Решение № 91 от 19.11.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. гр. .., 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – .., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20254440200257 по описа за 2025 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

В Районен съд - .. е постъпила жалба от Д. В. Д., с ЕГН ********** от гр. .... срещу Наказателно постановление № 24-0374-000835 от 08.11.2024 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ .., с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.53, ал. 1 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50.00 лв. и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки за това, че на 10.10.2024 г. в 13:35 часа в гр. .. по ул. „.....“, до .... управлява лек автомобил Рено с регистрационен номер ...... собственост на ..., с ЕГН ********** без да е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

Недоволен от НП и наложената с него санкция Д. Д. го обжалвал чрез административнонаказващия орган пред Районен съд – ...

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснато нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на атакувания акт.

Жалбоподателят – редовно призован се явява лично и се представлява от адв. Г. С. от САК, който поддържа жалбата. Изразява становище за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, поради което същото следва да се отмени. Претендира разноски.

АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН - Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ .. - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по основателността на така депозираната жалба. В придружаващо жалбата писмо с рег. № 1

374000-7551/23.10.2025 година моли съда да остави жалбата без уважение, като я счита за неоснователна и недоказана, а при направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение същото да бъде съобразено с Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Не претендира присъждане на разноски.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Обжалваното Наказателно постановление № 240374-000835 от 08.11.2024 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ .. е връчено на жалбоподателя на 15.10.2025 г. Жалбата, видно от печата върху нея е подадена 17.10.2025 г., т.е. в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е основателна.

АУАН обосновал образуването на настоящето производство е съставен на основание чл.36, ал.1 от ЗАНН.

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като производство е образувано по реда на чл. 36 от ЗАНН.

По делото са събрани писмени доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното: От фактическа страна: на 10.10.2024 г. служителите на РУ .. – П. П. Д. и Х. А. Ц. извършвали КАТ. Около 13:35 часа в гр. .. по ул. „.....“, до .... забелязали, че водача на лек автомобил Рено с регистрационен номер ...... го управлява без да е поставил обезопасителен колан. Спрели водача и му поискали документите за проверка, установили, че това е жалбоподателя, че е правоспособен водач, както и, че МПС е собственост на ..., с ЕГН **********. Св. П. Д. попитал водача, притежава ли документ, който да го освобождава от задължението му да ползва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, на който въпрос не получил отговор и съставил АУАН на водача за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Поискал да връчи акта на нарушителя, но той отказал.

От представения с административно-наказателната преписка заверен препис от АУАН серия GA № 1372695 от 10.10.2024 г. е видно, че същия не е връчен на нарушителя, нито е налице подпис на свидетел на отказа на нарушителя да го получи.

С административно-наказателната преписка са представени и впоследствие приобщени към делото следните писмени доказателства: Наказателно постановление № 24-0374-000835 от 08.11.2024 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ ..; АУАН серия GA № 1372695 от 10.10.2024 г.; справка от КАТ – картон на водача относно извършените от Д. В. Д. нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции; Заповеди на Министъра на МВР относно компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган.

За изясняване на фактическата обстановка са снети и гласни такива, чрез разпита на свидетелите П. П. Д. -актосъставител и Х. А. Ц. – свидетел по установяване на 2 нарушението.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено с необходимата категоричност, че на 10.10.2024г. в 13:35 часа в гр. .. по ул. „.....“, в района на .... жалбоподателя Д. е управлявал лек автомобил Рено с регистрационен номер ......, собственост на ..., с ЕГН **********. Полицейските служители при РУ – .. изпълняващи служебните си задължения по КАТ забелязали, че водача на автомобила е без поставен обезопасителен колан, с какъвто лекия автомобил е оборудван, спрели го и му съставили АУАН, в който за нарушение посочили чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Издаденият АУАН не бил връчен на нарушителя по законоустановения ред.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, екземпляр от което Д. В. Д. получил на 15.10.2025 г. и което обжалвал на 17.10.2025 г.

Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от писмени и гласните доказателства и доказателствените средства, съдържащи се в кориците на делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните правни изводи:

При така изяснената фактическа обстановка, според съда в хода на производството административно наказващия орган /АНО/ е допуснал процесуални нарушения при установяване на административното нарушение и по-конкретно при предявяване и връчване на прЕпис от акта за нарушение, които опорочават издаденото, въз основа на този акт, наказателно постановление.

Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН.

Според посочените разпоредби актът се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, както и при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Целта на връчването на препис от акта е да запознае лицето с образуваното спрямо него административно наказателно производство, с нарушението, в чието извършване е обвинено и да му даде възможност да изложи своите писмени и гласни възражения и доказателства.

Установяването на тези обстоятелства, както и че акта е бил предявен на нарушителя и му е дадена възможност да се запознае със съдържанието му, подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В конкретният случай от показанията на свидетелите П. П. Д. – актосъставител и Х. А. Ц. – свидетел по установяване на нарушението, разпитани в хода на съдебното следствие се установи, че на нарушителя не е бил връчен екземпляр от АУАН, и тези обстоятелства не се оборват от показанията на контролните органи, върху които има тежест на доказване на обстоятелствата по извършеното нарушение, посочено в акта.

Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за необходимо да разясни, следното:

Разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН, предвижда след подписването на акта препис да се 3 връчи на нарушителя срещу разписка. Правото на нарушителя да не подпише акта, не влече със себе си санкция за него да не получи един екземпляр от акта, тъй като той има право да направи възражения в тридневен срок. Дори при наличие на отказ от жалбоподателят да подпише АУАН не се изключва в никакъв случай задължението за връчване на препис, тъй като това са две последователни и самостоятелни действия. След като приключи процедурата по съставяне на акта, актосъставителят следва да връчи препис на нарушителя, като ако същия откаже да го получи това следва да се отбележи в разписката и се удостовери с подписа на един свидетел.

Неслучайно законодателят изисква към АУАН да е предвидена самостоятелно наличие на разписка, касаеща връчването на препис от него, която следва да се оформи независимо и без значение, дали по-горе в акта е положен подписа на нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел.

Ето защо съдът приема, че съществено е опорочена процедурата по връчване на акта за установяване на административно нарушение. Отказът да се подпише акта от нарушителя не освобождава органа от задължението екземпляр от акта да му бъде връчен. Съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който не е могъл в установения в чл.44, ал.1 от ЗАНН, срок да се възползва от правото си да даде писмени възражения. Нарушението на това правило е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

В случая допуснатото нарушение е от категорията на абсолютните, водещи до незаконосъобразност на акта, които не могат да бъдат санирани и преодолени с издаването на НП по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АНО е следвало да констатира допуснатото процесуално нарушение и да го отстрани, като връчи АУАН на нарушителя. Като последица от изложеното наказателното постановление, следва да бъде отменено само на това основание.

Настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи също и, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. В настоящия случай горното нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е във връзка с нарушеното право на защита на жалбоподателя. След като има неизпълнение на задължението на актосъставителя да предяви АУАН на нарушителя, то жалбоподателя Д. е бил лишен от възможността на разбере за какво точно свое виновно поведение се обвинява с акта, какви нарушения се твърди, че е извършил, бил е лишен и от възможността да организира адекватно и в пълен обем защитата си, като направи необходимите за това коректни възражения, които да се вземат в предвид както от актосъставителя, така и от наказващия орган. Нещо повече нарушението по чл. 43, ал. 1 ЗАНН се е отразило върху цялото производство, като се има предвид, че съгласно чл. 36, ал.

1 от ЗАНН административно наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Всички гореизброени разпоредби на ЗАНН са все процесуални гаранции за осъществяване правото на защита на 4 наказаното лице и затова нарушаването им винаги се преценява като съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на наказателното поСтановление като незаконосъобразно.

Настоящия състав счита за необходимо да отбележи и друго съществено процесуално нарушение, което е допуснато при съставянето на атакуваното НП, което също води до неговата отмяна, а именно на разпоредбата на чл. 43, ал.2 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата – свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората – свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата – свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата – свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.