Определение № 265 от 07.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 265 гр. Стара Загора, 07.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500103 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по частна жалба от “Б.Д.“ АД срещу разпореждане № 139/05.01.2024г. по ч.гр.д.№ 53/2024 г. по описа на РС- Стара Загора, с което е било отхвърлено заявлението на „Б.Д.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу К. М. П. в частта, в която се претендират сочени в заявлението като заемни такси в размер на 227.34 лв., включващи - такса застраховка за 2021 г. в размер на 13.80 лв. на основание „Раздел IV „Задължения на страните“, т. 13, б. „ж“; - такса застраховка за 2022 г. в размер на 11.99 лв. на основание „Раздел IV „Задължения на страните“, т. 13, б. „ж“; - такса застраховка за 2023 г. в размер на 11.55 лв. на основание „Раздел IV „Задължения на страните“, т. 13, б. „ж“; - такса управление в размер на 190 лв. на основание „Раздел IV „Задължения на страните“, т. 13, б. „ж“;, както и претендираните в заявлението дължими разходи при изискуем кредит в размер на 120,00 лв., като неоснователно.

Частният жалбоподател „Б.Д.“ АД счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения защо счита, че неправилно РС-Стара Загора е отхвърлил искането им за горните суми. Моли съда да отмени разпореждане №139/05.01.2024г. по ч. гр. д.

53/2024г. по описа на Районен съд — Стара Загора и да постанови акт, с който да присъди остатъка от претендираните от „Б.Д.“ АД суми.

Съдът, след като обсъди направените в частната жалба оплаквания и провери допустимостта й, намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу 1 подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство, но разгледана по същество – частично основателна.

Съображенията за това са следните:

Производството по делото е образувано по заявление от „Б.Д.“ АД срещу К. М. П. от гр. С.З., *** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК.

В заявлението се твърди, че вземането произтича от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.01.2006 г.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в частта относно сумата от 227.34 лв.- сочена в заявлението като заемни такси, включващи сочени в заявлението - такса застраховка за 2021 г. в размер на 13.80 лв. на основание „Раздел IV „Задължения на страните“, т. 13, б. „ж“; такса застраховка за 2022 г. в размер на 11.99 лв. на основание „Раздел IV „Задължения на страните“, т. 13, б. „ж“; - такса застраховка за 2023 г. в размер на 11.55 лв. на основание „Раздел IV „Задължения на страните“, т. 13, б. „ж“; - такса управление в размер на 190 лв. на основание „Раздел IV „Задължения на страните“, т. 13, б. „ж“, както и сумата от 120 лв.- сочена в заявлението като дължими разходи при изискуем кредит, е неоснователно.

Позовал се е на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, съгласно която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, а съгласно ал. 2 на този законов текст се забранява на кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочил е също така че не се сочи искането за присъждане на сумата от 120 лв. - сочена в заявлението като дължими разходи при изискуем кредит, включително и по извлечение от счетоводни книги, какви точно разходи включва, а доколкото при забава кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срок главница за времето на забавата, начисляването на каквито и да е такси, комисионни и разходи от банката влиза в противоречие с императивните разпоредби на чл. 33, ал.1 и 2 ЗПК. Предвид горното в тази част е приел че заявлението е неоснователно.

По отношение на сумите 13,80 лева - такса застраховка за 2021 г.;11.99 лева - такса застраховка за 2022г.;11.55 лева - такса застраховка за 2023г., въззивният съд намира следното: Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките.

Видно е от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, че то е редовно от външна 2 страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, доколкото сумата е начислена по неговата партида. Вярно е, че вземането в конкретния случай представлява задължение за плащане на застрахователна премия, но това е ирелевантно в това производство. Съгл. Раздел IV, т. 13, б.

„ж“ от Договора, кредитополучателят се задължава да заплаща редовно застрахователните вноски, а в Раздел VII, т. 25 е посочено, че с подписване на договора кредитополучателят дава съгласие при неизпълнение на задължението му за подновяване на имуществената застраховка на обезпечението и плащане на застрахователни премии кредиторът да извърши тези действия от името и за сметка на кредитополучателя. С оглед на това въззивният съд намира,че платената премия се дължи от кредитополучателя.

Към заявлението „Б.Д.“ АД е приложила застрахователни премии, които са заплатени от кредитора и са дължими от страна на кредитополучателя. С други думи задължението за заплащане на застрахователните премии по договора за застраховка е пряко свързано с изпълнението на задълженията по договора за кредит и щом банката е изпълнила вместо длъжника, има право да осчетоводи това плащане като задължение на длъжника към нея.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е основателна в тази й част. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 13,80 лева - такса застраховка за 2021 г.;11.99 лева - такса застраховка за 2022г.;11.55 лева - такса застраховка за 2023г., следва да бъде отменено.

Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно досежно сумата от 120 лв., представляваща разходи при изискуем кредит: За да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, съответните суми следва да бъдат предвидени в договора, но също така следва да бъдат достатъчно индивидуализирани и конкретно посочени в приложения документ по чл. 417 ГПК - извлечение от счетоводни книги. В разпоредбите на ЗКИ е предвидено минималното съдържание на извлечението от счетоводни книги. В случая, в извлечението, приложено към заявлението, е посочено, че се претендират разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв., която сума обаче не е индивидуализирана конкретно по отделни компоненти и пера. Това не дава възможност на заповедния съд да провери за какво са претендираните начислени разходи и дали са съобразени с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Безспорно, разходи по кредита, 3 свързани с допуснатото неизпълнение, са разходи за действия по управление на кредита. Още повече, че сам кредиторът заявява в частната жалба, че става дума за разходи по уведомление на кредитополучателя за допуснатите забави и уведомления за размера на дълга и възможността банката да предприеме съдебни действия. Ето защо, въззивната инстанция намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в тази част е неоснователно и правилно е било отхвърлено. По гореизложените съображения въззивният съд намира, че правилно е отхвърлено и искането за сумата от 190 лв.- представляваща такса за управление.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е частично основателна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумите 13,80 лева - такса застраховка за 2021 г.;11.99 лева - такса застраховка за 2022г.;11.55 лева - такса застраховка за 2023г., следва да бъде отменено, а в обжалваната част по отношение на сумите такса управление в размер на 190 лв. на основание „Раздел IV „Задължения на страните“, т. 13, б. „ж“;, както и претендираните в заявлението дължими разходи при изискуем кредит в размер на 120,00 лв., като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Разноски за настоящото производство не се дължат, тъй като то се развива без участието на длъжника.

Воден от горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №139/05.01.2024г., постановено по ч. гр. дело №53/2024г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, в частта, в която е отхвърлено заявлението за сумата от 13,80 лева - такса застраховка за 2021 г.;11.99 лева - такса застраховка за 2022г.;11.55 лева - такса застраховка за 2023г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на Б.Д.“ АД срещу К. М. П. от гр. С.З., *** в частта, в която се претендират сочени в заявлението като заемни такси включващи - такса застраховка за 2021 г. в размер на 13.80 лв. на основание „Раздел IV „Задължения на страните“, т. 13, б. „ж“; - такса застраховка за 2022 г. в размер на 11.99 лв. на основание „Раздел IV „Задължения на страните“, т. 13, б. „ж“; - такса застраховка за 2023 г. в размер на 11.55 лв. на основание „Раздел IV „Задължения на страните“.

4

ВРЪЩА делото на РС – Стара Загора за издаване на заповед за изпълнение в отменената част на разпореждането.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №139/05.01.2024г., постановено по ч. гр. дело №53/2024г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора в останалата му обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5