Решение № 10 от 26.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Велико Търново, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500305 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 52/14.03.2025 година по гр. д. № 153/2023 година на Окръжен съд Габрово ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) е осъдено да заплати на П. Н. Г. сумата 75 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на сина му М. П. Г., починал при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.10.2019 година, причинено виновно от водача на лек автомобил „БМВ“, модел „302Д“, с рег. № ЕВ 76 **** Ю. Х. В., с влязла в сила присъда по НОХД № 186/2022 година на Окръжен съд Габрово и със застраховка „Гражданска отговорност“ при застрахователното дружество, ведно със законната лихва за забава от 19.07.2022 година до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 52 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

С посоченото решение претенцията на П. Н. Г. за сумата над 75 000 лева до претендираните 200 000 лева е отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Със същото решение е отхвърлен предявения от А. П. Г., чрез нейния баща и законен представител П. Н. Г., против ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев 1 инс“ АД) в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „БМВ“, модел „302Д“, с рег. № ЕВ 76 ****, чийто водач има вина за настъпилото на 22.10.2019 година пътнотранспортно произшествие, при което е причинена смъртта на нейния брат М. П. Г., с правно основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите за сумата 60 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от 22.12.2022 година до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

С посоченото решение е отхвърлен предявения от С. П. Г., чрез нейния баща и законен представител П. Н. Г., против ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „БМВ“, модел „302Д“, с рег. № ЕВ 76 ****, чийто водач има вина за настъпилото на 22.10.2019 година пътнотранспортно произшествие, при което е причинена смъртта на нейния брат М. П. Г., с правно основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите за сумата 60 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от 22.12.2022 година до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

Със същото решение ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Габрово сумата 3 000 лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

С посоченото решение ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) е осъдено да заплати на П. Н. Г. сумата 4 473.75 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Със същото решение П. Н. Г. е осъден да заплати на ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) сумата 443 лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат А. А. – пълномощник на П. Н. Г.; С. П. Г., А. П. Г., против Решение № 52/14.03.2025 година по гр. д. № 153/2023 година на Окръжен съд Габрово. Във въззивната жалба се твърди, че са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, атакуваното решение е необосновано.

Описват се обстоятелствата, при които е настъпило пътнотранспортното произшествие на 22.10.2019 година между велосипед с монтиран двигател с вътрешно горене, управляван от М. П. Г., и лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с регистрационен номер ЕВ 76 ****, с водач Ю. Х. В., със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дружеството-ответник. Спори се наличието на съпричиняващи вредоносния резултат действия на пострадалия. Соченото нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на М. П. Г. не е основание за намаляване на дължимото обезщетение. Цитира се 2 съдебна практика. Същевременно визираното като съпричиняващо вредоносния резултат поведение на пострадалия е толкова незначително в сравнение с леталния му изход, че при намаляване на дължимото обезщетение ще бъде нарушен принципа на справедливост по чл.

52 от Закона за задълженията и договорите. Изтъква се, че при определяне на размера на дължимото на ищеца обезщетение за възмездяване на причинените от инцидента неимуществени вреди първостепенния съд не е съобразил в достатъчна степен задължителните указания по приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Не са отчетени в необходимата степен динамиката на икономическите процеси в страната, обуславящи непрекъснато нарастване на нивата на застрахователно покритие.

Изразява се становище, че отсъденото обезщетение в размер на 150 000 лева е значително занижено и с оглед болките и страданията на ищеца следва да се завиши на 200 000 лева по изложени в жалбата съображения. Изброяват се негативните преживявания на П. Н. Г. в резултат от кончината на неговия син.

Подробно се аргументира тезата за неоснователно отхвърляне на претенциите на С. П. Г. и А. П. Г.. Изтъква се, че между последните и техния брат е била изградена трайна, дълбока емоционална връзка и вследствие неговата кончина те изпитват продължителни болки и страдания. Близостта между тях е по-голяма от считаната за обичайна такава между близки родственици. С. П. Г. и А. П. Г. възприемали загиналия си брат като втори баща.

Направено е искане да се отмени Решение № 52/14.03.2025 година по гр. д. № 153/2023 година на Окръжен съд Габрово в обжалваните части и да се постанови друго такова, с което да осъди ответника да заплати на ищеца П. Н. Г. застрахователно обезщетение до пълния предявен размер от 200 000 лева; да заплати на С. П. Г. и А. П. Г. по 60 000 лева за неимуществени вреди, претърпени в резултат на виновното причиняване на смъртта на М. П. Г. от Ю. Х. В. при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. № ЕВ 76 ****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на инцидента, сключена с дружеството-ответник, ведно със законната лихва от 19.07.2022 година върху присъдените суми в полза на П. Н. Г., и от 22.12.2022 година за обезщетението в полза на С. П. Г. и А. П. Г.. Претендират се разноски по делото, включително възнаграждение за адвокат.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД), представлявано от юрисконсулт К. И., в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.

Със Становище с вх. № 6309/10.10.2025 година процесуалният представител на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

3

Производството по гр. д. № 153/2023 година на Окръжен съд Габрово е образувано въз основа на предявени от адвокат А. А. – процесуален представител на П. Н.

Г., действащ лично за себе си и като баща и законен представител на малолетните С. П. Г., А.

П. Г., против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди с посочени правни основания чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, чл. 45, чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Формулирано е искане съдът да постанови решение, с което да осъди дружеството-ответник да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, чл. 45, чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите на ищеца П. Н. Г. застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лева; по 100 000 лева на С. П. Г., А. П. Г. за претърпени неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане – виновно причиняване на смъртта на М. П. Г. от водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. № ЕВ 76 ****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, компенсаторна лихва в размер на законната такава от 19.07.2022 година върху присъдените суми в полза на П. Н. Г., и от 22.12.2022 година за обезщетението в полза на С. П. Г. и А. П. Г.. Претендират се разноски по делото.

В исковата молба се твърди, че на 22.10.2019 година около 7.30 часа на главен път III-403, при километър 3+900, между село Кормянско и село Петко Славейков, община Севлиево, при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. № ЕВ 76 ****, Ю. Х. В. нарушил правилата за движението по пътищата – забраната за навлизане в насрещната пътна лента, управлявал моторното превозно средство със скорост 88 километра в час и по непредпазливост осъществил пътнотранспортно произшествие с челен удар с движещия се срещу него велосипедист М. П. Г. и по непредпазливост причинил смъртта на последния. Пострадалият е син на П. Н. Г., брат на С. П. Г., А. П. Г.. Към датата на инцидента М. П. Г. е бил на 27 години; баща му го е отгледал от неговото раждане до навършване на пълнолетие. Описват се претърпените от всеки един от ищците болки и страдания вследствие кончината на техния родственик.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, представлявано от юрисконсулт К. И., с която оспорва претенциите; навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

С определение по Протокол 61/18.02.2025 година по гр. д. № 153/2023 година на Окръжен съд Габрово е допуснато изменение на размера на претенциите на малолетните С.

П. Г., А. П. Г. за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди на всяка от тях от 100 000 лева на по 60 000 лева.

В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на дружеството-застраховател оспорва исковете.

Въззивната инстанция като прецени

4 всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 52/14.03.2025 година по гр. д. № 153/2023 година на Окръжен съд Габрово е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявените искове от адвокат А. А. – пълномощник на П. Н. Г., действащ лично за себе си и като баща и законен представител на малолетните С. П. Г., А. П. Г., против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.

С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).