Решение № 84 от 29.07.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Варна, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора И. Хр. Н. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Наказателно дело за възобновяване № 20253000600123 по описа за 2025 година и за де се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК .

Образувано е по искане на осъдения Т. М. Д., чрез неговия защитник за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда №42/11.11.2024г. по НОХД №83/2023 г. на Добричкия районен съд и решение №19 от 10.03.2025г. по ВНОХД № 32/2025г. по описа на Окръжен съд Добрич.

В молбата се иска на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК, да бъде възобновено наказателно производство и отменена постановената присъда №42/11.11.2024г. по НОХД №83/2023 г. на Добричкия районен съд и решение №19 от 10.03.2025г. по ВНОХД № 32/2025г. по описа на Окръжен съд Добрич, въз основа на които молителят Д. е бил признат за виновен и осъден.

В искането се твърди, че в хода на първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че осъдителната присъда спрямо Д. е постановена преди да е проведено съдебното заседание и да са изслушани пледоариите на страните и последната дума на подсъдимия. В искането се излага доводи също и за явна несправедливост на наложеното наказание, поради това, че то не съответства 1 на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието по чл.36 от Наказателния кодекс. Твърди се също, че съдилищата неправилно се отказали приложението на института на условното осъждане, което е довело до нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на осъдения Д. поддържа искането за възобновяване, като развива доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Осъденият Д., в своя защита, заявява, че иска отмяна на присъдата и възобновяване на производството.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането за възобновяване на наказателното дело за неоснователно.

Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок. Искането има за предмет на проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1, т.2 от НПК - присъда, непроверена по касационен ред, по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната, като по своята същност, то се явява неоснователно.

С присъда №42 от 11.11.2024г., постановена по НОХД №83/2023г.

Районен съд-гр. Добрич е признал подсъдимия Т. М. Д., за виновен в това, че на 16.11.2022г., около 11.30 ч. в гр. Добрич, по ул. „Зорница“, в посока ул.

„Ген. Георги П.", в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление №22-1717- 000014/02.02.2022 г., издадено от Началник Сектор в ОД МВР-гр. Добрич, влязло в сила на 17.02.2022г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние, а именно управлявал МПС - л.а.„Фолксваген Т4“ с peг. № ESXO 2344, без да притежава съответното свидетелството за управление на моторно превозно средство, поради което и на основание чл.343в, ал.2 от НК във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК, на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 4 /четири /месеца и наказание „глоба“ 2 в размер на 800 лева.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б."б" от ЗИНЗС е определен първоначален «строг режим» за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода".

С Решение №19/10.03.2025г. по ВНОХД №32/2025г. по описа на Окръжен съд – Добрич присъда е била потвърдена.

ПО ИСКАНЕТО за възобновяване:

Изложените доводи в искането са неоснователни. На първо място, в искането се твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като присъда №42/11.11.2024г. по НОХД №83/2023 г. на Добричкия районен съд е постановена преди съдебното заседание по делото и изслушването на пледоариите на страните и последната дума на подсъдимия, които са отразени в протокол №1671 от 14 ноември 2024 година по същото дело. Твърдяното от защитника на осъдения нарушение на процесуалните правила не е допуснато. От съдържанието на протокол №1671 от 14-ти ноември 2024 година по НОХД №83 от 2023 година на Районен съд - Добрич е видно, че публичното съдебно заседание е проведено на 11 ноември през 2024 година. Несъответствието между датата на провеждане на заседанието и номера и датата на протокола се дължи на присъединяването на протокола към Единната информационна система на съдилищата, при което се генерира номер и се поставя дата на документа. Присъединяването на документа се осъществило на 14 ноември 2024 година, когато той е получил и номер, а именно 1671. Съгласно член 129, алинея първа от НПК в протокола от съдебното заседание се посочва времето, когато са започнали и завършили съдебните следствени действия. В протокол №1671 е посочено, че съдебното заседание е проведено на 11 ноември 2024 година като заседанието е започнало в 10:00 и е приключило в 11:00. Отразено е в самия протокол, че той е изготвен на 14 ноември 2024 година. Следователно нарушение на процедурните правила няма, тъй като съдебното заседание е проведено на 11 ноември 2024 година и след изслушване на пледоариите и последната дума на подсъдимия е постановена атакуваната присъда.

Не са основателни останалите доводи на осъдения и неговия защитник за явна несправедливост на наложеното наказание. На осъдения Демиров са наложени наказания лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца и глоба в размер на 800 лв. Първоинстанционният съд е определил наказанието при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като е изложил подробно своите мотиви. Съдът е приел като отегчаващи 3 обстоятелства обремененото съдебно минало на Д., наличието на други нарушения на Закона за движение по пътищата и лошите характеристични данни. Като отегчаващо отговорността обстоятелство в съдът е преценил и високата обществена опасност на деянието, извършено от осъдения, а именно - управление на моторно превозно средство без наличие на правоспособност за това. Преценено е, че транспортните престъпления са с висока степен на обществена опасност и обществото в последните години страда от извършването на многобройни такива деяния, които водят до човешки жертви, телесни повреди и унищожаване на имущество на български граждани, което е резултат на неспазване на правилата за движение от водачите на моторни превозни средства. Аргументите на първата инстанция са споделени и от въззивния съд.

Съставът на Варненския апелативен съд намира изложените аргументи в мотивите на Районния съд и решението на Окръжния съд в Добрич за основателни. Определеното на осъдения Д. наказание съответства на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, на обществената опасност на дееца и на извършеното от него деяние.

Наложено е наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, което се явява съответно на съдебното минало на дееца, неговите характеристични данни и обществената опасност на извършеното от него деяние. Макар в мотивите на районния съд да е записано, че наказанието е определено към средния размер, на практика наложеното наказание е поблизко до минимума от една година лишаване от свобода, тъй като средният размер в случая е две години лишаване от свобода. Следователно осъденият Д. е получил наказание по-близко до минимума, отколкото до средния размер, от което следва, че доводите за явна несправедливост на наложеното наказание са неоснователни. Същите аргументи могат да се посочат и относно кумулативното наказание глоба, което е в размер на 800 лв., а средния размер на това наказание е 850 лв. тъй като минимумът на глобата е 500 лв., а максимална санкция е определена от законодателя в размер на 1200 лв.

Не е основателно и твърдението в искането за прилагане на института на условното осъждане спрямо молителя Д.. Този институт в случая е неприложим към него, тъй като от справката за съдимост е видно, че по НОХД №208 от 2017 година на Районен съд – Добрич, на Д. е наложено наказание от две години лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 12 юли 2017 година с потвърдителното решение на Добричкия окръжен съд. Съгласно разпоредбата на член 88а, алинея втора от НК, реабилитация по право не може 4 да настъпи преди изтичане на 10 години от изтърпяване на наложеното наказание. Видно е, че към настоящия момент - 2025 година, молителят Д. е осъждан по смисъла на НК и спрямо него не е приложим института на условното осъждане.

Поради всичко изложено по-горе, настоящият състав на Апелативен съд-Варна не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство, каквото искане се прави, с оглед на което искането за възобновяване на наказателното дело като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложените аргументи, Варненският апелативен съд прецени, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. М. Д. за възобновяване на производството по НОХД №83/2023 г. на Добричкия районен съд и ВНОХД № 32/2025г. по описа на Окръжен съд - Добрич.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5