Решение № 27 от 22.02.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Г.О., 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо П. Попов при участието на секретаря Цветомира В. Николова като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно наказателно дело № 20244120200007 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ц. Д. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул.

„***” № 20, ет. 2, обжалва чрез своя защитник адв. Й. А. от АК – В., със съдебен адрес: гр. В., ул. „***” № 5, ет. 2, офис 1 , издаденото против него Наказателно постановление № 23-0268-001447/13.11.2023 г. на И.Т.Н. – Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О.. Счита, че същото за неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че когато е бил спрян за проверка, автомобилът му е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, регистрационните номера били поставени на определените за това места, поради което няма как да знае, че МПС е с прекратена регистрация. Според жалбоподателя отговорността му била ангажирана за деяние, което не е извършил. За да се приемело, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС. които са регистрирани, било необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Това имало 1 пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Излага подробни доводи в тази насока, сочейки задължителната съдебна практика, наложена с Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г., постановено по тълк. д. № 3/2022 г. на ВАС. Д. чрез адв. А. също така заема становище, че в разпоредбата на чл.140, ал. 1 от ЗДвП са посочени три изисквания към моторните превозни средства, а в НП не е прецизирано кое точно от тези нарушения извършителят е нарушил. По тази причина наказващият орган е нарушил правото му на защита. Освен това в настоящия случай бил нарушен принципът ne bis in idem, тъй като имало влязло в законна сила постановление на прокуратурата за отказ да се образува досъдебно производство, с което прокурорът е приел, че извършеното от жалбоподателя деяние не представлява престъпление. Излага подробни доводи и в това отношение. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не изпраща процесуален представител. По делото е депозирана молба с вх. № 1990/12.02.2024 г. от адв. Й. А. от АК – В. в качеството му на пълномощник на жалбоподателя Ц. Д. Д.. В нея адв. А. сочи невъзможност да се яви в съдебно заседание поради служебна ангажираност. Не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие и да се разпитат свидетелите. Няма доказателствени искания. Моли съда да отмени обжалваното НП и претендира разноски, за които представя списък и доказателства за извършването им. Прави възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата страна.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН Началник сектор в

ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О. – редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О. – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

По делото се събраха гласни и писмени доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:

2

На 05.10.2023 г. мл. инспектор И. Г. Г. и мл. инспектор З. С. М. изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред в гр.

С.. Около 23,15 часа спрели за проверка на ул. „***“ лек автомобил „Тойота Ярис Версо“ с рег. № ***, собственост и управляван от Ц. Д. Д.. След извършена справка чрез РСОД и ОДЧ при РУ - Г.О. било установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от дата 05.09.2023 г. На водача било снето писмено сведение, в което той заявил, че не бил уведомяван за това.

На водача бил съставен АУАН серия GA № 803468/05.10.2023 г. на основание чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

На 31.10.2023 г. в РУ – Г.О. било получено писмо с рег. № 1275р13849/25.10.2023 г. от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В.Т. ведно с извършена справка в масивите на АИС – КАТ за процесното МПС. От същата било видно, че лек автомобил „Тойота Ярис Версо“ с рег. № *** е собственост на Д. и че регистрацията на превозното средство била прекратена поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по получени данни от Гаранционен фонд. На дата 11.10.2023 г. регистрацията на автомобила била служебно възстановена. На собственика не било изпращано уведомително писмо от името на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В.Т., тъй като имало забавяне на преписките по обработка на писмата. МПС било регистрирано в сектор „Пътна полиция“ – В.Т., а не в сектор „Пътна полиция“ – В..

Била издадена мотивирана резолюция с

№

23-0268М000130/06.10.2023 г. по описа на РУ – Г.О. за прекратяване на административно наказателното производство с мнение преписката да бъде изпратена в Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О. за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 06.11.2023 г. Районна прокуратура – В.Т. отказва да образува досъдебно производство по преписка № 7672/2023 г. и прекратява същата. В мотивите на постановлението е посочено, че Д. формално е осъществил неправомерно деяние по чл. 345, ал. 2 от НК, но същото поради своята явно незначителна степен на обществена опасност не представлява престъпление. Според прокурора поправителното, превъзпитателно и възпиращо въздействие върху Д. би се постигнало и с налагане на административно наказание, предвидено в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, ако административнонаказващия орган прецени, че следва да бъде налагано.

На 13.11.2023 г. И.Т.Н. – началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О. издава обжалваното наказателно постановление № 23-0268-001447, с което на жалбоподателя Ц. Д. Д. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Препис от постановлението е връчен на Д. на 15.12.2023 г. На същата дата той депозира жалбата си до Районен съд – Г.О. чрез наказващия орган.

3

По делото са събрани гласни доказателства – в съдебно заседание бяха разпитани свидетелите З. С. М. и И. Г. Г. – актосъставител и свидетел по акта. В своите показания те излагат същата фактическа обстановка, описана в акта и наказателното постановление. Допълват, че автомобилът е имал регистрационни табели в момента на проверката.

Съдът служебно е изискал от ОД на МВР – В.Т., сектор „Пътна полиция“ справки за промяна на регистрацията и по история на регистрацията на процесния автомобил „Тойота Ярис Версо“ с рег. № ***. С писмо с рег. № 127500-1727/25.01.2024 г. ОД на МВР – В.Т. отговаря, че превозното средство от 07.01.2022 г. до настоящия момент е собственост на Ц. Д. Д. с ЕГН 8102221429. От справката по история на регистрацията е видно, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на дата 05.09.2023 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, а на дата 11.10.2023 г. регистрацията е служебно възстановена на същото основание. На собственика не е изпращано уведомително писмо от името на сектор „Пътна полиция“ – В.Т., тъй като има забавяне при обработката на писмата. Тук следва само да се уточни, че л.а. „Тойота Ярис Версо“ с рег. № *** е регистрирано в ОД МВР – В.Т. сектор „ПП“.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи.

Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът не споделя изводите на защитника на жалбоподателя адв. А. от ВТАК за нарушение на принципа „Ne bis in idem“. Този принцип е един от основните принципи на наказателния процес и е уреден изрично в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, според който никой не може да бъде съден или наказван от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден, съгласно закона и наказателната процедура на тази държава. По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, Протоколът е част от вътрешното право на страната и нормите му имат предимство пред тези норми на вътрешното ни законодателство, които им противоречат. Във връзка с приложението на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 е налице утвърдена практика на ЕСПЧ, която изключва двойното наказателно преследване по отношение на едно и също лице по повод на идентични деяния. Тази практика е съобразена при постановяването от ОСНК на ВКС на Република България на Тълкувателно решение № 4

3/22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г., в което е възприето, че принципа „nе bis in idem“ препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение, като без значение е видът на това решение (наказателно постановление, съдебно решение, присъда, разпореждане или определение за прекратяване на наказателно производство) и неговия характер (осъдителен, оправдателен и пр.); както и че от решаващо значение за прилагане на посоченото правило е дублиращите се производства да имат наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ. Принципът „nе bis in idem“ се прилага при идентичност на субекта в двата процеса и при наличие на наказателно обвинение за едно и също деяние като „тъждество или идентичност на фактите или такива, които по същество са значително сходни“, като се проявява само в наказателното производство, поради което за приложимостта му е от решаващо значение и двете производства да представляват такива с наказателен характер.

Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая не е налице идентичност на две наказателни производства по отношение на един и същ субект за едно и също деяние. Постановлението на прокурора от 06.11.2023 г., което се сочи, е постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Аргументите на защитника биха били основателни ако такова досъдебно производство бе налице и същото е било прекратено поради наличие на някоя от предпоставките на чл. 24, ал. 1 от НПК. След като досъдебно производство изобщо не е било образувано не може да се приеме, че постановлението от 06.11.2023 г. на Районна прокуратура – В.Т. представлява окончателен акт, приключващ наказателното преследване по отношение на Ц. Д. Д. за извършеното от него деяние, още повече че то няма неотменим характер. Целта на предварителната проверка е да се съберат достатъчно данни за извършено престъпление, без да се извършват следствени действия, без да се събират доказателства, като събраната информация няма процесуална стойност, а е необходимо отново да се събере и провери, но вече чрез способите в НПК. По тази причина предварителната проверка не може да бъде приравнена на наказателно или на административнонаказателно производство, още повече, че тя не приключва с налагане или дори с предложение за налагане на конкретно наказание. Оттук и постановлението за отказ да се образува досъдебно производство няма правните последици на постановлението за прекратяване на наказателното 5 производство.

Въпреки това съдът намира възражението на защитникът на жалбоподателят за липса на субективен елемент в състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП за основателно.

При извършената служебна проверка съдът не констатира процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.