Решение № 29 от 09.02.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Разград, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Х. при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20233300500295 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. Х. Ш. против решение № 452/20.07.2023г., постановено по гр.д. № 1795/2021г. по описа на РС Разград. Със същото решение са отхвърлени предявените искове с правна квалификация чл.124 ал.1 ГПК за признаване на установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот в с.*** и за установяване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на същия имот. Жалбоподателят твърди недопустимост и неоснователност на решението и моли въззивния съд да го отмени, като уважи исковите претенции.

С определение № 364/4.09.2023г. по гр.д. № 240/2023г. въззивният съдебен състав е върнал делото на РС Разград за допълване на диспозитива по предявения ревандикационен иск.

С решение № 548/8.09.2023г. по гр.д. № 1795/2021г. РС Разград е допуснал поправка на ОФГ, като е допълнил диспозитива с отхвърлителен такъв относно искането за предаване на владението върху имота.

Подадена е въззивна жалба от М. Х. Ш. против новото решение, в която жалбоподателят твърди недопустимост относно повторното произнасяне по иска с правна квалификация чл.124 ал.1 ГПК, тъй като счита, че този иск не е предмет на производството, поради което делото е било върнато на първостепенния съд. В условията на евентуалност 1 твърди неговата неправилност поради липса на предпоставките на чл.247 ГПК.

Ответникът С. Е. Х. не е подал писмен отговор по двете въззивни жалби.

Постъпили са писмени отговори на първоначалната въззивна жалба от третите лицапомагачи ЧСИ Д.Д. и „С.Г. Груп“ЕАД, в които същите излагат твърдения за нейната неоснователност. Молят въззивния съд да потвърди обжалваното решение. По втората въззивна жалба страните не са депозирали писмени отговори.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: С нотариален акт №195/19.12.2006г. на нотариус с район на действие РС Разград ЕТ „Ерма – Менуш Хюсеин“ със собственик ищецът М. Ш. е закупил дворно място с площ от 1255 кв.м., съставляващо парцел №VIII от квартал 38 по регулационния план на село ***, с административен адрес: ул.“***, заедно с построената в северозападната част на същия поземлен имот масивна едноетажна сграда със стопанско предназначение – фурна със застроена площ от 192 кв.м. и застроен обем от 998 куб.м., включваща следните помещения: самостоятелен обект – магазин за търговия с хляб и тестени изделия, работна зала с изградена масивна пещ за хляб и тестени изделия, склад за брашно, помещение за персонала, санитарен възел, склад за инвентар, обслужващи коридори, за сумата 30 000 лв., за която купувачът е ползвал кредит, усвоен по договор за банков кредит с „Първа инвестиционна банка“АД, по силата на който банката е предоставила на ЕТ сумата 63 000 лв. за рефинансиране на друг кредит и за закупуване на описания недвижим имот.

Впоследствие е образувано ч.гр.д.№384/2008 г. по описа на Районен съд Разград, в хода на което е издадена заповед №351/09.05.2008 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК в полза на „Първа инвестиционна банка“АД за задължение на ЕТ „Ерма – М. Х.“ по същия договор за банков кредит за сумата 63 000 лв., ведно със законната лихва от 30.04.2008 г. до окончателното й изплащане, сумата 2 664,41 лв. договорна лихва за периода 15.01.2008 г. – 29.04.2008 г. и сумата 700,56 лв. наказателна лихва върху просрочена главница за периода 15.06.2007 г. – 29.04.2008 г. Издаден е изпълнителен лист.

Регистрацията на ЕТ „Ерма – Менуш Ш.“ е прекратена на 1.01.2012г., видно от представена по делото справка.

Въз основа на изпълнителния лист и по искане на „Първа инвестиционна банка“АД е образувано изпълнително дело №257/2018 г. по описа на ЧСИ №*** Д.Д. – трето лицепомагач в съдебния процес.

На 21.12.2020г., в хода на изпълнителното производство ЧСИ е възложил процесния имот заедно с построената в него масивна едноетажна сграда, на ответника С. Х. за сумата 14 800 лв. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 19.01.2021г., видно от извършеното върху него отбелязване, и е вписано в Агенцията по вписванията на 20.01.2021г. На 26.01.2021 г. ответникът в качеството му на купувач е въведен във владение на имота.

2

С приложение №49 към договор за цесия №1/19.12.2019 г. към Рамков договор за цесия от 19.12.2019 г. „Първа инвестиционна банка“АД е прехвърлила на „С.Г.Груп“ЕАД вземането срещу ЕТ „Ерма – Менуш Хюсеин“ и „С.Г.Груп“ЕАД е конституиран като взискател в изп.д. №257/2018г. Съставен е протокол за разпределение на сумата 14 800 лв., от която 1320,88 лв. са разпределени на ЧСИ, а 13479,12 лв. на третото лице-помагач „С.Г.Груп“ЕАД.

Междувременно М. Ш. е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано т.д. №286/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд. По делото е постановено определение на 10.09.2020г., с което е допуснато обезпечение на исковете с правна квалификация чл.439, ал.1 ГПК и чл.26, ал.2 ЗЗД, предявени срещу „Първа инвестиционна банка“АД и „С.Г.Груп“ЕАД, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 257/2018г. Съдът е определил парична гаранция за обезпечението в размер на 4000 лв., като е разпоредил да се издаде обезпечителна заповед след внасяне на определената гаранция. Това определение е обжалвано от ищеца пред Апелативен съд София в частта досежно определената гаранция.

С определение № 3527/14.11.2020г. по ч.в.гр.д. № 3267/2020г. на САС, вл.в. сила на датата на постановяването му, обжалваното определение е потвърдено.

На 7.06.2021 г. е влязло в сила и постановеното по същество на спора решение №260067/21.05.2021г. по т.д. №286/2019 г. на Софийски окръжен съд, с което е прието за установено по отношение на „Първа инвестиционна банка“АД и „С.Г.Груп“ЕАД, че задължението на М. Ш. по изп.д.№257/2018г. не съществува като погасено по давност.

М. Ш. е депозирал молба пред ЧСИ на 5.07.2021г. за прекратяване на изп.производство и с постановление от 8.07.2021г. ЧСИ го е прекратил на осн. чл.433 ал.1 т.7 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба против решение № 452/20.07.2023г., постановено по гр.д. № 1795/2021г. по описа на РС Разград, е неоснователна.

Отрицателният установителен иск за приемане за установено, че ответникът не е собственик на недвижимия имот, е неоснователен. В случая претенцията произтича от твърдението, че задължението на М. Ш., за което ответникът С. Х. е придобил на публична продан в изпълнителното производство процесния имот, не съществува поради погасяването му по давност.

Съгласно т.1 от ТР № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС, съществуването на изпълняемото право може да бъде проверявано при висящ, както и при приключил изпълнителен процес.

Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение. Тогава удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание и недължимо полученото подлежи на връщане. Изрично са уредени и правните последици на прекратяването спрямо трети лица поради липса на изпълняемо право в чл.433, ал.4 ГПК в редакцията към постановяване на тълкувателното решение, сега ал.5. Така съгл. чл.433 ал.5 ГПК прекратяването и приключването на производството не засяга правата, които трети 3 лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител. Ответникът С.

Х. се явява такова трето лице, придобило право на собственост по силата на влязлото в сила постановление за възлагане на имота преди прекратяване на изп.производство по реда на чл.433 ал.1 т.7 ГПК. Неговото право е валидно възникнало, не се е погасило и поради това същият е титуляр собственик на недвижимия имот. Искът правилно е отхвърлен от районния съд като неоснователен.

Искът по чл.108 ЗС за приемане на установено, че М. Ш. е собственик на имота и за осъждане на ответника да отстъпи собствеността и предаде владението върху същия, е неоснователен. Позовавайки се на горното тълкувателно решение, ищецът счита, че купувачът в публичната продан следва да му върне като недължима престация по реда на чл.55 ЗЗД имота, предвид липсата на изпълняемо право в изпълнителния процес.

Във връзка с ищцовата претенция, по-нататъшното тълкуване в т.1 от ТР № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС определя, че привидният кредитор не може да запази правата, придобити в материалнонезаконосъобразния изпълнителен процес и дължи да върне всичко получено, дори и в качеството на купувач от публична продан, тъй като то е получено без основание.

Възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда вещнопрехвърлителен ефект и когато той е платил нещо или всичко, тъй като по разпределението не получава нищо или нещо по-малко от предложената цена. Той изначално дължи връщане на всичко, получено без основание. Възражението на жалбоподателя в този смисъл обаче е неприложимо, както не е приложима и тази постановка на тълкувателното решение в настоящия случай, защото кредитор и взискател в изпълнителното производство е „С.Г.Груп“ЕАД. Ответникът С. Х. е трето лице, за което бе посочено по-горе, че се ползва със защитата на чл.433 ал.5 /предишна редакция ал.4/ ГПК. При това положение възлагането при проведената публична продан е породило вещнопрехвърлителен ефект в полза на ответника С. Х. и М. Ш. е изгубил своето право на собственост. За последния остава правната възможност, посочена в същото тълкувателно решение, да претендира от взискателя обезщетение за вреди. Следва да се посочи и че ищецът е разполагал с още едно правно средство – обезпечение на иска по т.д. №286/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд чрез спиране на изпълнението след внасяне на парична гаранция, от което не се е възползвал пълноценно – поради бездействие от негова страна и невнасяне на гаранцията, допуснатото преди издаване на възлагателното постановление обезпечение не е проявило своето действие – не е издадена обезпечителна заповед.

С изгубването на собствеността при извършената публична продан в изпълнителния процес ищецът не е успял да докаже първата предпоставка на иска по чл.108 ЗС – че той е собственик на имота. При това положение останалите две предпоставки – че ответникът осъществява владение и че владението е без правно основание, е безпредметно да бъдат обсъждани. Решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Доколкото обратният и насрещният искове са предявени в условията на евентуалност 4 при уважаване на главния иск, същите не следва да се разглеждат.

Решението за допускане на ОФГ следва да бъде потвърдено. Видно от доклада на РРС в началната част на решение №452/20.07.2023г., приети са за разглеждане исковете на М. Ш. с правна квалификация чл.124 ал.1 ГПК и чл.108 ЗС – че ответникът не е собственик на процесния имот и за осъждане на същия да предаде владението на ищеца, след като се установи правото на собственост на последния. С отхвърлянето на двата иска районният съд е приел при постановяване на второто решение № 548/8.09.2023г., че пропускът в диспозитива за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС в частта за предаване на владението от ответника представлява ОФГ. Въззивният съд споделя този извод предвид конкретиката на случая – след като по ревандикационния иск е установено, че ищецът не е собственик на имота, за което са изложени мотиви в първото решение, е безпредметно да се прави анализ на останалите две предпоставки – че ответникът осъществява владението и че това владение е без правно основание. В този смисъл допълването на диспозитива може да се извърши по реда на чл.247 ГПК. Възражението в жалбата относно произнасяне свръхпетитум също е неоснователно. Действително, районният съд е преповторил целия диспозитив на първоначално постановеното решение относно двата иска, с допълване на диспозитив за отхвърлянето на претенцията на ищеца за предаване на владението на недвижимия имот от ответника. Изложените мотиви в решение №452/20.07.2023г. обаче не сочат на излизане извън предмета на производството по чл.247 ГПК. Въззивният съд приема, че изписването отново на целия диспозитив е извършено за по-голяма яснота и не е допуснато произнасяне свръхпетитум.