Определение № 2415 от 11.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2415 гр. София, 11.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20268002101284 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. М., чрез адв. Н. С., срещу въззивно решение № 172 от 10.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 259/2025 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което е потвърдено решение № 276 от 02.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1546/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали, и като краен резултат са отхвърлени предявените от Н. С. М. срещу Детска градина „Я. Б.“ – [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 357 от 13.09.2024 г. на ответника; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „старши учител“ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 13 379,04 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца /16.09.2024 г. до 16.04.2025 г./

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ „Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му?“ – сочи се противоречие с приетото в решение № 131 от 12.04.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г. на IV г.о. на 1

ВКС; 2/ „за задължението на съда да прецени заинтересоваността на свидетеля, който е в трудово правоотношение с работодателя“ – твърди се противоречие с решение № 800 от 22.03.2018 г. по гр. д. № 776/2009 г. на IV г.о. на ВКС; 3/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“ – поддържа се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на II т.о., решение № 222 от 06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на II т.о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на II т.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II т.о., ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК; 4/ „относно разграничаването на хипотезите на ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя от тези, при които трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата“ – твърди се противоречие с приетото в решение № 120 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 5128/2013 г., решение № 101 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 4035/2008 г. и решение № 301 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 531/2010 г., всички по описа на IV г.о. на ВКС.

Ответната страна по жалбата Детска градина „Я. Б.“ – [населено място], чрез адв. Я. С., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

В обжалваното решение въззивният състав е установил от фактическа страна, че по силата на трудов договор № РД-08-40/08.05.2014 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е била назначена за „младши учител“ в ОДЗ „Я. Б.“ в [населено място], като същата е била преназначена на длъжност „старши учител“ с допълнително споразумение № 154/15.01.2024 г.; че правоотношението между страните е прекратено едностранно от работодателя със заповед № 357/13.09.2024 г. на директора на ответната детска градина, на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата; че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са посочени следните мотиви – не умее да предотвратява конфликти; не се старае и не полага усилия да поддържа добри отношения с родители и колеги; не притежава гъвкавост по отношение на начина на преподаване, липсва последователност в поведението й; не притежава емоционална устойчивост; липсват дисциплина и отговорност, организираност, както и проява на лоялност към работодателя, злоупотребява с неговото доверие и разпространява поверителна информация;

2 че заповедта е връчена при отказ, в присъствието на двама свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства , по-конкретно от представената длъжностна характеристика, съдът е установил необходимите компетентности и качества за длъжността на ищцата. От съдържанието на протокол от 06.03.2024 г. относно констатирани нарушения на учител в Детска градина „Я. Б.“ е установил, че на посочената дата е била извършена проверка за спазване на работното време от персонала, при която било констатирано, че ищцата не била на работното си място и децата в групата били оставени без контрол, сами с помощник-възпитателя, което създало потенциален риск за тяхната безопасност и нормално протичане на педагогическия процес; че представените от ищцата по случая обяснения според проверяващите били неуместни, а причината й за отсъствието неоснователна; че въз основа на това заключение директорът на детската градина отправила забележка и предупреждение ищцата да не повтаря тази ситуация и да спазва изискванията на КТ и Правилника за вътрешния трудов ред. Съобразил е също така и съдържанието на подписка от 07.06.2024 г. от персонала на детската градина срещу ищцата, подписана от 13 служители, в която колегите на ищцата са изразили недоволството си от начина й на работа и по-конкретно, че същата не спазвала никакви правила, злоупотребявала с доверието и уронвала престижа на детската градина, като разпространявала поверителни сведения за колегите си; внасяла брожение между работещите в колектива, което водело до неодобрение на постъпките на работещите в детското заведение. Анализирал е и представените по делото констативни протоколи на директора на детската градина - № 6/11.01.2023 г., № 5/20.10.2023 г., № 32/10.04.2024 г., съгласно които ищцата не можела да привлече вниманието на децата и да задържи интереса им до края на заниманието; същата няма предварителна подготовка, както и необходими реквизити и нагледни материали, като съдържанието на изложението не било съобразено с възможностите, интересите и потребностите на всички деца. От съдържанието на констативен протокол № РД-04-11/18.10.2024 г. на РУО – К., е установил, че проверката е инициирана по внесен доклад от директора на детската градина относно неспазване на трудовата дисциплина и липсата на необходимите качества и умения за изпълнение на длъжността от ищцата, както и случай на избягало дете в нейната смяна.

Решаващият състав е кредитирал и събраните по делото гласни доказателства – както показанията на св. К. В. – родител на дете от детската градина, така и показанията на свидетелите О. К., М. С. и С. Б. – учители в детското заведение. Кредитирал е и заключението по назначената по делото съдебнопсихологична експертиза, съгласно което от проведените изследвания не са установени психопаталогични феномени, не е установено нарушение на базисните способности при общуване, изслушване и приемане на чуждо мнение, и емпатията може да бъде проявена в конкретна ситуация.

При тази фактическа обстановка второинстанционният съд е приел от правна страна, че основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ включва три 3 елемента: 1) липса на качества на работника или служителя, 2) неефективно изпълнение на работата и 3) причинна връзка между тях; че липсата на качества трябва да е от такова естество, че неизпълнението на възложената работа трябва да има продължителен и траен характер, а не да се дължи на инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на работника; че трябва да се установи каква е възложената работа, какви качества се изискват за изпълнението й и дали служителят не/ги притежава, и реално дали липсата на тези качества се е отразила на работата. Посочил е, че в настоящия случай описаните в заповедта качества касаят организацията на работата за постигане на целите на работодателя. Приел е, че от събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол № 6/11.01.2023 г., констативен протокол № 5/20.10.2023 и констативен протокол № 32/10.04.2024 г., се установява, че ищцата не изпълнява възложените с длъжностната характеристика задължения, както и, че неизпълнението на трудовите задължения има продължителен характер, а не се дължи на инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на жалбоподателя, като същото е налице към момента на упражняване от страна на работодателя на потестативното право по чл.328, ал.1, т.5 КТ. Намерил е за неоснователен доводът на ищцата по отношение оспорването на подписите в протоколите (при твърдение, че не са положени от ищцата), тъй като същите са подписани от ръководителя на детската градина при извършвани текущи проверки на работата на ищцата, на който последната е пряко подчинена. Изложил е и съображения, че по длъжностна характеристика се изисква старши учителят ежедневно да взаимодейства с учители и помощник възпитатели и да поддържа връзка с родителите на децата, като инициираната от 13 служители от персонала на детската градина подписка от 07.06.2024 г., в която е изразено недоволството им от начина на работа, проявите на неуважение спрямо членовете на екипа, неспазването на работното време и трудовата дисциплина, установява, че ищцата не е полагала усилия да поддържа добри взаимоотношенията с членовете на работния екип, както и неумението й да работи в екип.

По наведения от ищцата довод, че не е налице прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а нарушения на трудовата дисциплина, въззивната инстанция е посочила, че дисциплинарното нарушение е неизпълнение с дължимата грижа (т. е. виновно) на задължение по трудовия договор, и осъществяването му най-често е проява на липсата на качества у работника или служителя; че дисциплинарното нарушение по правило не изключва липсата на качества, като основание за прекратяване на трудовия договор, а двете основания съществуват паралелно във всички случаи, при които работникът или служителят не полага дължимата грижа, не защото не иска да я положи, а защото не може; че в зависимост от тежестта на нарушението работодателят може да наложи наказание дисциплинарно уволнение, но той може също да прекрати трудовото правоотношение поради липсата на качеството умение за работа в колектив на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, 4 когато конфликтът не е предизвикан умишлено от работника или служителя; че специфичното при липсата на качество е, че състоянието е трайно, макар видимите му проявления да са инцидентни и не винаги да съставляват дисциплинарно нарушение. Съобразила е и разясненията в практиката на ВКС, че е възможно в уволнителната заповед да са изложени факти и обстоятелства, които сочат от една страна на извършени дисциплинарни нарушения, а от друга – на липса на качества на работника или служителя; че в такива случаи, щом работодателят е прекратил едностранно трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, а не по реда на чл.330, ал.2, т.6 КТ, излагането в заповедта и на мотиви за наличие на дисциплинарни нарушения, не прави уволнението незаконно на формално основание; че в този случай, ако се установи, че работникът или служителят наистина не притежава необходимите качества, съдът не може да отмени уволнението като незаконно по съображения, че в уволнителната заповед освен обстоятелствата, сочещи на липсващи у работника качества, са изложени и обстоятелства за нарушения на трудовата дисциплина.