Решение № 1922 от 03.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1922 гр. София, 03.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110109839 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Е. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С против П. М. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване – град С и против С. К. Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване – град С.

Ищцата твърди, че по подадена от нея жалба срещу действия на ЧСИ по изпълнително дело № 20188510402266 по описа на ЧСИ М, взискател по което е ответникът П. М. М. е било образувано частно гражданско дело 9452/2019 година по описа на IV - А с-в на СГС, по което е било постановено Решение от 08.03.2021 г.

Твърди се, че решението е нищожно тъй като е постановено от съдебен състав, различен от този участвал в разглеждането на делото в проведеното открито съдебно заседание, в което делото е било обявено за решаване. Сочи се, че видно от протокола на съдебното заседание, участвалите в заседанието съдии са: .................... подписала съдебният акт не е участвал в съдебното заседание, в което е даден ход по същество на съдебния спор, правещо решението нищожно, поради незаконен състав.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожно Решение от 08.03.2021 г постановено по ч.гр.д 9452/2019 г по описа на IV - А с-в на СГС.

Прави се искане за присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът П. М. оспорва претенцията като неоснователна. Твърди, че соченото от ищцата не е основание да се обяви съдебното решение за нищожно и иска от съда да отхвърли исковата претенция и му присъди разноски.

С отговора на исковата молба от ответницата С. Х. се иска от съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция.

В съдебно заседание – ищцата се е явила лично, която поддържа иска и сочи доказателства.

За ответника П. М. в съдебно заседание се е явил надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва иска и претендира разноски.

За ответника С. Х., редовно призована в съдебно заседание не се е явил процесуален 1 представител.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто анализ поотделно и в тяхната съвкупност и при приложението на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

Установява се, че пред Софийски градски съд, по жалба на ищцата - жалба срещу действия на ЧСИ по изпълнително дело № 20188510402266 по описа на ЧСИ М, взискател по което е ответникът П. М. М. е било образувано частно гражданско дело 9452/2019 г по описа на IV - А с-в на СГС.

Производството по ч.гр.дело № 9452/2019 година по описа на IV - А състав на Софийски градски съд е било разгледано от съдебен състав – съдия С, съдия Г., мл.съдия М, с докладчик – съдия Г.. Видно от протокол от проведено съдебно заседание на 24.8.2020 година, същите съдии са обявили съдебното дирене за приключено, в което съдебно дирене са били събрани писмени и гласни доказателства. След проведеното открито съдебно заседание не се установява да е било проведено открито съдебно заседание с участието на мл.съдия Н ГЕ..

Не се спори и се доказва, че производството по ч.гр.дело № 9452/2019 година по описа на Софийски градски съд е приключило с постановяването на Решение № /без номер/ от 8.3.2021 година. Видно от съдържанието на същото е, че то е постановено от съдебен състав – съдия С, съдия Г. – докладчик и мл.съдия Н ГЕ..

Установява се, от приетите като писмени доказателства – преписи от протоколи от проведени съдебни заседания по ч.гр.дело № 9452/2019 година по описа на Софийски градски съд, че в състава на съда, разгледал производството по делото са взели участие различни младши съдии, но е безспорно, че съдебното дирене е приключено с участието на мл.съдия М, а съдебното решение е постановено с участието на мл.съдия ГЕ..

Доказва се, че с Разпореждане № РД-11-835/1.3.2021 година на зам.председателя на Софийски градски съд е определена мл.съдия Н ГЕ. да заседава в открити съдебни заседания на IV- А въззивен състав. Със същото разпореждане е определено в периода 2.3.2021 година до 31.5.2021 година – мл.съдия Н ГЕ. да участва при разглеждане и произнасяне, и текущия доклад по въззивни граждански дела и частна граждански дела, които са на доклад на съдия С и на съдия Г..

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство е предявен установителен иск за прогласяване на нищожност на съдебно решение с правна квалификация чл.270, ал.2 от ГПК.

Исковата претенция е допустима като предявена пред местно и родово компетентния съд и следва да бъде разгледана по същество. Допустимостта на иска съдът преценява и като съобразява, че решението, чиято нищожност се иска да бъде прогласена е съдебен акт, който е влязъл в сила, поражда правни последици за страните по решението и страната, която търси защита срещу него е тази, за която този съдебен акт е бил основание за издаване на изпълнителен лист, който засяга имуществената й сфера.

По същество

За да се прогласи нищожността на съдебно решение следва съдът да установи наличието на такива съществени процесуални пропуски при постановяването му, които да превръщат съдебния акт в нЕ.лиден.

При проверка за нищожност на съдебно решение съдът не извършва проверка относно неговата правилност и законосъобразност, което е функция на инстанционния контрол на 2 съдебните актове.

Вярно е, че законодателно не е дадено определение на понятието „нищожно съдебно решение“. За това в доктрината и съдебното практика е прието, че „нищожността на съдебното решение е най-тежкия порок на това едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор.“.

Приема се и са споделя от настоящия съдебен състав, че е нищожно съдебно решение, което поради липса на надлежно волеизявление не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, т. е. когато е постановено, извън правораздавателната власт на съда /от ненадлежен орган/; от незаконен състав; при неподписване на мнозинството от съдийския състав; при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която и по пътя на тълкуването не може да бъде разкрита.

Относно нищожността на съдебните решения съдът съобразява и Тълкувателно решение Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК, докладчик председателят Лазар Груев, с което е прието, че: 1. Обявеното по реда на чл. 189, ал. 3, изр. 2 ГПК (отм.) и чл. 236, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебно решение, което не е подписано от съдията, който след постановяването му е избран за съдия в друг съд или е в обективна невъзможност да стори това, не е нищожно. 2. Съдебното решение, при подписването на което някой от съдиите е бил избран за съдия в друг съд, не е нищожно.

В разглеждания казус не сме изправени пред хипотезата предмет на разглеждане на посоченото тълкувателно решение. В казуса не иде реч, съдията, мл.съдията, който е участвал при разглеждането на делото – ч.гр.дело № 9452/2019 година по описа на Софийски градски съд да не го е подписал поради преместването му в друг съд / на съда е служебно известно, че съдия М е съдия в Софийски районен съд/. Спорни се е се изтъква като порок на съдебното решение, че съдия Н ГЕ. не взела участие в съдебния състав, в което е завършено разглеждането на делото – съдебното заседание от 24.8.2020 година.

Настоящият съдебен състав приема, че Решение № /без номер/ от 08.3.2021 година е нищожно поради следното:

Съгласно съдопроизводствените правила валидността на съдебното решение е предпоставено от допълнителни изисквания: постановява се от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото - чл. 235, ал. 1 от ГПК; постановява се по мнозинството на гласовете - чл. 21, ал. 5 от ГПК; изготвя се, заедно с мотивите към него, в писмена форма - чл. 235, ал. 4 от ГПК; подписва се от всички съдии, взели участие в постановяването му, а когато някой от тях не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва причините за това - чл. 236, ал. 3 от ГПК; обявява се в срочната книга - чл. 235, ал. 5, изр. 1 от ГПК, съответно в регистъра на съдебните решения - чл. 235, ал. 5, изр. 2 от ГПК. Когато решението се постановява еднолично, то е постановено с подписването му от съдията. Неподписаният текст е проект за решение, а подписаният текст може да бъде оттеглен преди обявяването му единствено от съдията, който го е подписал. Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебния акт. Нищожност се приема да е налице и когато се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в случаите, когато със съдебно решение се постановява нещо, което противоречи на морала и добрите нрави.

Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици, поради което е единственият порок, който може да се релевира освен по пътя на обжалването и безсрочно чрез възражение или по исков ред – арг. чл. 270, ал. 2 от ГПК.

В казуса се доказва безспорно, че един от съдиите от съдебния състав постановил решението не е взел участие в последното съдебно заседание, когато по реда на чл.149 от 3

ГПК е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.

По смисъла на чл.235, ал.1 от ГПК – решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Тази разпоредба от една страна очертава принципа за неизменност на състава, на следващо място непосредственост на събиране и анализиране от съдебния състав на доказателствата по делото, като гарантира безпристрастността на съдебния състав и неговата независимост.

Безспорно е, че по смисъла на чл.236, ал.1, т.2 от ГПК в съдържанието на решението следва да се съдържат - посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и съответно подписите на съдиите, които са го постановили.

Нарушаването на императивна материалноправна или процесуалноправна норма при постановяване на съдебно решение може да доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до нищожността му. – така и в Решение № 15 от 26.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3298/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г ГенчЕ., така и в последващата съдебна практика.

При горното като се доказва, че съдия Н ГЕ., не е взела участие в провеждането на съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото, което е основание съдебното решение, постановено с нейно участие да бъде обявено за нищожно.

По разноските

С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски, които са доказани в размер на 80,00 лЕ. за заплатена държавна такса.

На ответника разноски не се дължат с оглед изхода на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.270, ал.2 от ГПК, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожно Решение от 08.03.2021 година постановено по ч.гр.д 9452/2019 година по описа на IV - А състав на Софийски градски съд, с което е потвърдено по частна жалба на трето лице – Е. П. М., действия на ЧСИ М, район на действие СГС – въвод във владение на имот на 25.10.2018 година по изпълнително дело 20188510402266 и е осъдена Е. П. М., ЕГН ********** да заплати на П. М. М., ЕГН ********** направените разноски по ч.гр.дело № 9452/2019 година по описа на IV - А състав на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА П. М. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване – град С и С. К. Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване – град С да заплатят поравно на Е. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С сумата от 80,00 лЕ., представляваща сторените по гр.дело № 9839/2022 година по описа на Софийски районен съд.