Решение № 2718 от 04.05.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2718 гр. София, 04.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20231100113760 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.439 от ГПК от Т. А. М. срещу „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" АД за установяване по отношение на отвтеника, че не дължи вземането, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по гр.д. №61549/ 2010 г. по описа на 35-ти с-в, ГО, СРС, за събиране на което е образувано изп.дело №20118500400030 на ЧСИ Б., тъй като е погасено по давност.

Ищцата Т. А. М. излага в исковата молба, че на 24 юли 2008 г. Т. А. М., е сключен Договор за кредит№511-34/2008г. с „Алфа Банка - клон България" КТЧ, ЕИК 831694000. С отпуснатите парични средства, в размер на 172 800.00 евро, закупува имот - еднофамилна жилищна сграда, находящ се в Република България, гр. Банкя, ул. *********, с идентификатор *** заедно с МАСИВЕН ГАРАЖ. За обезпечаване на вземането на банката, длъжникът учредява договорна ипотека върху описания недвижим имот. Кредитът е преструктуриран, като е сключен анекс №1/25.01.2010 г., като в дълга встъпва майката на ищцата - Р.З. М.. С молба вх.№1051/ 07.02.2011г. по описа на ЧСИ Александър Б. от „Алфа банка - клон България" КЧИ, чийто правоприемник е „Юробанк България" АД е образувано и.д.№20118500400030 по описа на същия съдебен изпълнител, въз основа на заповед за излълнение на парично 1 задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по гр.д . №61549/ 2010 г. по описа на 35-т и с- в, ГО, СРС, за следните суми: 172 656.92 евро - главница, ведно със законната лихва от 15.12.2010г. до окончателното плащане; 3 777.67 евро - лихва върху редовна главница от 25.01.2010 г. до 05.07.2010 г.; 10 744.20 евро - лихва върху просрочена главница от 06.07.2010 г. до 09.12.2010 г.; 1 740.21 евро - такса за управление и обработка на кредита; 7 389.87 лв. - държавна такса; 4 144.93 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

През 2018 г. въз основа на заявление за подновяване на учредена ипотека от взискателя по и .д . № 20118500400030 по описа на ЧСИ Б., вписано под Акт 92, том LXIII, вх .рег. №46879 от 20.07.2018 г. в Служба по вписванията, същата е подновена до 2028г. На 17 май 2023г. е връчено уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, с което ищцата е уведомена, че вземането е цедирано от „Юробанк България" АД, правоприемник на „Алфа банка - клон България" КЧИ, на „С.Г. Груп" ЕАД. На 11 август 2023 г. е връчено уведомление по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, с което е уведомена, че вземането е цедирано от „ С.Г.Груп"ЕАД на ответника „Ди Си Ей Мениджмънт" АД. На 16.11.2023 г. получила съобщение изх.№32458/ 15.11.2023 г. по и.д. №20118500400030, с което се насрочва публична продан на ипотекирания недвижим имот. С молба от 04.11.2023г. е направено искане за спиране на публичната продан, тъй като правото на страните по изпълнителното дело да искат определяне на нова продажна цена на имота е преклудирано през 2012г., поради осъществяване хипотезата на чл.494, ал. 2, изречение последно от ГПК, но към датата на исковата молба липсва отговор на от ЧСИ по посочената молба.

Излага съображения, че правото на принудителноо изпълнение по и.д.

№20118500400030 е погасено по давност, тъй като заповедта за изпълнение не е връчена на длъжниците по изпълнителното дело, поради което съгласно трайната съдебна практика, срокът за доброволно изпълнение не е започнал да тече, както и към книжата по изпълнителното дело не е приложен актът, въз основа на който заповедта за изпълнение в издадена, а именно извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди, че през 2012г. ипотекираният имот е освободен от изпълнение въз основа на чл. 494, ал. 2, изречение трето от ГПК, поради изтичане на посочения преклузивния срок, поради което изпълнението 2 повече не може да бъде насочвано срещу него. Излага, че повече от 2 години от 22.04.2013 г. до 01.07.2017г. не са извършвани и не е искано извършването на изпълнителни действия, освен срещу освободения от изпълнение недвижим имот. Счита, че поради незаконосъобразно принудително изпълнение правото на ответника - ипотекарен кредитор - да събере вземането по изпълнителнто дело е погасено по давност. Поради изложеното е изразено становище, че действията срещу освободения от изпълнение недвижим имот са недействителни, и респ. същите не прекъсват давността, както и че изпълнителното дело е перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т . 8 ГПК, а правото на кредитора да се удовлетвори по реда на принудителното изпълнение е погасено.

Ответникът „ДИ СИ МЕНИДЖМЪНТ" АД, в писмения отговор излага съображения за неоснователност на иска. Оспорва да е настъпила перемпция или да е погасено правото на кредитора на принудително изпълнение. По изпълнителното дело са предприети множество обезпечителни мерки и изпълнителни действия, а именно възбрана на недвижим имот, собственост на Т.

А.

М., с идентификатор

***, представляващ

ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, заедно с МАСИВЕН ГАРАЖ, , както и опис, оценка и насрочване на публична продан на същия. Наложена е възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника а именно 1/30 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 681344361Л61 в гр.София, р-н.“Люлин“, ж.к.”Люлин 5". с площ от 658.00 с идентификатор №5100328. Твърди, че са проведени са 27 публични продани до 2021г. Излага съображения, че при определяне на началната цена на публична продан са спазени разпоредбите на чл. 485 от ГПК и чл. 494 от ГПК, както и че последната продан е за периода 22.11.2023-22.11.2023 – при първоначална цена от 249 920,00лева, че изпълнителното дело е спряно с обезпечителна заповед от 29.12.2023г. наСГС, Определение 14591/01.12.2023 и Определение 15741/29.12.2023г. по гр. д 13461/ 23 по описа на СГС , ГО, 1-22.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно и от доказателствата се установява, че е образувано изп. дело №20118500400030 по описа на ЧСИ Б. за събиране на 3 вземане срещу ищцата, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по гр.д.№ 61549/ 2010 г. по описа на 35-ти състав, ГО, СРС.

Не е спорно, че вземането произтича от договор за кредит№51134/2008г., сключен между ищцата и „Алфа Банка - клон България" КТЧ, ЕИК 831694000, за сумата от 172 800.00 евро, за покупка на недвижим имот, върху който е учредена договорна ипотека за обезпечаване вземането по кредита. Не е спорно, че изпълнителното дело е образувано по молба „Юробанк България" АД, като правоприемник на „Алфа банка - клон България" КЧИ, както и че вземането е прехвърляно чрез договори за цесия, породили правни последици по отношение на длъжника, като последен кредитор по вземането и взискател по изпълнителното дело е ответника. Установява се, че длъжници по изпълнителното дело са ищцата и Р.З. М., която е встъпила в дълга по силата на анекс№1/25.01.2010г.

От приложения препис от изпълнителното дело съдът констатира, че след образуване на делото на 07.02.2011г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на 09.02.2011г., която е връчена на ищцата чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК на 15.02.2011г., на адрес гр. София, ул.

“*********, като е удостоверено, че адресът е посетен на 10.02.2011г., 03.02.2011г. и 15.02.2011г., при което лицето не е намерено, нито друго, което да се съгласи да получи съобщението. Удостоверено е, че на 15.02.2011г. е залепено уведомление на адреса, както и че няма пощенска кутия, в която да бъде пуснат екземпляр от съобщението. В поканата се съдържа подробно описание на вида и размера на вземането, както и изпълнителното основание, както и отбелязване, че делото е образувано по изпълнителен лист от 10.01.2011г. и че приложено се изпраща препис от подлежащия на принудително изпълнение акт.

Следователно, от съдържанието на покана за доброволно изпълнение се установява, че са изпълнени изискванията на чл.428, ал 2 от ГПК, тъй като поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение, съобщени са наложените запори и възбрани и към поканата за доброволно изпълнение е приложено копие от 4 подлежащия на изпълнение акт. В тази връзка съдът взема предвид съдебна практика по приложението на чл.428, ал.2 от ГПК, действащ към датата на връчване на ПДИ, според която „Съгласно изричната разпоредба на чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът може да възрази в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, като при заповед по чл. 417 ГПК, съобразно чл. 418, ал. 5 ГПК, връчването се извършва от съдебния изпълнител. Според чл. 428 ГПК, когато пристъпи към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, като поканата за доброволно изпълнение съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Към поканата за доброволно изпълнение съдебния изпълнител прилага копие от подлежащия на изпълнение акт, в случая - заповедта за изпълнение.

Оформянето на поканата става по образец - приложение № 21 към чл. 3, т. 1 от Наредба № 7/22.02.2008 г. за утвърждаване на образците, свързани с връчване по ГПК. Видно от посочените разпоредби, законодателят определя за начален момент на срока за възражение срещу заповедта за изпълнение, момента на нейното връчване. Знанието на длъжника за наличие на издадена срещу него заповед за изпълнение не е правно релевантен факт за течението на срока за възражение срещу заповедта. Фактът, че съдържанието на поканата за доброволно изпълнение по закон възпроизвежда част от съдържанието на заповедта за изпълнение вкл. относно страните и дълга, не дава основание да се приеме, че с връчването на поканата за доброволно изпълнение е изпълнено и задължението за връчване на самата заповед, която е отделен документ. Обстоятелството, че в закона е направено разграничение между поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, копие от която е задължително приложение към поканата, сочи, че поканата не може да замести заповедта за изпълнение, независимо, че инкорпорира част от нейното съществено съдържание.“ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 356 ОТ 22.06.2015 Г.

ПО Ч. Т. Д. № 274/2015 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС

В посоченото определение е даден отговор на допуснатия за разглеждане въпрос по чл.184, ал.3, т. 1 от ГПК, че срокът за възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК тече от връчването й на длъжника от съдебния изпълнител, на което не се приравнява, нито връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена 5 заповедта за изпълнение, страните и задължението, без заповедта да е приложената към поканата, нито подаването на молба за издаване на препис от заповедта за изпълнение.

Съдът приема за установено по делото от съдържанието на поканата за доброволно изпълнение, че към нея е приложена заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК. Доказателства за опровергаване на посоченото, не са ангажирани. Освен това следва да се вземе предвид практиката, споделяна от настоящия съдебен състав, че съобщението представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който е съставен от длъжностно лице - връчител, в кръга на службата му и при упражняване на възложената му удостоверителна компетентност. Когато е съставено по установените в закона форма и ред, като официален свидетелстващ документ, съставлява доказателство за изявленията пред връчителя и за извършените от него и пред него действия. Следователно за съда удостоверените факти, в т. ч. и посоченото, че към съобщението е бил приложен и връчен съответен препис, имат задължителна сила /определение № 318 от 20.07.2022 г. по ч. т. д.