Решение № 47 от 14.02.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Варна, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000558 по описа за 2022 година

Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №211/01.06.2022г. на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д. №353/2021г. по описа на ВОС, ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, със седалище град София, е осъден да заплати на ищцата С. Я. С., ЕГН **********, от град Варна, сумата 20 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки, страдания и травматични увреждания, претърпени от нея вследствие на ПТП, настъпило на 27.10.2020г. в град Варна, на пешеходна пътека на ул. „Г. Бенковски” и ул. „Д-р Пюскюлиев”, по вина на водача на л.а. „Пежо 206”, с рег. № В 3704 РТ Ц. А.

Д., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/22/120002503061 със срок на действие от 05.09.2020 до 04.09.2021 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.2021г. (датата на изтичане на срока за произнасяне на застрахователя) до окончателното й плащане.

Исковете в останалите им части – за заплащане на обезщетение за 1 неимуществени вреди за разликата над присъдените 20 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв., ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва са били отхвърлени като неоснователни.

В съответствие с това, както и с оглед уважения размер на главния иск е разпределена и насрещната отговорност на страните по чл.78 от ГПК, като ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ ” АД е осъден да заплати на пълномощника на ищцата, осъществил безплатно процесуално представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, сумата 953 лева, съответно дължимите на основание чл.78, ал.6 ГПК държавни такси и разноски по делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата С. С. е осъдена да репарира на ответното дружество сумата 451,67 лева – част от разноските по съразмерност с отхвърлената част на иска.

Решението в осъдителната му част за разликата над 10 000 лева до пълния присъден размер на дължимото обезщетение от 20 000 лева, ведно със следващата се законна лихва, считано от 11.03.2021г.г. до окончателното плащане, се обжалва от ответника „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, с въззивна жалба вх.

№15302/27.06.2022г. по описа на ВОС, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Т. Т..

Решението се обжалва и от ищцата С. Я. С., ЕГН **********, в частта му, с която исковете са отхвърлени за разликата над присъденото обезщетение от 20 000 лв. до претендираната сума от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2021г. до окончателното му плащане, с въззивна жалба вх. №15882/01.07.2022г. по описа на ВОС, подадена чрез пълномощник адвокат Т. П., САК.

Основните оплаквания и в двете въззивни жалби са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваните му части, като изложените от всяка от насрещните по спора страни основания и доводи за тяхното обосноваване се свързват с размера на застрахователното обезщетение, дължимо за справедлива обезвреда на неимуществените вреди, причинени на пострадалата ищца в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие.

Според ответника – въззивник ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ ” АД определеният от съда размер на обезщетението от 20 000 лева е завишен и 2 не отговаря в пълна степен на понятието за „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Твърди, че след постановяване на решението е изплатил на ищцата сума в общ размер 11 308,44 лв., включваща 1308,44 лв. - законна лихва за периода 11.03.2021-24.06.2022, както и 10 000 лв. -застрахователно обезщетение, колкото е според застрахователя реално дължимата от него сума за обезщетение за претърпените неимуществени вреди от С. Я. С., вземайки предвид поддържаните в хода на производството (в т.ч. и във въззивната жалба) аргументи за наличие на съпричиняване и прекомерност на предявената претенция. Подробно е развито и оплакване, че неправилно и необосновано съдът не е взел предвид и не е коментирал становището на застрахователя за наличие на съпричиняване на вредите, което изрично е било установено в хода на делото. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ищцата не е представила отговор по въззивната жалба на ответното застрахователно дружество.

Във въззивната жалба на ищцата С. Я. С. се акцентира на това, че съдът не е направил пълен и обоснован анализ на доказателствата, доказаните увреждания и последиците, установени както със свидетелски показания, така и с приетото заключението на вещото лице и медицински документи, не са обсъдени и не са отчетени в достатъчна степен всички значими за размера на обезщетението обстоятелства, в т.ч. и икономическата конюнктура към момента на причиняване на увреждането, поради което и определения размер на обезщетение от 20 000 лв. се явява занижен с оглед точното прилагане на закона чл.52 от ЗЗД. С оглед на това и като обосновава становище, че отчитането в пълна степен на получените телесни и психически травми на ищцата налага извод, че справедливият паричния еквивалент за тяхното обезщетяване следва да е в заявения размер от 30 000 лв., моли за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на предявената осъдителна претенция в цялост. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата по тази въззивна жалба страна – ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подала отговор вх. №18961/10.08.2022г., в който подробно обосновава 3 становище за нейната неоснователност с искане да бъде оставена без уважение като първоинстанционно решение в частта му, с която предявените искове са отхвърлени, бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В проведеното открито съдебно заседание страните не са взели участие.

С молби, подадени преди съдебното заседание от пълномощниците на страните, е заявено, че подадени въззивни жалби се поддържат на изложените в тях основания, поддържат се и исканията за изменение на обжалваното решение на първоинстанционния съд по отношение на размера на присъденото обезщетение, ведно със свързанните с това последици касателно акцесорния иск и претенциите по чл.78 ГПК за разноските по делото.

Приложени са и списъци по чл.80 ГПК.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявения иск е претендираното пряко право на ищцата С.

Я. С., ЕГН **********, от град Варна, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК 200299615, гр. София обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 20.06.2020г. в гр.

Варна, на пешеходна пътека на ул. „Г. Бенковски” и ул. „Д-р Пюскюлиев”, по вина на водача на л.а. „Пежо 206”, с рег. № В 3704 РТ Ц. А. Д., ЕГН **********, изразяващи се в изживени болки и страдания от причиненото й телесни увреждания – счупване на големия туберкул на дясната раменна кост, счупване на дясната лъчева кост на типичното място, травматичен оток и кръвонасядания по лицето, кръвонасядания в областта на десните горен и долен крайници, лявото ходило, ожулване в областта на дясното коляно , и психични страдания от изживяното произшествие. Претендирано е обезщетение в размер на 30 000 лева.

Така предявеният главен иск намира своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В предмета на делото е включена и акцесорната претенция на ищцата за осъждане на ответника да й заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 4 датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената застрахователна претенция - 11.03.2021г., до окончателното му плащане.

Независимо, че началният момент на търсеното обезщетение за забава е обвързан с изтичане на срока за произнасяне от страна на застрахователя по отправеното искане от пострадалото лице за плащане на обезщетение, като се и м а т предвид твърденията в исковата молба относно тази претенция, обосновано следва да се приеме, че предмет на предявената акцесорна претенция са лихвите за забава при непозволено увреждане (чл.84 ал.3 ЗЗД).

Същата се квалифицира правно по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

Исковете са били уважени частично от първоинстанционния съд, като в частта му, с която ответникът – застраховател е осъден да заплати на ищцата обезщетение за причинените й неимуществени вреди до размера на сумата 10 000 лева, ведно със следващото се обезщетение за забава, постановеното от него решение не е обжалвано от никоя от страните и е влязло в сила.

Зачитайки предметните предели на формираната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на първоинстанционния съд, съставът на въззивния съд приема за установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право - настъпването на пътно-транспортното произшествие, вината на водача на л.а. „Пежо 206”, с рег. № В 3704 РТ, чиято отговорност е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, причинените на пострадалат ищца травматични увреждания.

По отношение на извършеното увреждащо деяние, неговата противоправност и вината на дееца - застрахованият водач Ц. А. Д., ЕГН **********, съдът е обвързан и от задължителната сила на одобреното от наказателния съд споразумение п о Н О Х Д №1906/2021г. на Варненски районен съд - чл.300 от ГПК, във вр. с чл.383, ал.1 от НПК.

Спорните въпроси, пренесени във въззивното производство, са свързани с размера на обезщетението, съответно наличието на основание за неговото намаляване в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД поради съпричиняване на вредите от пострадалото лице.

Причинените на ищцата – пострадал пешеходец при процесното пътно произшествие вреди са надлежно установени по вид и обем – счупване на 5 големия туберкул на дясна раменна кост, счупване на дясна лъчева кост на типично място, наложило комплексно лечение с обездвижване на десния горен крайник (чрез гипсова имобилизация) за период от 35 дни и консервативно лечение с обезболяващи. Счупването на дясната раменна става е обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период не по-малък от 3-4 месеца. Счупването на дясната лъчева кост на типичното място обуславя трайно затруднение на движението на десния горен крайник за период не по-малък от 2 месеца. Освен контузиите на дясната предмишница и дясната предмишница, при произшествието ищцата е получила и травматичен оток и кръвонасядания по лицето, кръвонасядания в областта на десните горен и долен крайници, лявото ходило, ожулване в областта на дясно коляно, които са лекувани консервативно и безспорно са били свързани с болки и неудобства. Според мнението на съдебния медик по изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, по време на оздравителния процес на описаните счупвания са били налице ограничение в двигателния режим и ежедневните дейности на ищцата. При проведения клиничен преглед е установено, че физическото състояние на ищцата е добро, движенията в дясната раменна и дясната киткова става са запазени в пълен обем, функцията на крайника е възстановена. Ищцата съобщава за изтръпване в областта на външния полюс на лявата вежда и лявата скула. Установената остеопороза на костната система несъмнено е спомагнало за по-бавното възстановяване, но не е обусловила травматичните увреждания.