Определение № 15268 от 12.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15268 гр. София, 12.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно частно гражданско дело № 20251100506654 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 – чл. 278 вр. 262, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 25003141/05.03.2025 г. на съделителя О. И. Е. срещу разпореждане № 20136785/19.02.2025 г., постановено по гражданско дело № 29034/16 г. на Софийски районен съд, 65 състав, с което е върната подадената от жалбоподателя въззивна жалба вх. № 25033246/31.08.2023 г. с която се обжалва постановеното по делото решение № 20098598/26.067.2023 г. в частта по извършване на делбата.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалвания акт.

Счита за такъв изводът на съда, че се дължала държавна такса за въззивно обжалване на решението в частта, с която е извършена делбата. Такава се дължала след влизане в сила на решението за ликвидиране съсобствеността, Моли въззивния съд да отмени разпореждането.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

В срок е подадената въззивна жалба от съделителя О. И. Е.. С нея се обжалва постановеното по делото решение и в частта, с която е извършена делбата по реда на чл. 353 ГПК. Излагат се доводи не за неправилност на самото разпределение на имотите между съделителите, а на оценката им.

Поддържа се, че поставените в дял на жалбоподателя имоти са на по-ниска от определената от съда стойност, респ. не следва да заплаща определената с решението сума за уравняване дела на другия съделител. Макар жалбоподателят да не иска да получи в дял друг имот – различен от поставения му с решението, то не следва да се приеме, че липсва жалба или тя е лишена от предмет. Това е единственият начин по реда на инстанционния контрол да бъде проверен изводът на СРС относно 1 оценката, която в случая е от съществено значение с оглед избрания способ за извършване на делбата.

С обжалваното разпореждане СРС е върнал въззивната жалба на основание чл. 263, ал. 2, т. 2 ГПК.

По въпроса дължи ли се в случая държавна такса и какъв е размерът й отговор е даден в постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 210/23.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2391/2022 г. на ВКС, 1 ГО, според мотивите на което „при обжалване на решение по извършване на делбата жалбоподателят дължи заплащане на държавна такса в размер на 2 % от стойността на своя дял, съгласно чл. 8 и чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По аргумент от чл. 73, чл. 261, т. 4 и чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК тази такса се внася предварително и изпълнението на това изискване е условие за редовност на въззивната жалба.

В този смисъл са Определение № 76 от 25.02.2011 г. по гр.д.№ 520/2010 г. на ВКС, І г.о., Определение № 437 от 24.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 3859/2015 г. на ВКС, І г.о., Определение № 86 от 28.05.2020 г. по гр.д.№ 4073/2019 г. на ВКС, І г.о., Определение № 69 от 23.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 10/2013 г. на IV г.о., Определение № 200 от 26.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 145/2011 г. на II г.о., Определение № 728 от 08.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 4459/2014 г. на IV г.о. и др.“ Настоящият състав на въззивния съд споделя даденото разрешение на поставения въпрос, поради което и намира за неоснователни доводите на жалбоподателя в обратния смисъл.

Стойността на дела на жалбоподателя е 394 633 лева, като дължимата такса за въззивно обжалване е 7892,66 лева /2 на сто/. Същата е правилно определена от първоинстанционния съд. Двукратно са дадени указания за представяне на документ за внасянето й – с разпореждане от 12.09.2023 г/ и с разпореждане от 20,11,2024 г. /приложено към предната корица на том 1 от делото на СРС. Даден е срок за изпълнение, указани са последиците от неизпълнението им и са редовно връчени на жалбоподателя. Същите не са изпълнени, като се подават изявления, с които се оспорва дължимостта на таксата. Подобно действие не може да се приравни на изпълнение на указанията. Доколкото при повторни указания не е изпълнено изискването за редовност на въззивната жалба, няма как да се приеме, че съдът е следвало да даде нова възможност за изпълнение. Указанията не са изпълнени и към настоящия момент. Ето защо въззивният съд намира, че на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК въззивната жалба подлежи на връщане.

Предвид изложеното разпореждането, което върната въззивната жалба на О. И. Е., в частта срещу решението по извършване на делбата, е правилно и подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 25003141/05.03.2025 г. на съделителя О. И. Е. срещу разпореждане № 20136785/19.02.2025 г., постановено по гражданско дело № 29034/16 г. на Софийски районен съд, 65 състав.

Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в едноседмичен срок от връчване на препис.

След влизане в сила на определението делото да се приложи по въззивно гражданско дело № 126/2024 г. на СГС на основание чл. 80, ал.

10 ПАС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3