Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 213 от 17.02.2011, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 156/2011
Вид
Решение № 213
Подписан
17.02.2011
В сила
26.03.2011
Състав
СТОЯН ПЕЕВ МУТАФЧИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.231 · Закон за здравето
  • чл.31, ал.2 · Закон за здравето
  • чл.1, ал.3 · Наредба № 27 от 16 август 2005 г. за здравните изисквания към дрехите втора употреба

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ …… 16.02.2011 година гр. Бургас

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - Бургас Х ІІІ наказателен състав

На четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година в публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ : СТОЯН МУТАФЧИЕВ при секретаря Теменуга Тишева като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев н.а.х.д. № 156 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.236 от Закон за здравето, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от З.Т.Щ., ****, с адрес ***, против наказателно постановление № 03.1-590/13.10.2010 г. на директор на РИОКОЗ – Бургас. С атакувания акт на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.31, ал.2 от ЗЗ, вр. чл.1, ал.3 от Наредба № 27 за здравните изисквания към дрехите втора употреба ( за краткост Наредбата ).

В жалбата се твърди, че госпожа

Щ. не е била запозната с наличието на такава Наредба. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, респективно да намали размера на наложената глоба.

В съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата.

Процесуалният представител на ответната страна, РИОКОЗ – Бургас, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното :

На 19.08.2010 г. свидетелката

Д.Д., младши инспектор към РИОКОЗ – Бургас, и свидетелката М.К., към същата дата началник отдел „КНОС” при РИОКОЗ – Бургас, извършват по анонимен сигнал проверка в магазин за дрехи втора употреба, находящ се в гр. Бургас, ул.

„Христо Ботев” № 87, стопанисван от жалбоподателката. Проверяващите изискват да им бъдат показани удостоверение за регистрация по Закона за здравето, както и необходимата документация, която трябва да придружава стоките втора употреба за обработка и дезинфекция. Госпожа Щ. им заявява, че не знае за такива изисквания. Свидетелките и показват Наредбата и Закон за здравето, като й разясняват, че при откриване на такъв обект в 7-дневен срок трябва да подаде уведомление до РИОКОЗ за регистрацията му. Свидетелките констатират, че в обекта се извършва продажба на дрехи втора употреба – лично бельо, бански костюми и обувки, което е в нарушение на Наредбата. Същите са подредени на стелажи и по земята. Тъй като жалбоподателката заявява, че иска да се консултира с юрист, свидетелките я поканват на следващия ден да се яви в РИОКОЗ за получаване на акт за установяване на нарушението и предписание, че в 7-дневен срок трябва да се регистрира. На следващия ден тя се явява и са й връчени АУАН и предписание. Впоследствие тя си подава документите в срок за регистрация на обекта.

По доказателствата :

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Д. и свидетелката М.К. и от писмените доказателства по делото, които я възпроизвеждат безпротиворечиво.

От правна страна съдът приема следното :

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган – аргумент от чл.231 от Закон за здравето.

Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗЗ при осъществяване на дейността си юридическите и физическите лица са длъжни да спазват установените здравни изисквания. Едно от тях е регламентирано в чл.1, ал.3 от Наредбата, с която разпоредба не се допуска продажбата на дрехи за деца до едногодишна възраст, лично бельо, бански костюми, обувки и детски играчки втора употреба. По делото се събраха категорични доказателства, че в обекта са изложени за продажба лично бельо, бански костюми и обувки, всичките втора употреба. В този смисъл е налице нарушение на чл.1, ал.3 от Наредбата, като е без правно значение за съставомерността му фактът, че проверката е извършена по анонимен сигнал, защото проверяващите разполагат с правомощие да извършват такива проверки. Не се касае и до тенденциозност от тяхна страна, както защото извършват проверки и на други обекти с такова предназначение, така и защото реално е налице нарушение.

На следващо място, незнанието на правото не оневинява нарушителя, поради което правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката. Предлагането на лично бельо, бански костюми и обувки, всичките втора употреба, поставя в опасност здравето на потребителите, поради което следва да се санкционира по-строго. В този смисъл съдът не намира основание да намаля размера на наказанието „глоба”, който между впрочем е определен към минимума, предвиден в разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗЗ.

Предвид изложеното наказателното постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд – Бургас, ХІІІ наказателен състав Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03.1-590/13.10.2010 г. на директор на РИОКОЗ – Бургас, с което на З.Т.Щ., ****, с адрес ***, е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.31, ал.2 от ЗЗ, вр. чл.1, ал.3 от Наредба № 27 за здравните изисквания към дрехите втора употреба.

Решението може да се обжалва по касационен ред пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : Стоян Мутафчиев

Вярно с оригинала:

Секретар: Т. Т.