Решение № 14 от 15.01.2025, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Враца, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20241420200899 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящето съдебно производство е образувано по жалба на Д. Н. Д. от с.**** против НП №648/17.09.24 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на основание чл.257, ал.1, т.2 ЗГ му е наложено административно наказаниеглоба в размер на 300 лв., за извършено нарушение по чл. 257, ал.1,т.2, вр.чл.211, ал.2, т.2 ЗГ, вр.чл.9а от Наредба №1/30.01.12 г. за контрола и опазване на горските територии /НКОГТ/ и т.11.1 от Заповед №ЗАП1019/17.11.21 г. на Изп.Директор на ИАГ.

В жалбата поддържана и в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна чрез упълномощен процесуален представител, ангажира устно становище в с.з. за неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакуваното НП, с молба за потвърждаването му.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

1

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в законово установения преклузивен срок за обжалване и против подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна, при следните съображения:

По повод зачестили сигнали за незаконни дейности в горските територии, на 23.07.24 г. служители на РДГ-Берковица –св.Ст.С. и Ив.Н. извършили проверка в землището на гр.Криводол, в имоти частна собственост. При проверката е констатирано, че за имот с №***, попадащ в отдел 193, подотдел „к“ има издадено позволително за сеч №07774369/02.06.24 г.

Едновременно с това позволително, имало издадени и общо 9 бр. превозни билети за извоз на добита дървесина въз основа на него, всички издадени в периода от 24.06 до 17.07.24 г. от настоящия жалбоподател, в качеството му на лице по чл.211, ал.2, т.2 ЗГ. При извършените физически проверки на място чрез оглед, обход и измервания в района, проверяващите свидетели констатирали и че, в горепосочения имот реално е е извършвана сеч и добив на дървесина, т.е. описаната в 9-те превозни билети дървесина не е добита от имота по първоначалното позволително за сеч, а от съседния имот, за който на свой ред няма издадено позволително за сеч.

При така констатираното, били съставени констативен протокол за проверка и процесния АУАН, в който изложените фактически констатации са правно квалифицирани като нарушение на: „чл.257, ал.1,т.2, пр.3 ЗГ, вр.чл.211, ал.2, т.2 ЗГ, чл.9а от НКОГТ и Заповед №ЗАП-1019/17.11.21 г. на Изп.Директор на ИАГ.

Последвало е издаването на обжалваното НП, с което при почти идентично спрямо акта словесно и цифрово описание на нарушението, на основание чл.257, ал.1,т.2 ЗГ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300.00 лв.

Гореизложената фактически положения, съдът възприе на базата на цитираните свидетелски показания на служителите на РДГ-С.С. и И.Н., както и от останалите материали от преписката- констативен протокол за проверка, позволително за сеч, превозни билети и др.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че в проведеното адвинистративно-наказателно производство са допуснати множество нарушения на процесуалния и материален закон, 2 обуславящи отмяна на процесното НП, а именно:

Посочената в НП санкционна разпоредба на чл.257, ал.1, т.2 ЗГ предвижда, че се наказва с глоба от 300 до 5 000 лв., ако не е предвидено потежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите нормативни актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.Цитираната разпоредба предвижда три възможни форми на изпълнителното деяние, като в случая АНО е конкретизирал предложение 3-то, т.е. третата форма-„издаване на документ“. Чл.257, ал.1,т.2 ЗГ е бланкетен по отношение на нормативните изисквания и според актосъставителя и АНО въпросното бланкетно съдържание е правно привързано с посоване на разпоредбите на чл.9а НКОГТ и т.11.1 от Заповед №ЗАП-1019/17.11.21 г. на Изп.Директор на ИАГ.

На свой ред чл.9а от НКОГТ предвижда, че лицата, издаващи или попълващи документи по ЗГ или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци.

На свой ред Заповед №ЗАП-1019/17.11.21 г. на Изп.Директор на ИАГ утвърждава образци на издавани превозни билети, като в посочената в АУАН и НП „т.11“ се предвижда, че при издаване на превозни билети данните се посочват вярно и точно във всички реквизити, съгласно указанията в утвърдените образци по приложение №1 и 2, при спазване на следните условия и ред...“.Според последващо конкретизираната в акта и НП разпоредба на т.11.1 от заповедта: “в случаите когато транспортът се извършва с комбинация от превозни средства, в превозните билети задължително се посочват регистрираните номера на всяко отделно превозно средство.“.

Следващата посочена в АУАН и НП разпоредба на чл.211 ЗГ, в ал.1 гласи, че „дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет“, а според ал.2 „превозните билети се издават от:...т.2 лицата, упражняващи лесовъдска практика за дървесината, придобита от собствените им гори, както и от горските територии, за които са упълномощени от собственика“.

С така посочените в АУАН разпоредби е очевидно, че същият изначално 3 не отговаря на императивните изисквания на чл.42, т.5 ЗАНН за ясна, точна и прецизна юридическа квалификация на повдигнатото административно обвинение откъм коректно посочване на „нарушените“ нормативни разпоредби. Към това нарушение допълнително се наслагва и следващото констатирано нарушение по чл.42, ал.2,т.4 ЗАНН, изискващ точно и ясно изложение на фактическите обстоятелства, при които е извършено и констатирано нарушението. Без изобщо да се коментират правописа, пунктоацията и граматиката в процесния АУАН, то от горецитираното текстово съдържание на акта изобщо не става ясно какво нарушение се твърди за извършено, спрямо последващата посочена правна квалификация- издаване на превозни билети с некоректно попълнени данни и реквизити, съгласно утвърдените образци или друг вид неправомерна деятелност, свързана с незаконн сеч, транспортиране и извозване на дървесина, представляващи съвсем друг вид административно нарушение или дори престъпление-по чл.235 НК.

Доколкото в процесното НП почти дословно е пренесено коментираното и цитирано текстово и цифрово описание на нарушението от акта и са запазени всички смислови несъответствия, то на свой ред същото се явява издадено в нарушение на императивните изисквания на чл.57, ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН.

Всяко от посочените до тук нарушения относно съдържанието на процесните АУАН и НП, е от категорията на абсолютните нарушения на процесуалния и материален закон, пряко ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и непозволяващи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на НП, в т.ч. и откъм разглеждане на спора по същество.

Затова и атакуваното НП подлежи на цялостна отмяна.

На последно място, ако се приеме, че вмененото на жалбоподателя нарушение се е изразило в издаване на превозни билети в нарушение на съответните нормативни изисквания за съдържание и реквизити спрямо утвърдените образци и доколкото негов предмет съгласно АУАН и НП са общо 9 бр.такива билети, издадени на различни дати в определен времеви период, то тогава са налице девет отделни административни нарушения, които подлежат на самостоятелно и отделно санкциониране, съобразно изискванията на чл.18 ЗАНН. Налагайки едно общо наказание за отделните нарушения, АНО е 4 нарушил въпросната разпоредба, което на свой ред представлява следващо самостоятелно основание за отмяна на НП.

При този изход от делото, на жалбоподателя се следва присъждане на направените по делото разноски за изплатено адвокатско възнаграждение, които съгласно представените договор за правна помощ и списък на разноски възлизат на 400.00 лв. Този размер е в минимално предвидения по чл.7, ал.2, т.

1 НРМАВ, поради което и искането следва да се уважи в пълния му предявен размер.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 648/17.09.24 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на Д. Н. Д. от с.****, ЕГН:**********, на основание чл.257, ал.1, т.2 ЗГ е наложено административно наказание-глоба в размер на 300 лв., за извършено нарушение по чл. 257, ал.1,т.2, вр.чл.211, ал.2, т.2 ЗГ, вр.чл.9а от Наредба №1/30.01.12 г. за контрола и опазване на горските територии /НКОГТ/ и т.11.1 от Заповед №ЗАП-1019/17.11.21 г. на Изп.Директор на ИАГ.

ОСЪЖДА РДГ-Берковица ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. Д. от с.****, ЕГН:********** направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 400.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5