Решение № 26 от 08.02.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Пазарджик, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20215200500825 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр. д.№ 1444 по описа за 2020 година е отхвърлен предявения от Ж. Д. Д., с ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. “А.С.“ №108, ет.1, ап.2, против ИВ. АТ. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. Б., ул. ,Единадесета“ №9, Г. АТ. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.З., ***, вх. А, ет.1, ап.16 и Д. АТ. Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул.“Александър Стамболийски“ №108, ет.1, ап.2 иск с правно основание чл.23 ал.1 от СК - за признаване по отношение на ответниците ИВ. АТ. Д., Г.

АТ. Д. и Д.А. Д., че Ж. Д. Д. е изключителен собственик на Апартамент с идентификатор ***, с адрес: гр. Пазарджик, ул. "Ал.

Стамболийски" №108, ет.1, ап.2, с площ от 41,57 кв. м., ведно с мазе №2 с площ от 4,74 кв. м. и 1,7968% ид. ч. от общите части на сградата и Гараж с идентификатор *** с площ от 19 кв. м., поради пълна трансформация на лични средства на Ж. Д. Д., като неоснователен.

Отхвърлен е предявения от Ж. Д. Д. против ИВ. АТ. Д., Г. АТ. Д. и Д.

АТ. Д., при условията на евентуалност, иск с правно основание чл.21 ал.4 от СК - за признаване на установено по отношение на ответниците ИВ. АТ. Д., с ЕГН **********, Г. АТ. Д., с ЕГН ********** и Д. АТ. Д., с ЕГН **********, че поради липса на съвместен принос на покойния А. Д., Ж. Д. Д., е 1 изключителен собственик на

Апартамент с идентификатор

***, с адрес: гр. Пазарджик, ***, ет.1, ап.2, с площ от 41,57 кв. м., ведно с мазе №2 с площ от 4,74 кв. м. и 1,7968% ид. ч. от общите части на сградата и Гараж с идентификатор *** с площ от 19 кв. м., като неоснователен.

Присъдени са разноски.

Така постановеното решение е обжалвано от Ж.Д. както в частта , с която е отхвърлен главния , така и в частта , с която е отхвърлен иска , предявен при условията на евентуалност.

Счита , че решението на районния съд е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон.

Придобиването на недвижимите имоти станало изцяло с лични средства на ищцата Ж.Д., с произход нейни спестявания от заплати и банкови кредити, които тя е теглила лично като държавен служител в Община Пазарджик и е изплащала сама .Сключен бил Договор за предоставяне на потребителски кредит от 03.06.2004 г., по силата на който ОББ АД предоставя на Ж.Д. като кредитополучател кредит в размер на 5 000 лева. Кредитът бил обезпечен с поръчителство на лицата М.И.Д. и Т.Д.П.. Съпругът на Ж.Д. не бил солидарен длъжник.

По силата на договора за кредит за текущо потребление от 25.03.2005г., Банка ДСК ЕАД отпуснала на Ж. Д. Д. кредит за текущо потребление в размер на 6 000 лева, която сума тя е използвала частично за придобиване на имотите, като нейният съпруг А. Д. не бил солидарен длъжник по кредита.

Кредитът е обезпечен със залог в полза на Банка ДСК ЕАД върху бъдещите вземания на кредитополучателя от трудовото му възнаграждение.

Тези два банкови кредита, Ж.Д. рефинансирала с нов банков кредит, отпуснат и от Банка ДСК ЕАД по силата на договор за банков кредит за текущо потребление от 08.11.2007г., по силата на който договор тя е ползвала банков кредит в размер на 20 000 лева. Отново кредитополучател по договора за кредит била Ж.Д., а съпругът и не бил солидарен длъжник по него.

Банките не включили покойния съпруг на Ж.Д. като страна по договорите за кредит, поради неговото изключително тежко здравословно състояние и пълната обективна невъзможност за реализиране на трудови доходи.

2

Първоинстанционният съд отхвърлил и двата иска, предявени от Ж.Д. с идентични мотиви.

При произнасянето по евентуалния иск по чл.21, ал.4 от СК съдът не изложил изчерпателни мотиви за отхвърлянето иска.

Приносът, в придобиването на съпружеското имущество бил обективен.

По делото били събрани множество и безспорни доказателства, че покойният А. Д. по обективни причини, без вина, не е могъл да получава доходи, да извършва работа в домакинството, нито да се грижи за детето. Поради изключително тежкото си здравословно състояние той не могъл да участва в набирането на средства за семейството си. В такова здравословно състояние той се намирал от 26.08.1999г. От този момент А. Д. е с 95% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, като водещата му диагноза е била доброкачествено новообразувание на главния мозък и др. части на ЦНС.

Неговият единствен доход била отпусната му инвалидна пенсия. Видно от изготвените социални оценки, А. Д. нямал запазени възможности за трудова дейност, не можел да се обслужва сам, а за него се грижела изцяло неговата съпруга Ж.Д..

Поради тежкото си здравословно състояние, А. Д. по никакъв начин не можел да се грижи нито за себе си, нито за семейството си.

Ответникът Г.Д. оспорил изложените в предявения като насрещен иск твърдения, като сочи, че покойният А. Д. е разполагал със средства- продал е на бившата си съпруга своя дял от техен общ апартамент в гр. С.З. за 10 800 лева, което било значително повече от половината покупна цена на процесиите два имота. Представен бил и нотариален акт за сделката.

Ж.Д. и Д.Д. не знаели за тази сделката. Те знаели, че покойният А. Д. е оставил апартамента в гр. С.З. на двете си деца от първия си брак.

Оспорен бил подписа на А. Д., както и получаването на продажната цена, поради това ,че тези обстоятелства не им били известни.

В първото по делото съдебно заседание Ж.Д. изразила становище, че вписаната в нотариалния акт продажна цена е симулативна и А. Д. не е получил тази парична сума от бившата си съпруга. Касаело се за относителна симулация и се прикривало дарение.

Разпитаните по делото свидетели установявали, че А. Д. е дарил на 3 децата си от първия брак неговия дял от жилището в гр. С.З., за да не търсят нищо от него и „да е мирна работата".

Разпитана по делото, бившата съпруга на А. Д.- М. давала противоречиви показания относно заплащането на сумата от 10 800 лева на А.

Д..

В частта относно плащането на цената, нотариалния акт имал характер на частен, а не официален свидетелстващ документ.

Поради изложеното намира за доказано по делото, че А. Д. няма никакъв принос в придобиването на процесиите недвижими имоти.

Моли решението да бъде отменено и уважен предявения иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК за признаване на установено, че ищцата е изключителен собственик на апартамент с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, със застроена площ от 41,57 кв. м. и гараж с идентификатор *** с площ от 19 кв. м., поради пълна трансформация на лични средства на Ж.Д..

Евентуално – след отмяната на решението да бъде уважен иска с правно основание чл.23, ал.1 от СК.

Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от Г.Д.. Намира жалбата за неоснователна.

Жалбоподателката направила искане да бъде призната за изключителен собственик на процесиите имоти, поради настъпила според нея пълна трансформация при придобиването имотите от СИО, в лична нейна собственост, а при условията на евентуалност поддържала становище, че имотите са станали нейна лична собственост, поради липсата на принос при придобиването им, по време на брака и, от страна на бившия и съпруг А. Д., поч. на 04.12.2016 г.

Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд приел, че жалбоподателката Д. не оборила презумцията по чл.21, ал.З от СК за съвместен принос и не е доказала, че нейни лични средства са се трасформирали в друг вид имущество, по време на брака и с покойния и съпруг Ат. Д., за да бъде призната за изключителен собственик на описаните в молбата и недвижими имоти, поради пълната им 4 трансформация от СИО в лична нейна собственост, на основание чл.23, ал.1 от СК.

Първоинстанционният съд правилно приел, че съгласно чл.21, ал.3 от СК, така придобитите, процесни имоти са станали собственост на двамата бивши съпрузи - жалбоподателката Ж. Д. и А. Д., което следва от установения за това, режим на съпружеска имуществена общност/СИО/, когато между съпрузите няма сключен брачен договор и съответно не е установен изрично, друг режим, за разделност на имуществото.

Придобиването със заемни средства, получени по договори за кредит по време на брака , без значение на името на кой от съпрузите е кредита и в последствие кой от тях изплаща кредитите , не променя възникналото в съпружеска общност право на собственост на двамата. Съдебната практика била еднопосочна. Поради изложеното в тази част решението било правилно.

По отношение на иска, предявен при условията на евентуалност :

Ищцата подържала , че бившия и съпруг А. Д. не е имал принос в придобиването на собствеността на процесиите недвижими имоти, съгласно чл.21, ал.4 от СК, поради влошеното му здравословно състояние по това време и тъй като получаваните от него доходи и инвалидна пенсия били много ниски. Правилно съдът приел ,че не е оборена презумпцията по чл.21, ал.З от СК за съвместен принос.

Правилно съдът приел, че не е доказано направеното оспорване, за получаване от Д. в резултат на извършената сделка на сумата от 10 800.00 лв.

Моли решението да бъде потвърдено ,претендира сторените разноски.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:

С решение на РС Пазарджик , постановено по гр. д. № 4102/2018 г. е допусната съдебна делба между съделителите Ж. Д. Д., ЕГН **********, Д.

АТ. Д., ЕГН **********, двамата от гр. Пазарджик, ул.“А.С.“ № 108, ет.1, ап.2 и Г. АТ. Д., ЕГН **********, от гр. С.З., ул. “Сирма войвода“ № 2, вх.А, ет.1, ап.16 на следните имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пазарджик, одобрени със заповед РД18-97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с адм. адрес: Пазарджик, ул.

„Ал. Стамболийски“ 108, ет. 1, ап. 2, с площ 41,57 кв.м., заедно с мазе № 2 и 5

1,7968% от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи самостоятелни обекти с идентификатори

***,

***, ***; и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пазарджик, одобрени със заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с адм. адрес:

Пазарджик, ***, с площ 19 кв. м., при съседи: гараж № 51, гараж № 49, улица и гараж № 77, при квоти: 5/8 ид. части за Ж. Д. Д., 1/8 ид. част за Д. АТ. Д. и 2/8 ид. части за Г. АТ. Д..