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 70евро.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5