Решение № 13990 от 15.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13990 гр. София, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседА.е на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И.Д.К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110171249 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на И. Б. К., обективирано в Заповед № 1/08.12.2022г. на управителя на работодателя „П“ ООД.

Ищецът твърди, че с ответника били стрА. по трудово правоотношение, по силата на което заемал длъжността „сервитьор“ в „П“ ООД, с място на работа: гр. София, ж. к. „М 3“, ул. „Р Д“, до бл. ...., и което било прекратено поради дисциплинарното му уволнение, обективирано в издадената от управителя на дружеството Заповед № 1/08.12.2022г., връчена му на 08.12.2022г. Счита оспорената заповед за незаконосъобразна, тъй като същата не била мотивирана в нужната степен- липсвали данни относно начина на извършване на вмененото на ищеца нарушение, както и относно наличието на причинна връзка между негово поведение и сочения в заповедта вредоносен резултат- установено неотчитане на парични средства в касата на заведението, като подчертава в тази връзка, че само по себе си обстоятелството, че е бил на смяна в дните, за които се твърди да са констатирА. липси в касата на заведението, не означава, че именно той е отговорен за това, тъй като на смяна са били едновременно петима души. Наред с това, поддържа, че изложените в заповедта твърдения за присвоени суми от сметки на клиенти са неверни, като изяснява, че е обективно невъзможно клиентът да плати по- голяма сума от маркираната в касовия бон, който му се предоставя. По второто вменено му с оспорената заповед нарушение на трудовата дисциплина- неявяване на работа след 14.10.2022г., заявява, че е бил възпрепятстван да се яви на работа след 13.10.2022г., тъй като в проведен на тази дата телефонен разговор между жена му Г. К.а и управителя на дружеството В В, последният й забрА.л двамата с И. да пристъпват на територията на ресторант „П“. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че е спазил всички изисквА.я за формална законосъобразност на оспорената заповед- същата е издадена в предвидените за това в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ срокове, след като на служителя е предоставена възможност да даде обяснения по случая, като е мотивирана в достатъчна степен, тъй като съдържа подробно описА.е на вменените на ищеца две нарушения на трудовата дисциплина. Излага подробни фактически и логически съждения, от които счита, че се 1 установява реалното извършване на описА.те в заповедта за уволнение нарушения. Изяснява в тази връзка, че ищецът изпълнявал функциите на „главен сервитьор“ в гостилница „П“ в гр. София, ж. к. „М 3“, където двамата със съпругата му Г. К.а работили винаги в една смяна. Тъврди, че двамата, заедно със служителката Б Д, били в основата на практика при обслужване на клиенти на заведението на същите да не се предоставя касов бон, същите да заплащат сметката си по реалните цени в менюто, след което сервитьорът да генерира касов бон на значително по- ниска стойност от реалната, използвайки възможността на софтуерната програма, с която работи, да начисли отстъпка, без да е налице основА.е за това, и като резултат стойността на отстъпката, реално заплатена от клиента, да не се отчита в касата, а да се задържа от служителя. Изяснява в тази връзка, че независимо колко сервитьори работили на смяна, парите се събирали от двама сервитьори- Г. К.а в едната смяна, и Б Д- в другата, като за тази цел останалите сервитьори им предавали парите от сметките, които те прибирали в чантичка на кръста си и в края на деня отчитали, заедно с И.

К.. Допълва, че И. К. „е в основата на създаването на тази практика и той е прикривал същата, в края на деня е прибирал, заедно със съпругата си Г. К.а, стойността на начислените отстъпки, като не е споделял за случващото се на управителя.“ Изтъква във връзка с доводите на ищеца, касаещи второто описано в оспорената заповед нарушениенеявяване на работа в периода от 13.10.2022г. до 31.10.2022г., че по този въпрос позицията на ищеца е различна пред различните институции, като изяснява, че, противно на изложеното в исковата молба, не е провеждал телефонен разговор в описА.я в нея смисъл и не е заплашвал или изисквал каквото и да е от И. и съпругата му. Поддържа изложеното в заповедта за уволнение, че И. К. не се е явявал на работа на посочените в нея дати, което се установявало от съставените в тази връзка нарочни протоколи за неявяване на работа.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази наведените от стрА.те конкретни доводи, събрА.те по делото относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По иска с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.

Във връзка с твърдението в исковата молба, че след 14.10.2022г. служителят е бил възпрепятстван да се яви на работа поради поведение на управителя на ответното дружество процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заявил готовност на 14.10.2022г. или в някой от дните след тази дата, включени в периода на нарушението, да престира работната си сила в полза на работодателя, като се яви в заведението, в което е работил като сервитьор.

По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказА.е тежестта да докаже законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той следва при условията на пълно и главно доказване- съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквА.я за законосъобразност на наказА.ето, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагане на наказА.ето е издадена мотивирана писмена заповед, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за налагане на наказА.ето. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта работодателят 2 следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказА.ето е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.

Между стрА.те не е спорно, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- трудов договор № 00173/24.08.2021г. и заповед № 1/08.12.2022г. на управителя на „П“ ООД, че помежду им е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „сервитьор“ в ответното дружество, като е работил в гостилиница „П“, находяща се в гр. София, ж. к. „М 3“, до бл. ...., и което правоотношение било прекратено с връчване на 08.12.2022г. на ищеца на оспорваната в настоящото производство заповед- арг. от нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, на основА.е чл. 330, ал. 2, т.

6 КТ- поради наложено на служителя дисциплинарно наказА.е „уволнение“.

Ищецът не е оспорил, че при налагане на процесното наказА.е работодателят е спазил изисквА.ята на императивните разпоредби на чл. 193 и чл. 194 КТ, предвиждащи преклузивни срокове за налагане на наказА.ето- двумесечен от открИ.ето на нарушението и едногодишен от извършването му, както и задължение на субекта на работодателска власт да даде възможност на служителя да депозира своите обяснения във връзка с вменените нарушения, както и да представи доказателства, като за пълнота следва да се изясни, че тези обстоятелства с правно значение се установяват от наличните по делото данни, касаещи периода на извършване на вменените нарушения на трудовата дисциплина и датата на налагане на наказА.ето, и от представената с отговора на исковата молба покана за даване на писмени обяснения, адресирана до И. К. и връчена лично на него.

Установява се от съдържА.ето на атакуваната заповед за уволнение, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено поради допуснати две групи дисциплинарни нарушения: неявяване на работа в периода от 13.10.2022г. до 31.10.2022г. и неотчитане на парични средства в касата на заведението в период и на дати, на които И. К. е бил на работа, вследствие начисляване на големи отстъпки на клиенти на заведението. Във връзка със заявения с исковата молба изричен довод в тази насока настоящият съдебен състав намира, че оспорената уволнителна заповед, касаеща нарушението на трудовата дисциплина, описано като неотчитане на средства в касата на гостилницата, не отговаря на императивното изискване на нормата на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивираност. Това е така, доколкото, макар и формално заповедта да съдържа подробни данни за вмененото нарушение, от съдържА.ето и формулировките в нея не става ясно какво конкретно поведение се твърди да е осъществил ищецът, с което да е нарушил трудовата дисциплина.

Дисциплинарното нарушение представлява деяние- действие или бездействие, което се индивидуализира чрез деец (субект), съществени признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Прави впечатление, че в заповедта за дисциплинарно уволнение се използват безсубектни изречения- „ползва се практика да се издава касов бон на клиенти за сума, която е многократно по- ниска“, „във фискалния бон се въвежда отстъпка“, „начислената отстъпка не е отчитана в касата на фимрата“, „въвеждА. са големи отстъпки“, „така стойността на отстъпката не е била прибирана в касата на фирмата“, като единственото вменено конкретно и лично на наказА.я служител поведение съгласно заповедта е, че на датите, на които са установени неотчетени средства в касата, същият е бил на смяна като сервитьор и е получил средства от клиенти. Следователно, съществува неяснота в изложението на фактите в уволнителната заповед по въпроса какво конкретно е сторил или допуснал да бъде сторено И. К.- дали той самият е имал задължение да събира пари от сметките на клиентите, които впоследствие не е отчитал, или е допускал това да бъде извършено от негови колеги при вменено му задължение да контролира дейността на същите. Неясно е и по какъв начин се е достигнало до неотчитане (отново неясно съгласно заповедта от кого) на средства в касата на заведението и „прибирането“ (получаването) им от ищеца, доколкото се твърди на клиентите да са издавА. фискални бонове за по- малки суми, т. е. не е изяснен мехА.змът, чрез който се е достигнало до 3 сочения резултат, а още по- малко участието и конкретният принос на ищеца в него. Следва да се изясни, че част от така установените от съда неясноти, съдържащи се в уволнителната заповед, са отстранени с отговора на исковата молба, в който работодателят значително поясно описва конкретно поведение на ищеца, както и сочената с отговора като установена от него „схема“ за неотчитане на получени от клиенти парични средства. Това, обаче, по никакъв начин не е годно да сА.ра недостатъците на уволнителната заповед в обсъжданата част, доколкото се касае за неспазване на императивно изискване за формална законосъобразност на заповедта за уволнение. Съобразно нормата на чл. 195, ал. 1 КТ и трайно установената практика на касационната инстанция по приложението й, вкл. постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 162 от 13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 67/2016 г., IV г. о., ГК, решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г. на IV г. о., решение № 322/7.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на III г. о. на ВКС, решение № 152 от 8.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 677/2017 г., III г. о., ГК, заповедта, с която се налага дисциплинарно наказА.е, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържА.ето на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основА.е, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно.