Определение № 1021 от 27.04.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 918/2023
- Вид
- Определение № 1021
- Подписан
- 27.04.2023
- В сила
- 27.04.2023
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Елена Захариева Калпачка
Цитирани разпоредби
- чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.228 · Закон за електронните съобщения
- чл.229 · Закон за електронните съобщения
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.2, т. 5 и т.15 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.2, т. 5 и т.15 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1021 гр. Пловдив, 27.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500918 по описа за 2023 година Частна жалба на основание чл. 278, ал.1 и сл., вр. с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв. В. Г., САК, против Разпореждане № 1684 от 13.02.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 2394 / 23 г по описа на ПРС-ХХІІ гр.с. , в обжалваната му част, в която се отхвърля заявлението му за издаване на заповед за изпълнението по чл. 410 от ГПК против С. А. М., ЕГН:********** за присъждане на сумата 271,92 лв - неустойки при предсрочно прекратяване на договори от 17.03.2021г. , с които са предоставени мобилни номера №№ ..................... и ................. . В частната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, като се иска отмяна в тази част и уважаване на заявлението по чл.410 ГПК и в тази му част.
Изразява се несъгласие с мотивите на заповедния съд относно неустоечната клауза като такава с неравноправен характер по чл.143, ал.2 ЗЗП, както и с извода на съда, че търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената под формата на неустойка за мобилно устройство цели последващо увеличаване на цената, която е изрично уговорена от страните при сключване на договора, което съдът е намерил за противно на добрите нрави и излизащо извън обезщетителната функция на неустойката, като се заобикаля закона. В тази насока се поддържа доводът, че неустойката представлява стойността не на всички месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на договора, а стойността само на три стандартни месечни такси, поради което това не води до неравностойност на насрещните задължения по договора по съображения, извлечени от двустранния характер на договора, при който възникват и за двете страни права и задължения. Счита се, че така формираната неустойка не противоречи на добрите нрави, тъй като е налице възможност за уговаряне на 1 неустойки по договори от вида на процесните съобразно разпоредбата на чл.228, ал.1, б.“В“ ЗЕС и по арг.от противното по чл.229,а, изр.последно от същия закон., както и ТР№ 7/ 13.11.2014г. по д.№7/2013г. на ОСГТК.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално допустима.
Заповедното производство е образувано по заявление вх.№ 15435/ 16.02.2023 г.по вх.рег. на ПРС от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, включващо и претендирани вземания по два договора за мобилни услуги, посочени по-горе, в размерите от по 271,92 лв и 293,34 лв– неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, които са предмет на спора пред въззивния съд.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението по отношение на претендираната неустойка за предсрочното прекратяване на договори от заявителя, тъй като приел, че е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, с която се задължава потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143, ал.2, т. 5 и т.15 ЗЗП. Приел е, че неустойката всъщност е равна на цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин позволява на доставчика да получи пълен месечен абонамент, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата.
Настоящият състав на съда съобразно приложените в заповедно производство доказателства, намира частната жалба за неоснователна. Длъжникът в заповедното производство е имал качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително 2 неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедният съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е принцип в общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното законодателство, не само в цитираната по-горе норма на ЗЗП, а и в предходните разпоредби,
И поради това също така процесната клауза се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. (в този см. решение № 193/09.05.2016г. по т. д. № 2659/2014г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016г. по т. д. № 203/2015г. на ВКС, I т. о.).
Не се намира за относим доводът в частната жалба, основан на разпоредбата на чл.228 ЗЕС, касаеща момента на влизане в сила на договорът с потребителите, както и не се намира за пряко относим доводът по арг. на противното от разпоредбата на чл.229а, изр.последно от същия закон. Това е така, тъй като в случая мотивът на съда се свързва с начина на формиране на неустоечното задължение, като не се отрича принципно правото на съответната страна за уговаряне на неустойка, която следва да бъде съответна на обезпечителната и обезщетителната й функция, по смисъла на ТР № 7/ 13.11.2014г. по д.№7/2013г. на ОСГТК.
По така изложените съображения обжалваното разпореждане в обжалваната 3 му част следва да се потвърди. Поради неоснователност на частната жалба законосъобразен се явява и актът на заповедния съд в частта на разноските, в която е отхвърлено искането за присъждане в пълнопретендирания им размер.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1684 от 13.02.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 2394 / 23 г по описа на ПРС-ХХІІ гр.с. , в обжалваната му част, в която се отхвърля заявлението на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв. В. Г., САК за издаване на заповед за изпълнението по чл. 410 от ГПК против С. А. М., ЕГН:********** за присъждане на сумата 271,92 лв - неустойки при предсрочно прекратяване на договори от 17.03.2021г. , с които са предоставени мобилни номера №№ ..................... и ..................
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4