Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 620 от 28.05.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4821/2024
Вид
Решение № 620
Подписан
28.05.2025
В сила
01.07.2025
Състав
Стояна Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 178а, ал. 7, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. Варна, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110204821 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на адв.И.Г., АК Варна процесуален представител на С. И. С. с ЕГН ********** против НП № 230002988/04.06.2024 г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно,тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка,неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения,водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.Твърди се, че е налице липса на съставомерни за нарушението факти, тъй като не било посочено коя от хипотезите в т.3.4 е т.3.5 от Методиката не е отговаряло превозното средство. Твърди се, че нормата на чл. 178а, ал. 7, т.

3 от ЗДвП не е приложима за процесното нарушение, доколкото същата следва да се приложи, когато е налице нарушение на страна на технически специалист, който не провери изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, като в конкретния случай се твърди, че е извършено нарушение на Методиката, а не на Наредбата.

Твърди се, че е налице противоречие във волята на контролен и наказващ орган, доколкото едновременно се твърди, че е налице нарушение на Методика по Приложение № 5, но също така и на технологичната карта, които според процесуалния представител представляват две отделни нарушение, по отношение на които следва да се приложи чл.18 от ЗАНН.

Твърди се, че са допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и по чл.57, ал. 1. т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като е непълната и неясна фактическата и правна квалификация на деянието, 1 както и че нарушението не е доказано по категоричен и безспорен начин. Твърди се, че нито актосъставителят, нито свидетелят при съставянето на акта са свидетели - очевидци на твърдяното нарушение, а се позовават само на видеозапис, който се оспорва, като се твърди, че не са обхванати всички действия, които са извършени при проверката на автомобила.

Твърди се, че процесиите действия са извършени на входа на пункта, който попада извън обхвата на камерите, което от своя страна съставлява нарушение на последователността на действията, който следва да се извършат в хода на проверката, което е в противоречие с Технологичната карта по 19. ал. 4. т. 4 от Наредба № Н-32/2011г. на МТС, а не както е посочено, че се касае за нарушение на Методиката.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Депозирана е писмена защита от адв.Г., АК Варна, с която се изразява становище по делото.

Въззиваемата страна – началника на ОО АА Варна, редовно призована се представлява от мл експерт К., която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер,претендира и разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

При извършване на комплексна проверка чрез гледане на видеозаписа, изтеглен от информационната система на ИА АА св. Б. И. и колегата му Ю. Р., инспектори в Областен отдел "Автомобилна администрация"-Варна приели, че на 15.02.2024 г. в гр. Варна, ул.

"Атанас Москов" № 2А, в пункт за извършване на контролни технически прегледи на дружеството "Вита 21" ЕООД, притежаващо Разрешение № 882 валидно до 03.02.2026г., жалбоподателят С. С. в качеството си на технически специалист е извършил периодичен технически преглед за проверка на техническата изправност на МПС марка "Пежо 407" 2.0 Д, от кат. М1, с per. № В7155КТ, като не е извършил проверка на функционирането чрез задействане на устройство за почистване на стъкло съгласно методиката в Част I, т. 3. 4 и устройство за измиване на стъклата съгласно методиката в Част I, т. 3. 5 от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н- 32/16.12.2011г. на МТИТС.

На С. бил съставен АУАН № 339787/23.04.2024 г. за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. "а", вр. чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел, присъствал при установяване на нарушението, след което бил връчен лично на жалбоподателя С. на същата дата за запознаване, а последният го подписал без да отрази възражения.

В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не са депозирани възражения.

Въз основа на така съставения акт АНО издал НП № 23-0002988/04.06.2024 г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, с което на осн.чл.178а,ал.7 т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.44 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

2

Разпитан в хода на съдебното следствие св.И. посочва, че той и колегата му са установили нарушение след като са изгледали пълния видеозапис, изтеглен от информационната система на ИА АА.Записа бил 30 мин, като се виждало, че жалбоподателя не е влизал в автомобила и не е задействал чистачките му, а в протокола било отбелязано, че е извършена проверка.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги намира за обективни и безпристрастни и съответстващи на установената фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.И., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед № 138/28.02.2024 г. от изпълнителния директор на ИА АА,Заповед № РД-01-67/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИА АА , като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Според състава на съда това, че акта за административно нарушение е съставен в присъствието на един свидетел не се явява нарушение от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е наказан.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл. 34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение.

Отразени са правилно нарушените законови разпоредби както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

3

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че като технически специалист,участващ в комисия при извършване на периодичен технически преглед за проверка на техническата изправност на МПС не е извършил проверка на функционирането чрез задействане на устройство за почистване на стъкло, съгласно методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в Част I, т. 3.4 и устройство за измиване на стъклата, съгласно от Методиката в Част I, т. 3.5 от Приложение № 5 към чл.31 ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.

Деянието на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 44, ал. 1, т.3 б.“а“ от Наредба Н-32 от 16.11.2011 на МТИТС, съгласно която "при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство при спазване на изискванията за извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в тази наредба.

От своя страна в Приложение № 5, част I, т. 3. 4 и т.3.5 от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена към чл. 31, ал. 1 от Наредба Н-32 от 16.11.2011 на МТИТС "Устройства за почистване на предно стъкло", като методи за извършване на прегледа са посочени :

"Визуална проверка и проверка на функционирането".

Изпълнителното деяние се изразява в бездействие, като следва да се докаже по несъмнен начин, че дължимото действие не е било извършено.

Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е недоказано.Единственото доказателство по делото се явява представеният от АНО запис на техническия преглед, от който според състава на съда не може да се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е пропуснал да извърши правно дължимите действия по наредбата. На записа се вижда, че жалбоподателя е изправен в гръб, отворил шофьорската врата на автомобила и извършващ действия в купето на автомобила, като не става ясно какви действия извършва. При това положение на жалбоподателя според състава на съда е възможно да бъде осъществен визуален контрол по отношение на устройството за почистване на предното стъкло. На следващо място Методиката не задължава техническия специалист за разлика от проверката по т.3.1 да извърши проверката от седалката на водача. В този смисъл според състава на съда не може да се направи категоричен извод, че в това положение, в което се вижда, че е техническия специалист той не може да провери устройството за почистване на предното стъкло,респ. че е пропуснал да извърши проверката. Не може да се приеме и, че нарушението се доказва от показанията на свидетеля, тъй като те се базират изцяло на записа.

Предвид изложеното състава на съда намира, че преценката, че жалбоподателят не е осъществил дължимите по закон действия представлява единствено предположение.

Съгласно чл. 303 от НПК, който се прилага и в административнонаказателния процес, присъдата, в случая постановлението, не може да почива на предположения, а обвинението 4 следва да е доказано по несъмнен начин.

С оглед на горното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление като акт по чл.

58д, т. 1 от ЗАНН като незаконосъобразно следва да бъде отменено на основание чл. 63, ал.

2, т. 1 от ЗАНН.

По разноските

С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2, съдът прие, че адвокатското възнаграждение, съгласно списъка на разноските в размер на 495 лв. с ДДС се явява в границите, определени в Наредбата и нейния размер не е прекомерен, поради което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в посочения размер за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.