Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1131 от 28.07.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 503/2025
Вид
Определение № 1131
Подписан
28.07.2025
Състав
РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.118 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 ,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1131 гр. Плевен, 28.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20254400100503 по описа за 2025 година

Гр.д.№503/2025г.по описа на ПОС е образувано след изпращането му по подсъдност от Плевенски Районен съд.

С разпореждане на ПОС №467 от 04.07.2025г.по гр.д.№503/2025г. исковата молба,подадена от К. Г. Т. от гр.Е. е оставена без движение.На ищеца е указано в едноседмичен срок от съобщението да посочи фактите и обстоятелствата ,на които основава претенцията си за обезщетение при ексцес на неимуществените вреди ,последица от нарушаване на правото на ищеца на разглеждане на ДП №ЗМ-118/2019г.на РУ Е.,пр.пр.№ТОЕ-00493/2019г.по описа на Районна прокуратура Велико Търново,с оглед влязлото в сила решение на ОС Велико Търново по гр.д.№770/2022г.Със същото разпореждане на ПОС на ищеца е указано в същия срок да се направи по-подробно изложение на обстоятелствата във връзка с твърдението за „ексцес на неимуществените вреди“,да се уточни за какъв период се твърди,че е налице ексцес на неимуществените вреди ,кои са новите факти и обстоятелства,които не са били предмет на разглеждане по влязлото в сила решение по гр.д.

№770/2022г.по описа на ОС В.Търново. Дадени са указания в същия срок ищецът да уточни на какво основание в ИМ е посочена датата 11.11.2023г.и как тази дата е свързана с твърденията за ексцес на неимуществените вреди.

Разпореждането за оставяне на ИМ без движение е връчено на ищеца по ел.поща чрез ССЕВ на 08.07.2025г.В едноседмичния срок изтекъл на 15.07.2025г./вторник,работен ден/,а и към днешна дата не са отстранени нередовностите на исковата молба.Не са посочени фактите и обстоятелствата , на които ищецът основава претенцията си за обезщетение при ексцес на неимуществените вреди ,последица от нарушаване на правото на ищеца на разглеждане на ДП №ЗМ-118/2019г.на РУ Е.,пр.пр.№ТОЕ-00493/2019г.по описа на Районна прокуратура Велико Търново,с оглед влязлото в сила решение на ОС Велико Търново по гр.д.№770/2022г.Не е направено изложение на обстоятелствата и не е уточнено твърдението за „ексцес на неимуществените вреди“, нито е уточнено за какъв период се твърди,че е 1 налице ексцес на неимуществените вреди ,кои са новите факти и обстоятелства,които не са били предмет на разглеждане по влязлото в сила решение по гр.д.№770/2022г.по описа на ОС В.Търново.В указания срок не е уточнено и основанието на което е посочена датата 11.11.2023г.и как тази дата е свързана с твърденията за ексцес на неимуществените вреди.

Поради неотстраняване на нередовностите в указания срок са налице предпоставките на чл.129 ,ал.3 ГПК и производството по делото следва да се прекрати.За последиците на чл.129,ал.3 ГПК ищецът е предупреден с разпореждането за оставяне на ИМ без движение.

Налице е друго основание за прекратяване производството по делото.Предявеният от К. Т. иск е недопустим,с оглед разпоредбата на 299 ГПК,тъй като спор между същите страни,на същото основание е разрешен с влязло в сила съдебно решение.

От приложеното гр.д.№770/2022г.по описа на Окръжен съд Велико Търново се установява,че е налице влязло в сила решение,с което иск на същото основание чл.2б от ЗОДОВ,между същите страни –ищец К. Т. и ответник Прокуратурата на РБ за сумата 69 000лв.,претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,последица от нарушаване на правото на ищеца на разглеждане на същото ДП №ЗМ 118/2019г.на РУ Е.,пр.пр.№ТОЕ-00493/2019г.по описа на Районна прокуратура Велико Търново,е отхвърлен като неоснователен.В този смисъл е постановеното от Окръжен съд Велико Търново решение №400/27.07.2022г.по гр.д.

№770/2022г.Решението на ВТОС е потвърдено с решение на ВТАС №218 от 16.11.2023г.,постановено по въззивно гр.д.№388/2023г.по описа на същия съд.С определение на ВКС №3813 от 31.07.2024г.по гр.д.№481/2024г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на ВТАС.

Решението е влязло в сила на 31.07.2024г.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е същия иск,между същите страни и на същото основание,какъвто е бил и иска,предмет на разглеждане по влязлото в сила решение по гр.д.№770/2022г. по описа на Окръжен съд Велико Търново.Предявен е иск от К. Г. Т. от гр.Е. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2б от ЗОДОВ,с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000лв./съгласно последното изменение на размера на иска/,последица от нарушаване на правото на ищеца на разглеждане на ДП №ЗМ-118/2019г.на РУ Е.,пр.пр.№ТОЕ-00493/2019г.по описа на Районна прокуратура Велико Търново.

Доколкото ищецът не е уточнил твърденията си за

„ексцес на неимуществените вреди“, не е уточнил какви са новите факти и обстоятелства,които не били предмет на разглеждане по приключилото гр.д.

№770/2022г.по описа на ВТОС,нито в каква връзка е посочена датата 11.11.2023г.,съдът приема,че е предявен същия иск ,между същите страни и на същото основание,по който спорът е разрешен с влязло в сила съдебно 2 решение и не може да се пререшава с нов иск на същото основание,съгласно императивната норма на чл.299 ГПК.

Първоначално по така предявения иск е образувано гр.д.№750/2024г. по описа на ПОС,като съгласно ИМ претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 90 000лв.С определение на ПОС №1596 от 15.11.2024г.е прекратено производството по гр.д.№750/2024г. по описа на ПОС ,поради недопустимост на предявения иск.Съдът в мотивите си е приел,че е налице хипотезата на чл.299 ГПК-спор,разрешен с влязло в сила решение,между същите страни и на същото основание.

С определение на ВТАС №89 от 18.02.2025г.,постановено по в.ч.гр.д.

№657/2024г.е отменено горепосоченото определение на ПОС,с което производството по делото е прекратено и делото е върнато на ОС Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия-за оставяне без движение на ИМ,като на ищеца бъдат дадени ясни,точни и конкретни указани за изправяне на нередовностите й съобразно мотивите на определението на ВТАС.

След връщане на делото,ПОС с разпореждане №153 от 26.02.2025г.по гр.д.№750/2024г.е оставил ИМ на К. Т. без движение,като на ищеца е указано в 7-мо дневен срок да посочи фактите и обстоятелствата ,на които основава претенцията си за обезщетение при ексцес и по какъв начин последният е свързан с посочената в исковата молба дата -11.11.2023г.От ищеца е депозирана молба-уточнение ,вх.№2453/27.02.2025г.Съдията докладчик по гр.д. №750/2024г.е приел,че са отстранени нередовностите на ИМ,препис от ИМ е изпратен за писмен отговор на ответника,такъв е депозиран,съдът е изготвил проекто-доклад и делото е насрочено за разглеждане на 16.04.2025г.От ищеца К. Т. е депозирана молба по чл.214 ГПК,с която претенцията се намалява на 9 900лв.С определение на ПОС,постановено в съдебното заседание на 16.04.2025г.по гр.д.№750/2024г.на осн.чл.214 ,ал.1 ГПК е допуснато изменение на предявения иск,като същият се счита предявен за сумата 9 900лв.,вместо първоначално предявената сума от 90 000лв.Със същото определение на ПОС е прекратено производството по гр.д.

№750/2024г.и делото е изпратено по подсъдност на Плевенски Районен съд.

Пред Плевенски Районен съд е образувано гр.д.№2814/2025г.Делото е насрочено за разглеждане на 11.06.2025г.Пред ПРС ищецът за втори път е депозирал молба по чл.214 ГПК,с която искът е увеличен до размер на 200 000лв.В съдебно заседание на 11.06.2025г.на основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснато изменение на размера на предявения иск от К. Г. Т.,с правно основание чл.2б от ЗОДОВ,като същият се счита предявен за сумата 200 000лв.,вместо първоначално претендираната сума от 9 900лв. в.Със същото определение на ПРС е прекратено производството по гр.д. №2814/2025г.по описа на РС Плевен и на осн.чл.118 ГПК делото е изпратено по подсъдност на ОС Плевен.

На това основание пред ПОС е образувано настоящото гр.д.№503/2025г.

3

По изложените съображжения съдът намира,че производството по гр.д.

№503/2025г.по описа на ПОС следва да се прекрати на две основание.От една страна е налице хипотезата на чл.129 ал.3 ГПК неотстраняване на нередовностите на ИМ в указания срок.От друга страна предявеният от К. Т. иск срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2б от ЗОДОВ е недопустим на основание чл.299 ГПК-спор на същото основание,между същите страни е разрешен с влязло в сила съдебно решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 299 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.В конкретната хипотеза е налице пълно тъждество на страните и на предмета на настоящото гражданско дело и на предходното гр. дело № 770/ 2022 год. по описа на Великотърновския окръжен съд,като единстевната разлика е в размера на претендираните неимуществени вреди. Посоченият в настоящото производство друг размер на твърдените неимуществени вреди не обуславя извода,че е предявен различен иск от този,който е разгеледан по гр.д.

№770/2022г.по описа на ВТОС,доколкото вредите се претендират на едно и също основание-разглеждане и решаване на едно и също досъдебно производство в неразумен срок.Със СПН е отречен правопораждащият факт,от който ищецът черпи права,като с влязлото в сила решение на ВТОС по гр.д.№770/2022г.е прието,че процесното ДП №ЗМ-118/2019г.на РУ Е., пр.пр.

№ТОЕ-00493/2019г.по описа на Районна прокуратура Велико Търново не е разгледано и решено в неразумен срок и не са налице забавени действия, както от разследващия полицай,така и от наблюдаващия прокурор.Наличието на влязло в сила решение по смисъла на чл. 299 от ГПК представлява процесуална пречка за разглеждане на новопредявения иск, поради което образуваното по него производство следва да бъде прекратено.

Водим от горното ,Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№503/2025г.по описа на Плевенски Окръжен съд на основание чл.129,ал.3 ГПК,поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба в указания от съда срок и на основание чл.299 ГПК,поради недопустимост на предявения от К. Г. Т. от гр.Е. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ и цена на иска 200 000 лв.,претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС на ДП № ЗМ- 118/ 2019 год. на РУ- Е. към пр. пр. № ТОЕ- 00493/ 2019 год. по описа на РП гр. Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновски Апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на 4 страните.

Връчването на ищеца да се извърши по ел.поща ,по реда на чл.38 ал.2 ГПК,чрез ССЕВ.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 5