Решение № 39 от 31.03.2026, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Асеновград, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Пашова при участието на секретаря Юрия Ив. Петрова като разгледа докладваното от Стефка Т. Пашова Административно наказателно дело № 20255310200875 по описа за 2025 година Производство по чл. 59 и следващите от НПК.

`Обжалвано е НП № 25 – 0239 – 001092 от 24.10.2025 година на сектор в ОДМВР – Пловдив, с което на Е. И. И., ЕГН - ********** от град Асеновград, ул.“Х.Б.в“ № 50, е наложена глоба в размер на 2000 лева – 1022.58 евро хиляда и двадесет и два евро и петдесет и осем евроцента, за нарушение по чл. 146, ал.1 от ЗДвП и в размер на 30.00 лева- 15.34 евро – петнадесет евро и тридесет и четири евроцента, за нарушение по чл. 100, ал.1 т.2 от ЗДвП.

По същество:

Жалбоподателят, представляван от адвокат Е. Н., пледира за отмяна на обжалваното НП поради незаконосъобразност на същото, както и поради допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила, изложени в жалбата по същество и развити в съдебните прения.

Пледира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в хода по същество.

Изпраща становище, с което иска потвърждаването на обжалваното НП като законосъобразно и правилно, както и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

По процедурата:

АУАН е съставен на 18.09.2025 година за нарушение, сочено за 1 извършено на 18.09.2025 година, а НП за него е издадено на 24.10.2025 година, с което съдът намери, че е спазено изискването на чл. 34 от ЗАНН.

АУАН и НП са съставени, респективно, издадени от компетентни органи – съгласно чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з- 1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел по неговото съставяне, като екземпляр от него му е надлежно връчен, с разяснени права на възражения.

АУАН и НП не съдържат изискуемите реквизити съгласно чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН.

Липсва както в АУАН, така и в НП описание на нарушението, което се вменява да е било извършено.

Това е така, тъй като нормата на чл.146, ал.1 от ЗДвП е бланкетна правна норма и като такава, следва нейното съдържание да бъде изпълнено с посочване на конкретно нарушени правни норми, които се съдържат в цитираната наредба, което не е било сторено. С това се е стигнало до непълно описание на нарушението, което се вменява на жалбоподателя да е извършил, поради което и по този начин, е било допуснато съществено процесуално нарушение по чл. Чл. 42. (1) т.4 от ЗАНН

Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:

4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено ;

И чл. 57 Чл. 57. (1) Наказателното постановление трябва да съдържа:

5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;

След като това не е било сторено, липсва реално, точно конкретизиране на факти, които се вменяват да са били извършени от жалбоподателя, което напълно възпрепятства правото на защита на жалбоподателя и прави невъзможно организирането на същата, с което напълно е нарушено правото му на защита. По своя характер, това представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяната на обжалваното НП на процесуално основание.

На следващо място, е било допуснато съществено процесуално нарушение и относно липсата на ясно посочване на правните норми, които са били нарушени, при издаване на АУАН и на НП.

Следва да се каже, че нормата на чл.146, ал.1 от ЗДвП има бланкетен характер и като такава, нейното съдържание следва да бъде попълнено чрез посочване на други относими към сочената в нея наредба нарушени правни норми, което не е било сторено.

По този начин се е стигнало до липса на посочване на нарушени правни норми, което от обективна страна, е довело до липса на изискуемо 2 императивно съдържание на нормата на чл. 42, ал.1 т.5 от ЗАНН относно АУАН и в чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН относно НП. По този начин се е стигнало до пълна липса на посочване на правни норми, срещу които да се защитава жалбоподателят, с което е нарушено напълно правото му на защита. Това по своя характер, представлява съществено процесуално нарушение и е довело до тотално накърняване на правото на защита, което представлява по своя характер, основание за отмяна на обжалваното НП в посочената част, на това правно основание.

С оглед на изложеното, съдът намери, че следва обжалваното НП да бъде отменено на процесуално основание.

За пълнота на съдебното решение, следва делото да бъде разгледано по същество.

По фактите:

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна, съдът намери а установено следното:

От разпита на актосъставителя С. се установява, че полицейските служители са имали информация за това, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил му е сменен агрегата, поради което и на 18.09.2025 година в 23:25 часа, той е бил спрян за проверка, управлявайки лек автомобил БМВ 320 Д с рег. №РВ ****РА, в град Асеновград, ул.“Александър Стамболийски“, като при извършената проверка е било установено, че двигателят по талон на този автомобил бил четири цилиндров, а този, който е бил монтиран на автомобила бил шест цилиндров, което било установено при вдигане на капака на автомобила.Освен това, този модел лек автомобил, управляван от жалбоподателя, а именно: БМВ 320Д, е фабрично с 4 цилиндъра, около 2000 кубика и около 150 коня, а най- малкият шест цилиндров двигател е 3000 кубика и 184 конски сили. Не е ясно кой е сменил двигателя. При извършената му проверка, не е бил представено свидетелство за регистрация на МПС, което жалбоподателя е управлявал.

За тези две нарушения му е бил съставен АУАН, въз основа на който е било издадено и обжалваното НП.

По доказателствата:

Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от показанията на актосъставителя С., които съдът кредитира като логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени и от писмените доказателства по делото.

Като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира и писмените доказателства по делото, а именно: Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, Справка за нарушител.

Не се констатира противоречие в доказателствената съвкупност.

3

От правна страна:

При така приетите за установени факти по делото, от правна страна, съдът намери за установено следното:

Вменената за нарушена правна норма на чл. Чл. 146. (1) от ЗДвп, сочи, че (Предишен текст на чл. 146, доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) Изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта и съобщенията.

В ПДР на ЗДвП не е дефинирано понятие изменение в конструкцията на МПС.

Съгласно Чл. 3. (1) Изменение в конструкцията на ППС е: 1. всяка процедура по промяна в техническите данни на ППС, посочени в свидетелството му за регистрация или в конструктивни или технически характеристики на ППС, които са заложени от производителя по време на неговото производство или които са били одобрени по реда на наредбата; 2. добавянето на системи, компоненти, отделни технически възли и оборудване От НАРЕДБА № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,

Редът за извършване на такова изменение в конструкцията е регламентиран в раздел Втори от наредбата и той не е спазен.

Въпреки това обаче, липсва осъществен състав на вмененото административно нарушение, което изисква субект – този, който е направил изменението в конструкцията на МПС-то, а не неговият водач и собственик.

Следователно, този факт не е установен по делото и поради това, липсва съставомерност на вмененото адм.нарушение по чл. 146, ал.1 от ЗДвП, поради което и по този параграф, НП следва да бъде отменено в посочената част.

На следващо място, липсва съставомерност и на вмененото по чл. 100, ал.1т.2 от ЗДвП нарушение, тъй като липсва теглено ремарке, за което да се изиска водачът на управляваното МПС и за тегленото от него ремарке, да носи. Съюзът „И“ означава, че задължението за носене на свидетелство за управление на МПС и за тегленото от него ремарке, изисква кумулативност на двете, за д е съставомерно неносенето на такова, поради което и липсва от обективна страна, съдът на така вмененото административно нарушение.

Предвид това, обжалваното НП и в тази му част, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

4

По разноските:

Предвид отмяната на обжалваното НП, следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя, направените от него разноски за адвокат, възлизащи в размер на 250 евро – двеста и петдесет евро, които са заплатени в брой, съгласно договор за правна помощ и които следва възиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, да заплати на жалбоподателя, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр.чл. 143, ал.1 от АПК в посочения размер, които е към минималните адвокатски размери за този вид административни дела.

С оглед на което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НП № 25 – 0239 – 001092 от 24.10.2025 година на сектор в ОДМВР – Пловдив, с което на Е. И. И., ЕГН - ********** от град Асеновград, ул.“Х.Б.в“ № 50, е наложена глоба в размер на 2000 лева – 1022.58 евро хиляда и двадесет и два евро и петдесет и осем евроцента, за нарушение по чл. 146, ал.1 от ЗДвП и в размер на 30.00 лева- 15.34 евро – петнадесет евро и тридесет и четири евроцента, за нарушение по чл. 100, ал.1 т.2 от ЗДвП.

На основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр.чл. 142, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив, да заплати на Е. И. И., ЕГН – ********** с адрес: град Асеновград, ул.“Х.Б.в“ № 50, сумата о 250 евро – двеста и петдесет евро, хонорар за адвокат.

Решението да се съобщи на жалбоподателя, адвокат Е.Н. и въззиваемата страна.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, чрез Районен съд – Асеновград, по реда на глава 12 от АПК, на касационните основания, визирани в НПК, в 14 -дневен срок от неговото съобщаване на страните.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Асеновград, 31.03.2026 г.