Решение № 814 от 15.07.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. Варна, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100501224 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XXXIX-та от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 5809/09.05.2024 год. по рег. на частен съдебен изпълнител Д. С. с рег. № 893, подадена от И. Х. Х. от гр. Варна, длъжник по изпълнението, срещу отказ на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 20238930400639 по описа на ЧСИ Д. С., материализиран в призовка за принудително изпълнение с изх. № 5743/15.04.2024 год. по цитираното изпълнително дело.

В жалбата са наведени оплаквания, че отказът е незаконосъобразен, тъй като актът, въз основа на който е било образувано изпълнителното дело е нищожен и незаконосъобразен, и понастоящем е налице висящо производство по оспорването му пред административния съд. Наведени са и доводи, че към дата 26.04.2024 год. публичните задължения на длъжника към държавата в лицето на НАП са в размер на 2755, 40 лева, а не както е посочено в призовката за принудително изпълнение от 15.04.2024 год. – 4385, 30 лева, а освен това за принудително събиране на публичните задължения на жалбоподателя има и образувано изпълнително дело при публичен изпълнител. Наведени са и подробни твърдения и доводи относно незаконосъобразността на акта по чл. 106/107 ДОПК, въз основа на който акт е било образувано изпълнителното производство, а също и че към момента на подаването на жалбата длъжникът е погасил задълженията си към Община Варна – първоначалният взискател, по чиято молба е било образувано и производството по изпълнително дело № 20238930400639 по описа на ЧСИ Д.

1

С..

Отправено е искане за отмяна на обжалвания отказ и за прекратяване на изпълнителното производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателите – община Варна и държавата, чрез НАП ТД-Варна, последната присъединена по право на основание чл. 458 ГПК, не са подали писмени възражения.

В писмени мотиви по обжалваните действия частният съдебен изпълнител Д. С. с рег. № 893 с район на действие района на Окръжен съд – Варна счита жалбата за неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1 ГПК.

Жалбата е подадена в срок, от легитимира страна и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по изп. дело № 20238930400639 по описа на ЧСИ Д. С. с рег. № 893 е образувано по молба на Община Варна от 05.10.2023 год. към която е приложен Акт № МД-.....21.04.2023 год., издаден от Община Варна, за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, според който длъжникът И. Х. Х. дължи на общината данък сгради, данък МПС и данък ППС за притежавани от него недвижим имот, лек автомобил и мотоциклет за 2019, год., 2020 год., 2021 год. и 2022 год. в общ размер на 286, 60 лева, от които главница – 231, 01 лева и лихва за забава в размер на 55, 59 лева.

В молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят Община Варна е овластил частния съдебен изпълнител с правата по чл. 18 от ЗЧСИ, включително и да определи начина на изпълнение, респ., за избере и приложи, предвиден в закона, изпълнителен способ. В хода на изпълнителното дело е извършено проучване на имуществото /активите/ на длъжника, установено е, че длъжникът има открити банкови сметки, притежава и недвижим имот.

Въз основа на удостоверение от 09.10.2023 год., изд. от НАП ТД-Варна по чл. 191, ал. 4 ДОПК, с разпореждане от 09.10.2023 год. държавата е присъединена като взискател по право за дължимите й публични задължения на длъжника в общ размер на 4353, 86 лева, включващи главници и лихви, като по образувано против И. Х. изп. дело № 221193270/2022 год. задължението му е в размер на 2642, 99 лева.

Наложени са запори върху вземания на длъжника и върху притежавано от него ППС (мотоциклет), както и възбрана върху имот на длъжника – 86 / 253 идеални части от ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна.

ПДИ е връчена на длъжника на 22.11.2023 год.

С молба/жалба с вх. № 16604/23.11.2023 год. по рег. на ЧСИ Д. С., длъжникът е поискал изпълнителното производство да се прекрати.

На 21.12.2023 год. длъжникът е платил директно на община Варна задълженията си по Акта № МД-.....21.04.2023 год. по чл. 107, ал. 3 ДОПК 306, 41 лева, вкл. и лихвите към датата на плащането.

Плащането е констатирано и с протокол от 21.12.2023 год. за извършено 2 погасяване, според който на взискателя община Варна е заплатена сума в размер на 306, 39 лева; посочено е, че дължимите и неплатени разноски (такси) са в размер на 734, 05 лева, неплатения „предмет на изпълнение“ по изпълнителното дело към дата 21.12.2023 год. е 4451, 35 лева.

С молба от 22.12.2023 год. взискателят Община Варна е заявила, че длъжникът е погасил задълженията си към общината по Акта № МД.....21.04.2023 год. по чл. 107, ал. 3 ДОПК и е поискал изпълнителното производство да се приключи, съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК, но след събиране от ЧСИ на разноските по изпълнението и плащането им на взискателя.

На 10.01.2024 год. е изпратено ново уведомление по чл. 191, ал. 3 ДОПК до НАП ТД-Варна.

На 18.04.2024 год. в СлВп-Каварна е вписана възбрана върху друг, притежаван от длъжника имот, находящ се в с. Т., общ. Ш. наложена от ЧСИ Д. С. изпълнителното дело № 20238930400639.

С призовка да принудително изпълнение изх. № 5743/15.04.2024 год. по рег. на ЧСИ Д. С., връчена на длъжника на 25.04.2024 год. по реда на чл. 38, ал. 2, съобразно молбата му с вх. № 5385/24.04.2024 год. (л. 65 от изп. дело), длъжникът е уведомен за наложената възбрана върху имота, находящ се в с. Т., общ. Ш. както и че към дата 15.04.2024 год. задължението му е в общ размер на 5463, 75 лева, от които: 829, 00 – такси по ТТРЗЧСИ и публични държавни вземания в размер на 4634, 75 лева.

Към жалбата длъжникът е приложил справка/разпечатка от Портала за електронни услуги на Националната агенция за приходите, за задълженията му към държавата, плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител по изп. дело № 221193270/2022 год., според която справка задълженията му по цитираното изп. дело на публичния изпълнител са в размер на 2755, 40 лева.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

В чл. 433, ал. 1, т. 1 – 8 от ГПК са установени основанията за прекратяване на изпълнителното производство.

В случая нито едно основанията по чл. 433, ал. 1 ГПК не е налице.

Доводите на длъжника за невалидност, респ. за незаконосъобразност на а к т а , въз основа на който е било образувано изпълнителното са материалноправни и не могат да бъдат съобразявани от съдебния изпълнител, а следва да бъдат заявени по надлежния процесуален ред.

Доводите, че към дата 26.04.2024 год. публичните задължения на длъжника към държавата в лицето на НАП са в размер на 2755, 40 лева, а не както е посочено в призовката за принудително изпълнение от 15.04.2024 год.

– 4385, 30 лева, а също и че вече е образувано изпълнително дело при публичен изпълнител за принудително удовлетворяване на публичните вземания на държавата, нямат отношение към хипотезите по чл. 433, ал. 1 ГПК и също не са основание за прекратяване на изпълнителното производство. Освен това тези доводи не се подкрепят от доказателствата по 3 изпълнителното дело, тъй като задължението по образуваното против И. Х. изп. дело № 221193270/2022 год. при публичен изпълнител е в размер на 2755, 40 лева към дата 26.04.2024 год., а според удостоверението по чл. 191, ал. 4 от ДОПК, освен горното задължение, за събирането на което е образувано и цитираното изпълнително дело при публичния изпълните, длъжникът И. Х. има и други публични задължения, които понастоящем не са предмет на принудително удовлетворяване.

Погасяването на дълга към първоначалния взискател – Община Варна, също не е основание, предвидено в чл. 433, ал. 1 ГПК. Отделно от това, не е налице и основанието по чл. 433, ал. 2 ГПК за приключване на изпълнителното производство, включително и по отношение на първоначалния взискател, доколкото е платен единствено дългът по изпълнителния титул на първоначалния взискател (Акта № МД-.....21.04.2023 год. по чл. 107, ал. 3 ДОПК, изд. от Община Варна) но не са платени дължимите към този взискател разноски по изпълнението, за които той изрично е поискал частният съдебен изпълнител да ги събере от длъжника и да му бъдат заплатени.

По тези съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 5809/09.05.2024 год. по рег. на частен съдебен изпълнител Д. С. с рег. № 893, подадена от И. Х. Х. от гр.

Варна, длъжник по изпълнението, срещу отказа на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20238930400639 по описа на ЧСИ Д. С., материализиран в призовка за принудително изпълнение с изх. № 5743/15.04.2024 год. по цитираното изпълнително дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Д. С. с рег. № 893 с район на действие района на ОС-Варна за прилагане към изпълнителното дело.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4