Акт от 31.08.2023, Административен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 530 гр.Стара Загора, 31.08.2023г

Старозагорският административен съд в закрито заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесети трета година, първи състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА при участието на секретаря......................................................, като разгледа адм.д.

№ 531 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от П.И.Х. *** чрез адвокат А.А. против Заповед № 349з-3520/ 18.08.2023г на Директора на ОД на МВР Стара Загора, с която е наредено държавният служител в МВР да изпълнява служебните си задължения в сградата на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора – гр. Стара Загора, ул. „Промишлена“ № 2. В жалбата са изложени оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на заповедта. Направено е искане и за спиране на изпълнението й.

След изискване на административната преписка и като прецени доводите на жалбоподателя съдът намира направеното оспорване за недопустимо, по следните съображения:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбите на чл.159, т.1 АПК една от предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване. Тази процесуална предпоставки е от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно.

Подлежащи на съдебно обжалване са административните актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/, доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК. В случая оспорената Заповед № 349з-3520/

18.08.2023г на Директора на ОД на МВР Стара Загора,по своята правна същност не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 – ал.4 от АПК, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. С нея не се променят параметрите на служебно правоотношение на жалбоподателката, което би обосновало друг извод. В представената Заповед УРИ 349з-1209/ 14.04.2015г на Директора на ОД на МВР Стара Загора, с която жалбоподателката е назначена на длъжност „главен разследващ полицай“ в отдел „Разследване“ при ОД на МВР Стара Загора, не е посочено конкретно работно място като сграда, адрес и др. Следва да се отбележи, че индивидуализирано работно място не фигурира в нито една от представените заповеди и длъжностната характеристика, относими към служебното правоотношение на П.Х.. Не може да бъде споделено оплакването в жалбата, че определянето на местоизпълнение на служебните задължения на територията на сектор „Пътна полиция“ е едностранна промяна на мястото на работа. В случая конкретното място, където се помещава работният кабинет на служителя, не представлява съществен елемент от служебното му правоотношение, доколкото мястото на работа на жалбоподателката остава в рамките на гр. Стара Загора, съответно в района на действие на ОД на МВР Стара Загора, където е назначена. Други доводи за засягане на права и законни интереси от издадената заповед не се изтъкват в жалбата.

С оглед насочеността на правния ефект на разпоредените със заповедта последици, тя има характер на вътрешнослужебен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. Съгласно посочената обща разпоредба, разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Следователно по силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК от приложното поле на закона са изключени актовете на административните органи, с които се създават задължения за техни подчинени органи или се разрешават вътрешнослужебни въпроси, като в случая отсъства предвиденото в същата норма изключение – наличие на засегнати права и интереси на други лица, обуславящо допустимост на обжалването по съдебен ред. Предвид вътрешноведомственото им естество тази категория актове не съдържат властническо волеизявление, което едностранно да поражда промяна в правната сфера на гражданите. Обективираното в обжалваната заповед волеизявление на Директора на ОД на МВР – Стара Загора е проявление на ръководните и организационните функции и правомощия на директора, регламентирани в разпоредбите на чл.43, ал.3, т.1 и т.2 от Закона за МВР /последната посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед/ да осъществява общото и непосредственото ръководство на дирекцията и да управлява човешките ресурси. Безспорно тези правомощия включват определяне местоизпълнението на служебните задължения на назначените на длъжност „разследващ полицай“ служители в ръководената от него структера на МВР.

Поради това оспорената Заповед № 349з-3520/ 18.08.2023г на Директора на ОД на МВР Стара Загора не представлява административен акт, а такъв на вътрешноорганизационна /вътрешнослужебна/ дейност - издателят на обжалвания акт и неговия адресат влизат в структурата на едно и също йерархическо вътрешноведомствено подчинение, като съдържащите се в заповедта разпореждания имат вътрешнослужебен характер - насочени са и засягат единствено отношения в рамките на ОД на МВР Стара Загора и са израз на ръководната власт и пряко проявление на ръководните функции на постановилия акта директор с цел оптимизиране на работата. Като вътрешнослужебен акт, по отношение който нормите на АПК в т.ч. разпоредбите на дял ІІІ, не намират приложение, обжалваната заповед не подлежи на оспорване по съдебен ред /чл. 2, ал.2, т.3 и чл.128 от АПК/.

По тези съображения оспорването на Заповед № 349з-3520/ 18.08.2023г на Директора на ОД на МВР Стара Загора като направено против акт, който не подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Поради недопустимостта на оспорването съдът не следва да разглежда и да се произнася по направеното искане по чл.166 от АПК за спиране на изпълнението на обжалвания акт.

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

О П

Р Е Д

Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.И.Х. *** против

Заповед № 349з-3520/ 18.08.2023г на Директора на ОД на МВР Стара Загора, като недопустима.

ОСТАВЯ БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на П.И.Х. *** за спиране изпълнението на Заповед № 349з-3520/ 18.08.2023г на Директора на ОД на МВР Стара Загора.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 531/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ :