Определение № 1680 от 11.12.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1680 гр. Шумен, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500682 по описа за 2025 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 18180/17.10.2025г. депозирана „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК 831609046, чрез юрисконсулт Д.К. против определение №3014/10.10.2025г. по ч.гр.д. № 20253630102465 по описа на РС – Шумен, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1225 от 09.09.2025г. и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят твърди, че по негово заявление по чл. 410 от ГПК заповедният съд е издал заповед за изпълнение, като в хода на заповедното производство длъжника е заплатил по банков път сума, с която частично е погасено задължението. Съдът, съгласно разпоредбата на чл. 414а от ГПК му е дал възможност да изрази становище, което заявителят - жалбоподател е сторил, посочвайки, че има неизплатена част от задължението, но въпреки това заповедният съд е приел, че с постъпилото плащане е погасен целият дълг и е обезсилил изцяло издадената заповед по чл. 410 от ГПК и е прекратил производството по делото. Счита, че това определение е неправилно, като се обосновава със законоустановения ред за погасяване на паричните задължения по чл. 76, ал. 1 от ГПК и невзетата предвид присъдена законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите. Моли съда да да отмени атакуваното определение и да се постанови друго, с което да се остави в сила издадената заповед № 1225/09.09.2025 г., както и да му бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство.

Ответната страна по частната жалба, редовно уведомена не е подала в срок писмен отговор.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, поради следните съображения:

Въз основа на подадено на 09.09.2025 г. заявление от "Топлофикация София" ЕАД, гр. София, е издадена Заповед № 1225/09.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20253630102465 на РС - Шумен срещу длъжника Х. Г. К. с ЕГН **********, за сумите: 3 037,09 лева – главница, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София 1799, СО МЛАДОСТ, ..... инсталация 4000165794, аб. № 1

123345, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 09.09.2025 г. до изплащане на вземането; 668,64 лева - представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 02.09.2025 г.; 32,40 лева главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2023г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 09.09.2025г. до изплащане на вземането; 7,79 лева - мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.10.2022 г. до 02.09.2025 г., както и за разноски в производството, за държавна такса в размер на: 63,68 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

В срока по чл. 412, т. 8 от ГПК, е постъпило писмено възражение по чл. 414а от ГПК от длъжника, че са платени всички дължими суми по така издадената заповед, в размер на 3 909.60 лева, за което по делото е представена вносна бележка от 01.10.2025 г.

На заявителя е даден тридневен срок за становище по ал. 3 на чл. 414а от ГПК, в което той е подал такова, с което е оспорил твърдението за пълно погасяване на задълженията, като е посочил, че е останал остатък в размер на 22.23 лева, от които 14.44 лева за главница и 7.79 лева за мораторна лихва.

Заповедният съд е приел, че е налице основание за прекратяване на делото и обезсилване на заповедта, тъй като е счел, че с направения след връчването на заповедта паричен превод са изплатени всички заявени от кредитора суми, както са описани в заявлението, ведно с разноските в производството и е намерил за неоснователно твърдението на заявителя, че има непогасен остатък. Не е уважил становището на заявителя и е постановил атакуваното определение, с което е обезсилил изцяло издадената заповед и е прекратил производството по делото.

Видно от представената вносна бележка е, че преведената по сметка на заявителя сума от страна на длъжника, в размер на 3 909.60лева е тъждествена на сбора от всички суми, посочени в заявлението и за които е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК № 1225/09.09.2025 г. ч. гр. д. № 20253630102465 на РС – Шумен. Аритметичният сбор от сумите обаче в случая не е еквивалентен на цялото задължение, тъй като размерът на последното се променя във времето. Той е бил такъв само към датата на подаване на заявлението, но тъй като в издадената заповед за изпълнение е посочено за главните парични задължения, че се дължат " ведно със законна лихва за период от 09.09.2025 г. до изплащане на вземането", това означава, че ако длъжникът реши в срока за доброволно изпълнение по чл. 412, т. 8 от ГПК – едномесечен от връчването на заповедта – да се освободи изцяло от задължението си чрез плащане, то трябва да погаси дълга в размера, в който той съществува към момента на плащането, а не към момента на издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК, респективно - подаване на заявлението, ако заповедта е издадена по-късно.

Следователно, представяйки доказателства за внесена сума от 3 909.60 лева от дата след 09.09.2025 г., от когато е започнало да се начислява обезщетение за забава в размер на законовата лихва, то математически е невъзможно с тази сума длъжника да погаси изцяло паричните си задължения, формиращи този дълг, а това е станало само частично.

Като не е съобразил тези обстоятелства, а формално е приел, че щом има равенство между сбора от сумите по заповедта и внесената сума след получаването й, то задълженията са изцяло погасени и поради това е обезсилил изцяло заповедта по чл. 410 от ГПК, заповедният съд е постановил незаконосъобразно и неправилно определение, което следва да бъде отменено, в частта за непогасените вземания.

За да се установи кои точно и в какъв размер са погасени, следва да се приложат правилата на ЗЗД, закрепени в чл. 76, определящи вида и реда на погасяване на парични задължения. Видно от представеното становище на заявителя е, че с постъпилата сума от 2 длъжника при спазване на разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД, са погасени разноските в производството, в размер на 63,68 лева – д.т. и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, цялата главница от 3037,09 лева, ведно със законната лихва върху нея до датата на плащането - 01.10.2025г. , 668,64 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 02.09.2025 г.; законната лихва върху главницата от 32,40 лева до плащането, като са останали неизплатени 14.44 лева от главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2022 г. до 02.09.2025 г. и цялата мораторна лихва върху нея в размер на 7.79 лева.

С оглед изложеното обжалваното определение, с което е обезсилена заповедта за изпълнение в тези й части и е прекратено производството по делото, следва да бъде отменено, тъй като по отношение на тези суми няма представени доказателства за заплащането им и на осн. чл. 415а, ал. 5 от ГПК, заповедния съд е следвало да не приеме възражението на длъжника по чл. 414а от ГПК, по отношение на тях. Доколкото длъжникът не е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, нито е възразил за дължимостта на тези вземания в срока за отговор на настоящата частна жалба, то заповедта за изпълнение, в частта за сумите от 14.44 лева и 7.79 лева, към настоящия момент е влязла в сила, и на заявителя следва да се издаде изпълнителен лист.

С оглед уважаването на частната жалба, на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноските за настоящото производство в размер на 15 лева за внесена държавна такса.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3014/10.10.2025г. по ч.гр.д. № 20253630102465 по описа на РС – Шумен, само В ЧАСТТА, с която е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1225 от 09.09.2025г. за сумата от 14.44 лева – представляваща част от неизплатената главница от 32,40 лева за дялово разпределение за периода от 01.08.2023г. до 30.04.2024г., и В ЧАСТТА за сумата от 7,79 лева - мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.10.2022 г. до 02.09.2025 г. и е прекратено производството в тези му части, като вместо това постановява:

НЕ ПРИЕМА възражението на длъжника Х. Г. К. с ЕГН **********, по чл. 414а от ГПК, В ЧАСТТА за горницата над 17.96 лева до 32,40 лева /сумата от 14,44 лева/ - главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2023г. до 30.04.2024г. и за сумата от 7,79 лева мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.10.2022 г. до 02.09.2025 г..

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист за процесните вземания по реда на чл. 416, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Х. Г. К. с ЕГН **********, от гр. Елхово, ул. „.... №147, вх. Б, ет. 4, ап. 34 ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, гр. София с ЕИК 831609046 направените разноски за настоящото производство в размер на 15 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1680 гр. Шумен, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500682 по описа за 2025 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 18180/17.10.2025г. депозирана „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК 831609046, чрез юрисконсулт Д.К. против определение №3014/10.10.2025г. по ч.гр.д. № 20253630102465 по описа на РС – Шумен, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1225 от 09.09.2025г. и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят твърди, че по негово заявление по чл. 410 от ГПК заповедният съд е издал заповед за изпълнение, като в хода на заповедното производство длъжника е заплатил по банков път сума, с която частично е погасено задължението. Съдът, съгласно разпоредбата на чл. 414а от ГПК му е дал възможност да изрази становище, което заявителят - жалбоподател е сторил, посочвайки, че има неизплатена част от задължението, но въпреки това заповедният съд е приел, че с постъпилото плащане е погасен целият дълг и е обезсилил изцяло издадената заповед по чл. 410 от ГПК и е прекратил производството по делото. Счита, че това определение е неправилно, като се обосновава със законоустановения ред за погасяване на паричните задължения по чл. 76, ал. 1 от ГПК и невзетата предвид присъдена законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите. Моли съда да да отмени атакуваното определение и да се постанови друго, с което да се остави в сила издадената заповед № 1225/09.09.2025 г., както и да му бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство.

Ответната страна по частната жалба, редовно уведомена не е подала в срок писмен отговор.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, поради следните съображения:

Въз основа на подадено на 09.09.2025 г. заявление от "Топлофикация София" ЕАД, гр. София, е издадена Заповед № 1225/09.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20253630102465 на РС - Шумен срещу длъжника Х. Г. К. с ЕГН **********, за сумите: 3 037,09 лева – главница, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София 1799, СО МЛАДОСТ, ..... инсталация 4000165794, аб. № 1