Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 266374 от 02.11.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 16071/2019
Вид
Решение № 266374
Подписан
02.11.2021
В сила
25.11.2022
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, КРАСИМИР НЕДЯЛКОВ МАЗГАЛОВ, СИЛВАНА ИВАНОВА ГЪЛЪБОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 483, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 77 · Закон за собствеността
  • чл. 14, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 1, т. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 5 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 61 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 62 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 11 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18б · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18ж · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 5 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№....... гр. София, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА

ГЪЛЪБОВА

Мл. с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 16071 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258

- 273 ГПК.

С решение № 142860 от 17.06.2019 г., постановено по гр. д. № 49102/2014 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 36 състав, поправено с решение № 184652 от 05.08.2019 г. по реда на чл. 247 ГПК, е признато за установено по предявения от К.С. Ч. - М., ЕГН **********, починала на 02.05.2020 г. и заместена в хода на процеса от зaконния си наследник - С.Х. П.-З., ЕГН **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М.Д.Б. - Д., ЕГН **********, не е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор ***, при съседи - поземлени имоти с идентификатори ***, ***,

***, ***, ***, целият с площ от 414 кв. м., а реалната част с площ от 195 кв. м. по цифри 8-7-12-11-10-8, попадаща в рамките на У. № Х.-2481, съгласно скица - приложение № 2 на л. 226 от делото към приетата по същото съдебно - техническа експертиза вх. № 5146813/03.10.2017 г., която приподписана от съда, представлява неразделна част от решението. Осъдена е М.Д.Б. - Д. да заплати на К.С. Ч. - М. /заместена в хода на процеса от зaконния си наследник - С.Х. П.-З./ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 785 лв. - разноски в производството, както и на адвокат Г.Г.М. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 450 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника М.Д.Б. - Д., чрез адвокат Р.Д., с доводи за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е изпълнил задължението си по чл. 146 ГПК, не е посочил подлежащите на доказване факти, не е отделил спорното от безспорното, поради което мотивът, че „не се спори, че е налице идентичност между предоставения за ползване имот и изкупения и процесния имот“ е неправилен. Посочва се, че ответникът изрично е изложил доводи, че местонахождението на имота, за който претендира ищцата, не е на посоченото от нея място поради нищожността на плана, с който е нанесен имотът. Отделно от това ищецът в исковата молба и приложената към нея скица е посочил едно местонахождение, а в. л. Г. е направило заключението си за местонахождението на имота именно върху нищожния план. Твърди се, че въпросът за идентичността между предоставения за ползване имот и изкупения и процесния имот е от съществено значение за материалноправната легитимация на страните. От друга страна се посочва, че съдът не се е произнесъл в доклада и относно твърдението, че ищцата не е станала собственик на имота по § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът необосновано е приел, че ищцата е доказала идентичността на предоставения за ползване на 05.01.1967 г. по реда на 21 ПМС от 31.01.1963 г. имот (каквото доказателство не е приемано по делото) с местонахождение в с. Панчарево, м.

„Дебело гуно“ с площ от 600 кв. м., пустееща земя, при съседи: от изток - път, от запад - Г.С.В., от север - път и от юг - Т.Т., и имота, нанесен като имот № 1378 по плана на м. „Дебело гуно“, с. Панчарево, одобрен със Заповед № РД-090355/25.12.1989 г., издадена от Председателя на ИК на ОбНС „Панчарево“.

Освен това прогласяването на нищожността на посочената заповед прави невъзможно да се приеме, че местонахождението на имот № 1378 е било на мястото, показано в приложената към исковата молба скица. Липсват доказателства за местонахождението на имота на ищцата, като съдът необосновано е приел възникване правото на собственост на ищцата по § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като липсва изградена сграда, съответно не са налице доказателства ползвателят да е отговарял на условията на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи се, че истинността на Оценителен протокол № П-014-С/01.08.1997 г. е била оспорена по реда на чл. 193 ГПК, като при липса на преписка, послужила за издаването му и на данни за постъпило плащане по сметка на район „Панчарево“, протоколът, както и писмо изх. № П-014-С/09.09.1997 г., също оспорено, е следвало да бъдат изключени от доказателствата по делото. Съдът не е съобразил, че не е представена и няма данни да е издавана заповед на кмета на общината, с която е признато правото на ползвателя да придобие имота и заповед, с която да е одобрен оценителният протокол.

Първоинстанционният съд не се е произнесъл по оспорването на нотариален акт № 62 от 15.08.1997 г. и нотариален акт № 57 от 29.11.1999 г., но необосновано се е позовал на тях. От друга страна в преписката от Поземлена комисия „Панчарево“, с която е възстановен имотът на праводателите на ответницата във възстановими стари реални граници, изрично е посочено, че при възстановяването на имота няма претенции по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, което доказателство съдът е игнорирал, вкл. и представените с отговора на исковата молба доказателства. Твърди се, че от 19.04.2000 г. праводателите на ответницата са владели имота като свой, на правно основание, непрекъснато и необезпокоявано, като никой не е оспорвал правото им. Съдът превратно е тълкувал и събраните по делото гласни доказателствени средства във връзка с упражняваната от ответницата и нейните праводатели фактическа власт върху имота. Не е съобразил представеното по делото и неоспорено Разрешение за строеж на ограда № 213/29.05.2006 г. за имот У.

Х.-2481, обстоятелството, че на 04.02.2006 г. е осъществена замяна на недвижими имоти, с която са уредени сметки по регулация; че имотът на праводателите на ответницата е бил обособен на два отделни имота У. Х.-2481 и У. ХIII-2481; че на 14.12.2006 г. целият У. Х.-2481 е бил продаден на П.П.П., като преди това е бил продаден и У. ХIII-2481; че на 26.05.2014 г. е издадено Удостоверение за тежести върху имота, в което е отразено само прехвърлянето на имот ХIII-2481; че на 28.05.2014 г. П. е продал на ответницата У. Х.-2481, като изрично е вписано, че е предал владението на имота. Посочва се също, че показанията на свидетелите на ищцата изхождат от предходни периоди, вътрешно противоречиви са, противоречат и на останалите писмени и гласни доказателства по делото, поради което не следва да бъдат кредитирани от съда. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявения иск, с присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемата страна - К.С. Ч. - М., чрез адвокат Г.М., взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Сочи се, че ответницата не е установила при условията на пълно и главно доказване своите права върху имота, според заключението на СТЕ е налице частично съвпадение между имота на ищцата и възстановения на наследниците на С. Г.И. /не може да се установи съответствие между имота от делбата от 1936 г. и възстановения с решение на ПК имот с пл. № 1362 по плана от 1954 г./. Твърди се, че процедурата по възстановяване не е проведена законно, липсват скици към решението на ПК, както и липсва вярно отразяване на правото на собственост на наследниците на С. И. относно правото на собственост на техния имот в Удостоверението изх. № РД-94-С-1014 от 06.10.1998 г. по чл. 11 ППЗСПЗЗ.

Поддържа се, че не са налице твърдените от въззивника процесуални нарушения, а ищцата е доказала правото си на собственост върху спорната част на основание § 4а и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ, нищожността на плана не води до отпадане на права, а идентичността на имотите на страните се установява безспорно от приетата по делото СТЕ, която не е била оспорена от страните.

Освен това се поддържа, че имотът е придобит от ищцата и по давност, считано от 1997 г. От друга страна разпитаните по делото свидетели на ответницата не са установили упражнявано от нея давностно владение. Предвид изложеното се моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Третото лице - помагач на страната на ответника - П.П.П., ЕГН ********** не взема становище.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищцата твърди, че е собственик на процесната реална част от имота на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и § 5 ПРЗ на ППЗСПЗЗ и реализиран строеж в имота, покупко - продажба на ½ идеална част, собственост на брат ѝ Р.Ч., и давностно владение, считано от 15.08.1997 г., което до 1997 г. е упражнявала съвместно с брат си, а от 29.11.1997 г. - самостоятелно. Сочи, че е наследник на С.Р.Ч., на който имотът е бил предоставен за ползване по силата на 21 ПМС от 31.01.1963 г., с оценителен протокол № П-014-С от 08.08.1997 г. на СО - район „Панчарево“ земята и сградата са били оценени на 117 585 лв., която цена е била платена, като въз основа на това и писмо до Първи нотариус при Софийска нотариална служба изх. № П-014-6 от 08.08.1997 г., е издаден нотариален акт № 62 от 15.08.1997 г. в полза на ищцата и брат ѝ Р.Ч., който ѝ е прехвърлил своята ½ идеална част с нотариален акт за покупко - продажба от 29.11.1999 г. Твърди, че понастоящем спорната част попада в У. XIV-2481 по ИПРЗ от 2002 г., а след измененията в КК и КР - в имот с идентификатор ***. Сочи, че спорната част е включена в имот, който е записан в данъчната служба и в Кадастъра на ответницата, а последната се легитимира и с нотариален акт за имот, в който се включва и спорната част - издаден по силата на решение на Поземлена комисия „Панчарево“ на основание чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18, б. „А“, „Б“ и „Ж“, ал. 1 ППЗСПЗЗ, покупко - продажба от 04.12.2006 г. и от 28.05.2014 г., което обосновава правния интерес на ищцата от предявяне на иска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, в който се оспорва искът като недопустим, евентуално като неоснователен. Оспорва се ищцата да е собственик на имота, с доводи, че не са били налице условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на нейния наследодател, както и да е придобила имота по давност. Излагат се съображения, че ответницата е собственик на спорната част, тъй като с влязло в сила решение № 5322 от 15.09.1998 г. на ПК „Панчарево“ за възстановяване на имота на наследници на С. И., придружено със скица, праводателите на ответницата - С.В., С.С.и В.С., се легитимират като собственици въз основа на приключила реституционна процедура. Последните са признати за собственици с констативен нотариален акт № 59/08.06.2000 г., на 04.12.2006 г. са прехвърлили имота на П.П.П., а той от своя страна - на 28.05.2014 г. е прехвърлил имота на ответницата. Поддържа се и придобиване на имота по давност, с присъединяване владението на праводателите на ответницата, считано от 15.09.1998 г.

Видно от нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 62, том XIV, дело № 2728/1997 г. на 15.08.1997 г., на основание чл. 483, ал. 1 ГПК, § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, К.С. Ч. - М. и Р.С.Ч.са признати за собственици при равни квоти на дворно място, находящо се в землището на гр.

София, квартал „Панчарево“, местност „Дебело Гуно“, на площ от 600 кв. м., съставляващо основа на парцел № XIV-1378 от квартал №

7 по плана на гр. София, квартал „Панчарево“, местност „Дебело Гуно“, целият парцел на площ от 735 кв. м., при съседи на парцела: север - парцел III - 1368, юг - улица, изток - парцел XIII - 1377, запад - парцел XV - 1379, заедно с построената в дворното място, без строителни книжа, сграда на площ от 12 кв. м.

Видно от нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 57, том II, дело № 230/1999 г. на 29.11.1999 г. Р.С.Ч.е продал на съсобственика си К.С. Ч. - М. собствената си ½ идеална част от дворно място, находящо се в землището на гр. София, квартал „Панчарево“, местност „Дебело Гуно“, на площ от 600 кв. м., съставляващо основа на парцел № XIV-1378 от квартал №