Определение № 3874 от 30.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3874 гр. София, 30.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20248002100452 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 497/09.08.2023 г. по възз. гр. д. № 467/2023 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград е отменено решение № 9031/16.01.2023 г. по гр. д.

№ 834/2019 г. на Районен съд гр. Гоце Делчев и вместо него е постановено решение, с което е признато за установено по отношение на Х. А. Д., А. А. Д., М. А. М., Ю. Б. Д., Б. Б. Д., Н. Б. Х., А. М. Д., Ф. А. П., Н. А. Я., А. А. Я. и Е.

А. З. по иск, предявен от М. Ю. В., на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ по отношение на ответниците, че наследодателят на ищеца - Ю. М. В., бивш жител на [населено място], [община], е бил собственик на нива с площ от 1, 417 дка, местност „А.“, имот № *** по картата на землището на [населено място], [община], при граници: имот № *** Р. Б. Д., имот № *** [община], имот № *** наследници на Ю. М. В., имот № *** наследници на И. М. Б. и имот № *** дере на [община] (който имот по КККР на землището на [населено място], общ. С., одобрени със заповед № РД-18-502/31.07.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София представлява ПИ с идентификатор ***, възстановен с решение №1911А/12.02.1998 г. на ПК-Сатовча на наследниците на А. Б. Д., целият имот с площ по действащите КККР от 1 411.00 кв.м.,) към момента на образуването на ТКЗС на основание наследство, получено от неговия баща М. Х. В., бивш жител на [населено място] и давностно владение, упражнявано от 1929 година до кооперирането на имота в 1

ТКЗС - 1958 година.

Против въззивното решение е постъпила касационна жалба на Х. А. Д., чрез адвокат А. К.-М.. Касаторът твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, поставяйки следните правни въпроси:

1. При заявени придобивни основания - наследство и давностно владение, следва ли ищецът да докаже, че към момента на обобществяването процесният недвижим имот е бил собственост по наследство и давностно владение на баща му Ю. В., придобит по наследство от неговия баща и кой е приложимият закон за давността - чл. 79 от действащия ЗС или Закон за давността /отм./, който предвижда 20- годишна давност?

2. Допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като описва предмета на иска към сегашния момент — по действащата КККР и по действащия план за възстановяване на земите по ЗСПЗЗ?

3. Допустимо ли е въззивната инстанция да формира правни изводи само въз основа на избрани доказателства, а останалите да ги игнорира? Сочи се противоречие с решение № 15 от 30.01.2015г. по гр.д.№ 4604/2014г на ВКС, IV г.о. и др.

4. Допустимо ли е въззивната инстанция да формира извод за допустимост на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, въпреки че вещото лице, което има компетенции в точно определена научна област, е категорично, че не може да се каже категорично дали има пълна или частична идентичност?

5. Има ли право въззивният съд да дава вяра на свидетелските показания за наличието на 20- годишна давност, каквато се сочи като придобивно основание, след като свидетелите не са били родени към 1929 г., когато се сочи като начален момент на давностното владение?

6. Нарушение ли е на принципа на доказване, ако първата инстанция е разпределила правилно доказателствената тежест с доклада си, а въззивната инстанция не съобрази разпределената доказателствена тежест за ищеца?

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от М.

Ю. В., чрез адв. И. К., с който се оспорва наличието на основания за допускане 2 на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим, като в тежест на ищеца е да докаже, че към момента на обобществяването процесният недвижим имот е бил собственост по наследство и давностно владение на баща му Ю. М. В., придобит по наследство от неговия баща М. Х.

В., както и да докаже, че наследодателите му са упражнявали давностно владение върху имота в периода от 1929 г. до 1958 г., а ответниците следва да докажат, че процесният имот е бил придобит от наследодателя им А. Б. Д., чрез упражняване на 20- годишно явно, безспорно и непрекъснато владение към момента на образуване на ТКЗС.

Въззивният съд е посочил, че в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ когато се твърди, че имотите на наследодателите на страните са били съседни, както е в настоящия случай, спорът е за точното местоположение на имотите и ищецът по такъв иск има правен интерес от предявяването му, дори когато за местността, в която се намират имотите, има влязъл в сила план на възстановените имоти. Установяването на точното местоположение на имотите и съответно правото на собственост върху тях към релевантния за спора минал момент е затруднено, когато страните не разполагат с писмени доказателства за собственост и когато за местността, в която се намират имотите, няма стар кадастрален план и установяването на точното местоположение на имотите се базира само на свидетелски показания. В такива случаи съдът може да прецени за целесъобразно да извърши оглед на място, за да може да се разпитат свидетелите /като се изиска от тях на място да посочат точните граници между двата имота/, което е направено в случая от първоинстанционния съд и въз основа на техните показания /посочвания на място/ вещото лице да извърши измервания до най-близки обекти и 3 топографски елементи /напр. слог, овраг, гора, извор, чешма и др., а в случая дере и „дувари“/ и да направи скица на местоположението и разположението на имотите.

Основавайки се на заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвена от вещото лице К., и показанията на свидетелите С. и К., въззивният съд е приел, че се установява, че местоположението на процесния имот е, така както е описано от ищеца. Изложени са мотиви, че показанията на свидетелите са последователни относно местоположението на имота, който е бил обработван от Ю. В. и сестрите му преди образуване на ТКСЗ с. Вълкосел през 1958г. (нивата, на която се намират свидетелите при разпита им) и никой не е оспорвал това (вкл. и наследодателите на ответниците, които са работили техния съседен имот), както и относно това, че старият римски дувар си стои от това време - преди образуване на ТКЗС, като св. К. посочва, че когато бил ратай и работел на тази нива (процесният имот) родителите на ответника Х. работили техния си имот. Още повече, че свидетелите установяват поставянето на ограда, видна от сателитните снимки през 2007г. и до 2020г. между процесния имот и поземлен имот *** - собственост на наследници на Р.

Д. от родителите на ищеца и на ответника Х. Д. след признавателни решения на ОСЗ - Сатовча.

Въз основа удостоверение, издадено от кметство с. Вълкосел, е прието за установено, че местностите „А.” и „Х.” са имена на една и съща местност.

Прието е за установено също, че наследодателят на ищеца - негов дядо и баща на Ю. М. В. - М. Х. В. е заявил в данъчен регистър от 1929г. в местността „Х.” три ниви от 1.2дка, 0.8дка и 6.7дка, които са заявени за възстановяване от наследниците на М. В. по реда на ЗСППЗ и с протокол за предоставяне на земеделска земя за временно ползване от 30.03.1992г., ПК - Сатовча е предоставила за временно ползване на Ю. М. В. земеделски имоти, вкл. и три ниви в м. „Х.” с площи 1. 2дка, 0. 8 дка и 6. 7дка.

За да направи извод, че към момента на внасяне на имота в ТКЗС, същият е бил собственост на наследодателя на ищеца, въззивният съд се е основал на събраните гласни доказателства, установяващи владение на имота от Ю. В.

/наследодател на ищеца/ за период от 10 години преди внасяне на имота в ТКЗС през 1958г. (с оглед възрастта на разпитаните свидетели), както и на декларирането на имота от наследодателя на ищеца М. Х. В. през 1929г.

Изложени са мотиви, че ако е налице писмено доказателство, установяващо 4 начало на владение, то при позоваване на придобивна давност тя подлежи на установяване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. В случая е налице такова писмено доказателство /декларацията от 1929г. на М. Х. В. – дядо на ищеца/, налице са и гласни доказателства за владение на имота от сина на М. Х. В. - Ю. В. към момента на обобществяването му. Гласните доказателства сочат на спокойно, явно и трайно владение от Ю. В. и сестрите му преди внасяне на имота в ТКЗС за период от 10 години, без никой да е оспорвал това владение. Изложени са мотиви, че ако в производството по чл.

14, ал. 4 ЗПСЗЗ се твърди, че един имот е придобит по давност, трябва да се изследва въпросът кога е започнало владението и кога е завършило, за да се определи приложимият закон - Законът за давността или Законът за собствеността. Съдът е посочил, че съгласно § 4 от ПЗР на ЗС, за придобивната давност, започнала да тече при действието на отменения Закон за давността, се прилагат разпоредбите на настоящия закон, ако за завършване на давността по отменения закон, е нужен по-дълъг срок от предвидения в ЗС.

Срокът, през който върху имота е упражнявано владение, предхождащ влизане в сила на ЗС се зачита и се приема, че продължава да тече и след влизането му в сила, ако до изтичането на 20-годишния срок остават по-малко от 10 години, какъвто срок е предвиден в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС. В случая позоваването на изтекла давност в полза на наследодателя на ищеца е доказано, като е изтекъл срокът за придобиване по давност на имота, дори да се приеме, че е 20- годишен, считано от 1929г.

По отношение твърдението на ответниците, че имотът е бил собственост на наследодателя им, съдът е посочил, че наследниците на Р. Б. Д. и на А. Б. Д. са два клона /синове/ на общия им наследодател Б. Д., роден 1854г. Съгласно емлячния регистър от 1929г. общият наследодател е заявил нива в м. „К.” с площ 2. 8дка. Съдът е приел, че дори и да се приеме, че „А.“ и „К.“ са наименования на една и съща местност, то не са налице доказателства в подкрепа на възражението на ответниците за придобиване на имота по давност към момента на внасянето му в ТКЗС от наследодателя им А. Б. Д..В тази връзка съдът е отбелязал, че ответниците не са довели допуснатите им свидетели.

Установеното от вещото лице, че от сателитните снимки на поземлен имот *** от 2007г. до 2020г. процесният имот е ползван в три части и границите на имота и ползваните части от имота напълно отговарят на заснетия на място 5 контур на поземлен имот *** - 1854 кв. м. не касае установяване на обстоятелства относно спора към минал момент, но е индиция за липса на спор между страните след предоставяне на временно ползване на процесния имот от ПК на наследодателя на ищеца с протокол за временно ползване през 1992 г. до 2007г., дори до 2014г., когато е издадено удостоверението на ПК, съгласно което е налице спор за материално право по повод искане на ответника Х. Д. за издаване на заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ. Индиция за липса на спор е и установеното поставяне на ограда.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посочените от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.