Решение № 1054 от 16.07.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 50/2026
- Вид
- Решение № 1054
- Подписан
- 16.07.2026
- Състав
- Николай Стефанов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1054 гр. Русе, 16.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20264520100050 по описа за 2026 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, чл.537, ал.2 от ГПК и чл.108 от ЗС.
Ищцата твърди, че с нотариален акт №17, том III, рег.№2692, дело №290/ 20.12.2022г. на Нотариус Силвия Калчева, район РРС, рег.№бЗО на НК, вписан в Служба по вписванията-гр.Русе с вх.рег. №16694/20.12.2022г., акт №40, том 48, дело №9866, ДВР №16196 /прилагам копие/ закупих от ПАП и ДАГ недвижим имот, намиращ се в с.Щ., община И., област Русе и представляващ: Поземлен имот №501.490 /петстотин и едно точка четиристотин и деветдесет/, находящ се в с.Щ., ЕКАТТЕ:84049, община И., обл.Русе, по кадастрален план, одобрен със Заповед №РД-02-14-2158 от 15.12.2000г. на МРРБ, с адрес на поземления имот: област Русе, община И., с.Щ., ****/девет/, с площ по скица от 868кв.м. /осемстотин шестдесет и осем квадратни метра/ и с площ по документи за собственост от 979 кв.м.
/деветстотин седемдесет и девет квадратни метра/ при граници и съседи на имота: *** - поземлен имот на Б.Й.Х., *** - улица на Община И., ***, поземлен имот на Г.Д.М. и др., *** поземлен имот на К.Ц.Н., и др. И *** - поземлен имот на К.Ц.Н., който имот по документ за собственост представлява: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО в с.Щ., представляващо неурегулиран парцел ХХИ-423/двадесет и 1 две римско за четиристотин двадесет и три арабско/ в квартал 34 /тридесет и четири/ по плана на с.Щ., с площ 979кв.м. /деветстотин седемдесет и девет квадратни метра/, при граници: улица, Г.Д.М., парцел ХХУ-423, заедно с всички настоящи трайни насаждения, подобрения и приращения в имота.
Твърди се, че цената на закупения от ищцата имот е 3600лв., а данъчната оценка на същия бе 3571.90лв. (№6805002575/06.12.2022г. на Община И., послужило при изповядване на сделката през 2022г.)
Твърди се, че ищцата знаела от продавача П.П., че този имот е бил закупен от родителите му през 1987г. с цел да отглеждат луковици на лалета, но е имало проблем с къртици, поради което през годините мястото се е превърнало в градина със саморасли орехови дървета.
След закупуване на имота в края на 2022г. ищцата всяка година /2023г. и 2024г./ ходила както в имота си в с.Щ., така и до Община И., за да пода де заявление да не й начисляват такса смет.
Така станало и през 2025г., като на 29.12.2025г. ищцата отново отишла до Община И. - да подаде поредното искане да не й се начислява ТБО, както и да й бъдат издадени скица и удостоверение за данъчна оценка за нуждите на бъдещото проектиране. Служителят от административното обслужване на Община И. видимо се притеснил и отказал да й бъдат издадени исканите документи, като заявил, че ищцата вече не е собственик на описаното по-горе дворно място, тъй като имотът имал нов собственик от 2025г., който бил декларирал имота и бил представил нотариален акт за собственост.
Ищцата направила справка и установила, че на дата 25.09.2025г. лицето В. И. Т. ЕГН:********** се е снабдило с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка №71, том V, рег.№9094, дело №696/25.09.2025г. на Цветан Филчев, пом.нотариус по заместване на Адриана Филчева, рег.№529 на НК, район на действие РРС, вписан в Служба по вписванията-гр.Русе с вх.рег.№11399 от 25.09.2025г., акт №108, том: 31, ДВР №11109, дело №6675/ 25.09.2025г./прилагам копие от справката и от КНА/.
Моли съда да постанови решение, с което:
1. ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ОТВЕТНИКА В. И. Т. ЕГН:********** ОТ ГР.РУСЕ, ЧЕ, П. Ц. У.
ЕГН:********** ОТ ГР.РУСЕ ПО СИЛАТА НА НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА
2
ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ №17, том III, рег.№2692, дело №290/20.12.2022г. на Нотариус Силвия Калчева, район РРС, рег.№630 на НК, вписан в Служба по вписванията-гр.Русе с вх.рег. №16694/20.12.2022г., акт №40, том 48, дело №9866, ДВР №16196, е СОБСТВЕНИК НА:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /осемдесет и четири хиляди и четиридесет и девет точка петстотин и две точка четиристотин и деветдесет/ по КККР на с.Щ., общ.И., обл.Русе, одобрени със Заповед №РД18-13/25.01.2024г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес на поземления имот: с.Щ., **** /девет/, площ: 880кв.м.
/осемстотин и осемдесет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор: няма, номер от предходен план: 490 /четиристотин и деветдесет/, квартал: 34 /тридесет и четири/, съседи:
***; ***; ***; ***; ***, който имот по документ за собственост /нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №17, том III, рег.№2692, дело №290/20.12.2022г. На Нотариус Силвия Калчева, район РРС, рег.№бЗО на НК, вписан в Служба по вписванията-гр.Русе с вх.рег. №16694/ 20.12.2022г. , акт №40, том 48, дело №9866, ДВР №16196/ представлява: Поземлен имот №501.490 /петстотин и едно точка четиристотин и деветдесет/, находящ се в с.Щ., ЕКАТТЕ: 84049, община И., обл.Русе, по кадастрален план, одобрен със Заповед №РД-02-142158 от 15.12.2000г. на МРРБ, с адрес на поземления имот: област Русе, община И., с.Щ., **** /девет/, с площ по скица от 8б8кв.м. /осемстотин шестдесет и осем квадратни метра/ и с площ по документи за собственост от 979кв.м. /деветстотин седемдесет и девет квадратни метра/ при граници и съседи на имота: *** - поземлен имот на Б.Й.Х., *** улица на Община И., *** - поземлен имот на Г.Д.М. и др. ,
***
- поземлен имот на К.Ц.Н. и др. И *** - поземлен имот на К.Ц.Н., който имот по документ за собственост представлява:
ПРАЗНО ДВОРНО
МЯСТО в с.Щ., представляващо неурегулиран парцел ХXII 423 в квартал 34 /тридесет и четири/ по плана на с.Щ., с площ 979кв.м. /деветстотин седемдесет и девет квадратни метра/, при граници: улица, Г.Д.М., парцел ХХV-423, заедно с всички настоящи трайни насаждения, подобрения и 3 приращения в имота.
2. ДА ОСЪДИ ОТВЕТНИКА ДА й ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО НА
ИМОТА описан подробно по-горе в т.1 /първа/.
З. НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.537 ОТ ГПК ДА ОТМЕНИ ИЗДАДЕНИЯ
КОНСТАТИВЕН
НОТАРИАЛЕН
АКТ
ЗА
СОБСТВЕНОСТ
ПО
ОБСТОЯТЕЛСТВЕНА ПРОВЕРКА, С КОЙТО ОТВЕТНИКЪТ СЕ
ЛЕГИТИМИРА КАТО СОБСТВЕНИК нотариален акт за собственост на недвижим имот №71, том V, рег.№9094, дело №696/25.09.2025г. на Цветан Филчев, пом, нотариус по заместване на Адриана Филчева, рег.№629 на НК, район на действие РРС, вписан в Служба по вписванията-гр.Русе с вх.рег.
N'11399 от 25. 09.2025г. , акт №108, том: 31, ДВР №11109, дело №6675/25.09.2025г.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответни кът е депозирал писмен отговор, с който прави признание на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 о т ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с нотариален акт №17, том III, рег.№2692, дело №290/ 20.12.2022г. на Нотариус Силвия Калчева, район РРС, рег.№6ЗО на НК, вписан в Служба по вписванията-гр.Русе с вх.рег. №16694/20.12.2022г., акт №40, том 48, дело №9866, ДВР №16196 /прилагам копие/ закупих от ПАП и ДАГ недвижим имот, намиращ се в с.Щ., община И., област Русе и представляващ: Поземлен имот №501.490 /петстотин и едно точка четиристотин и деветдесет/, находящ се в с.Щ., ЕКАТТЕ:84049, община И., обл.Русе, по кадастрален план, одобрен със Заповед №РД-02-14-2158 от 15.12.2000г. на МРРБ, с адрес на поземления имот: област Русе, община И., с.Щ., ****/девет/, с площ по скица от 868кв.м.
/осемстотин шестдесет и осем квадратни метра/ и с площ по документи за собственост от 979 кв.м. /деветстотин седемдесет и девет квадратни метра/ при граници и съседи на имота: *** - поземлен имот на Б.Й.Х., *** - улица на Община И., ***, поземлен имот на Г.Д.М. и др., *** - поземлен имот на К.Ц.Н., и др. И *** поземлен имот на К.Ц.Н., който имот по документ за собственост 4 представлява:
ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО в с.Щ., представляващо неурегулиран парцел ХХИ-423/двадесет и две римско за четиристотин двадесет и три арабско/ в квартал 34 /тридесет и четири/ по плана на с.Щ., с площ 979кв.м. /деветстотин седемдесет и девет квадратни метра/, при граници: улица, Г.Д.М., парцел ХХУ-423, заедно с всички настоящи трайни насаждения, подобрения и приращения в имота. Цената на закупения от ищ цата имот е 3600лв., а данъчната оценка на същия бе 3571.90лв.
(№6805002575/06.12.2022г. на Община И., послужило при изповядване на сделката през 2022г.)
Установено е по делото и не се спори, че ищцата е знаела от продавача П.П., че този имот е бил закупен от родителите му през 1987г. с цел да отглеждат луковици на лалета, но е имало проблем с къртици, поради което през годините мястото се е превърнало в градина със саморасли орехови дървета. След закупуване на имота в края на 2022г. ищцата всяка година /2023г. и 2024г./ ходила както в имота си в с.Щ., така и до Община И., за да подаде заявление да не й начисляват такса смет. Така станало и през 2025г., като на 29.12.2025г. ищцата отново отиш л а до Община И. - да подаде поредното искане да не й се начислява ТБО, както и да й бъдат издадени скица и удостоверение за данъчна оценка за нуждите на бъдещото проектиране.
Служителят от административното обслужване на Община И. видимо се притеснил и отказал да й бъдат издадени исканите документи, като заявил, че ищцата вече не е собственик на описаното по-горе дворно място, тъй като имотът имал нов собственик от 2025г., който бил декларирал имота и бил представил нотариален акт за собственост.
Ищцата направила справка и установила, че на дата 25.09.2025г. лицето В. И. Т. ЕГН:********** се е снабдило с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка №71, том V, рег.№9094, дело №696/25.09.2025г. на Цветан Филчев, пом.нотариус по заместване на Адриана Филчева, рег.№529 на НК, район на действие РРС, вписан в Служба по вписванията-гр.Русе с вх.рег.№11399 от 25.09.2025г., акт №108, том: 31, ДВР №11109, дело №6675/ 25.09.2025г.
Анализа на събраните по делото доказателства налага следните правни изводи:
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на 5 собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или ограничено вещно право, чрез фактическото упражняване съдържанието на това право през определен период от време, фиксиран от закона.
За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, и включва обективен елемент – упражняване на фактическа власт и субективен елемент – намерение за своене на вещта. Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС предвижда, че правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години, като ал.2 от същата разпоредба гласи, че ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години. Според чл.70, ал.1 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и е достатъчно да е съществувала при възникване на правното основание.
В чл.69 от ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Чл.81 от ЗС предвижда, че с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца, давността се прекъсва, а чл.83 от с.з. презумира, че, който докаже, че е владял в различно време, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Според правната теория и трайна съдебна практика, придобивната давност се характеризира с два съществени елемента - изтичане на законно определен период от време и извършване на дейност на фактическо господство върху определен имот, с намерение да се свои. Като елемент от придобивната давност, владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно / да не е установено и поддаржано с насилие /, явно / да не е установено и поддържано по скрит начин /, несъмнително / да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене /, да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.