Решение № 13490 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13490 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110152272 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. Х. П. срещу .......... АД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 405 вр. с чл. 400, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 409 КЗ вр. с чл. 82, ал. 1 ЗЗД, както и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1) сумата от 491.82 евро /или 961,92 лева/ - главница, представляваща застрахователно обезщетение по щета във връзка със сключена имуществена застраховка „Каско“, сключена между ищеца и ответното дружество 2) 76.16 евро /или 148,96 лева/, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.10.2024 г.

(датата на завеждане на щетата) до 18.11.2025 г. (датата на подаване на исковата молба), както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 06.10.2024 г. в гр. София, при управление на лек автомобил с рег. № ......., марка „..........“ модел „........“ и при извършване на маневра „ляв завой“ от бул.

„..................“ по бул. „........“, вследствие на намалена видимост поради обилен дъжд и влошени атмосферни условия, автомобилът преминал с предни леви и задно леви колела през несигнализиран бордюрен остров в пътното кръстовище. Сочи, че в резултат от преминаването през този несигнализиран бордюрен остров, били увредени предната и задната лява гума на автомобила - марка „......", модел .... размер ....., закупени с фактура № **********/22.07.2021 г. от доставчик „....“ ЕООД, ЕИК ....... Ищецът посочва, че към датата на настъпване на застрахователното събитие автомобилът бил застрахован с действаща имуществена застраховка „Каско ..“ с полица № ....., с период на застрахователно покритие – 24.10.2023 до 23.10.2024 г., сключена със застраховател – ответното дружество.

Твърди се, че на място подал сигнал за настъпване на застрахователно събитие като спазил всички указания на застрахователя, като мобилен екип на последния посетил местопроизшествието и документирал настъпването на процесното събитие. Въз основа на извършения оглед ищецът твърди, че представители на застрахователя съставили опис и са категоризирали установените щети като такива, налагащи смяна на двете увредени автомобилни гуми, отчитайки пълното им погиване и негодност. Посочва се, че при застрахователя била образувана ликвидационна щета № **********/06.10.2024 г., която била приключена с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение с мотив, че е налице 45% запазена функционална годност на гумите при въведено според общите условия изискване 1 за минимум 50%. Ищецът на следващо място твърди, че отправил искане за извънсъдебно преразглеждане на щетата и за уважаване на предявената претенция, като е получил писмен отказ от застрахователя.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който е оспорил исковата претенция изцяло както по основание, така и по размер. Не е оспорил наличието на застрахователно правоотношение спрямо процес процесното МПС, но е оспорил процесното събитие да представлява покрит застрахователен риск, като сочи, че съгласно раздел 3 от общите условия на застрахователя за изплащане на застрахователни обезщетения, били предвидени изключени рискове, каквато била и настоящата хипотеза, уредена в т. 1.1.4., а именно когато са налице щети на гуми на СПС в резултат на ПТП, притежаващи функционална годност по-малка от 50% (петдесет процента), с изключение на случаите, когато ПТП е удостоверено с документ, издаден от компетентните държавни органи. Ответникът посочва, че били изпълнени и двете условия, за да е налице изключен риск по застраховка „Автокаско,“ тъй като видно от снимките увредените гуми на автомобила, същите били с функционална годност по-малка от 50% , както и за настъпилото събитие не бил съставен протокол за ПТП от органите на МВР.

Ответникът твърди, че ищецът не изпълнил задължението си да уведоми компетентните държавни органи, в случая контролните органи на МВР за настъпилото ПТП и нямало издаден никакъв документ, който да установява настъпване на ПТП и произтеклите от него вреди. Поради това ответникът твърди, че бездействието на ищеца станало причината да не се изплати застрахователно обезщетение за настъпилото събитие. Ответникът твърди, че липсва причинно-следствена връзка между увреждането на двете гуми и процесното ПТП, доколкото деформацията и увреждането на гумите не отговаряло на височината на бордюра.

Евентуално се твърди, че процесното МПС било управлявано с превишена или несъобразена скорост. Това поведение на ответника представлявало „груба небрежност“ по смисъла на общите условия, поради което процесното ПТП не представлявало покрит риск и на това основание. По отношение на размера на исковата претенция, ответникът твърди, че същият е завишен, като претендираната сума не отговаряла на средно пазарната цена както на гумите, така и на услугата за смяна и баланс на гумите.

Съдът, след като съобрази доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявеният иск с правно основание чл.405 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличие на застрахователно правоотношение между него и ответника, породено от сключен договор за имуществена застраховка, както и че по време на действието на договора между страните е настъпило застрахователно събитие, като под „застрахователно събитие“ следва да се разбира, съгласно в §1, т.4 от ДР на Кодекс на застраховането

„ настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие“, настъпилите вреди, тяхната причинна връзка със реализираното застрахователно събитие, както и размера на обезщетението, т.е. на действителната стойност на вредите, които са причинени на застрахованото имущество.

В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си, а именно – че събитието представлява „изключен риск“, т.е. риск, който не подлежи на обезщетяване от застрахователя, поради това, че ищецът е станал причина за настъпване на вредите, шофирайки с несъобразена скорост, което поведение представлява „груба небрежност“ и че функционалната годност на двете гуми е под 50 %.

Безспорно е между страните, че за посочения процесен период, в който се твърди да е настъпило ПТП, страните са били обвързани по силата на договор за имуществена застраховка „Каско ..“, съгласно полица № ......

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства – опис на щета, уведомление от Директор на дирекция „Уреждане на застрахователни обезщетения“ при ответника, които представляват частни документи, издадени едностранно от ответника, поради което и разполагащи с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверени 2 неизгодни за издателя на документите факти, както и съдебното признание на факт на основание чл.175 от ГПК, направено в открито съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, се установява наличие на настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора, поради което възражението на ответника за липса на доказателства за настъпило застрахователно събитие – ПТП съдът намира за неоснователно.

Ищецът твърди, че автомобилът му е бил увреден при преминаване през пътен остров, като по делото безспорно се установява, че същият е уведомил ответника своевременно, бил е извършен оглед на автомобила, съставен е опис на щетите именно на място, в деня на настъпване на ПТП, като са описани уврежданията на двете гуми, като същите са и предадени при ответника. Ответникът не само не оспорва тези твърдения, а и се позовава на тях, като сам признава, че гумите са му предадени и унищожени, поради липса на място за съхранение, като разполага единствено със снимки. Липсата на протокол за ПТП не води до извод за недоказаност на застрахователно събитие, тъй като не всяко произшествие изисква посещение на органите на МВР, каквото е и настоящото, а двустранен констативен протокол, както е логически изводимо, е невъзможно да се състави, предвид механизма и начина на настъпване на вредите, които не включват поведението и ангажираността на друг участник, който да подпише подобен протокол. Още повече, че видно от приетите по делото общи условия в т.3.7.1. страните са се договорили при щети, настъпили от ПТП, когато съгласно действащата нормативна уредба не изисква задължително посещение на мястото на произшествието от органите на МВР, застрахователят да приеме заявление за изплащане на обезщетение само когато са изпълнени всички инструкции, дадени на посочен в ОУ телефон.

В случая застрахователят сам е образувал преписка, приел е щетата за разглеждане и е отказал изплащането на обезщетение, но не с аргумент за неизпълнение на указания, дадени по телефон или липса на настъпило застрахователно събитие, т.е. признал е, че е настъпило такова, а по твърдения за функционална годност на гумите под 50 %, поради което съдът намира, че по делото се доказа, че ищецът е изпълнил всички дадени му по телефон указания от ответника, като е доказано и настъпването на соченото произшествие, от което са причинени щети на застрахования автомобил.

По делото е прието и заключение на САТЕ, което съдът кредитира поради неговата логичност и обоснованост, съгласно което щетите, причинени на автомобила, се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, като липсват всякакви данни, на база на които да може да се определи скоростта на движение на автомобила. Съдът намира, че в действителност по делото липсват всякакви доказателства за това каква е била скоростта на движение на ищеца при управление на автомобила, поради което и с оглед разпределената доказателствена тежест, следва да се приеме, че ответникът не доказа по делото нито пряко, нито косвено, че ищецът е станал причина за настъпилото застрахователно събитие, поради груба небрежност – шофиране с несъобразена скорост.

Вещото лице е посочило, че стойността за възстановяване на застрахования автомобил, изчислена на база „средни пазарни цени“, към датата на ПТП, е 234,04 евро за подмяна на двете увредени гуми, но за 45 % остатъчна функционална годност на гумите, като в случай, че се приеме, че са напълно увредени, то стойността на гумите възлиза на 488,59 евро.

Съдът не приема възражението на ответника, че процесните гуми са били с остатъчна функционална годност под 50 % . Обстоятелството, че гумите са с остатъчна функционална годност 45 % е отразено единствено в представения по делото опис на щета, но този документ е частен, изготвен едностранно от ответника, удостоверяващ изгоден за него факт и неподписан от ищеца, поради което няма доказателствена стойност за разрешаване на правния спор. Същевременно в описа е отбелязано, че гумите подлежат на връщане на ищеца, но няма никакви твърдения или доказателства същите да са върнати или ищецът да е бил поканен да ги получи, но неоснователно да е отказал, Процесуалният представител на ответника е направил изрично признание за това, че гумите са били унищожени. С унищожаването на гумите е станало абсолютно невъзможно да се извърши експертиза от независим експерт по настоящото дело и да се провери какво е действителното състояние на 3 гумите, както и каква е остатъчната им годност. Възпрепятстването в процеса на доказване е причинено от поведението на ответника, като това е единствената причина вещото лице по допуснатата САТЕ да не може да изчисли действителния размер на функционална годност на гумите. Ето защо и на основание чл.161 от ГПК съдът приема за доказан факта, посочен от ищеца, а именно – че процесните гуми са били изцяло за подмяна, поради тяхната негодност, поради което и не е налице изключен застрахователен риск по смисъла на раздел 3 , т.1.4.4 от ОУ на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение.