Решение № 924 от 23.07.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 924 гр. Варна, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110205263 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Я. С., с ЕГН: **********, с адрес: * срещу Наказателно постановление № ВН – 31 – 21 от 26.11.2025 г., издадено от Началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) гр. Варна, с което на жалбоподателката С., на основание разпоредбата на чл. 232, ал. 2, предл. 1 от Закона за устройство на територията, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева (три хиляди лева) за извършено нарушение на разпоредбите на чл.

137, ал. 3 във вр. с чл. 148, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

Жалбоподателката М. Я. С. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като оспорва фактическите констатиции на административно – наказващия орган, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, в частност, че в посочения строителен обект са изпълнени описаните „реконструкция и настройка на таванското помещение“, както и, че се с установеното на място в обекта се нарушават предвижданията на ПУП – РУП за имота по отношение на височина на сградата. Жалбоподателката възразява срещу размера на наложеното й административно наказание, мотивирайки се, че липсват изложени аргументи 1 в подкрепа на решението на административно – наказващия орган да индивидуализира санкцията в размер на 3000 лева. Обръща внимание на съда за липсата на мотиви за приложимостта на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, като счита този пропуск на административно – наказващия орган за съществен. Поради гореизложените съображения, жалбподателката М. Я. С. отправя молба за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 27.05.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5263 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката М. Я.

С. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв.

П. С. от АК – София, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, поставайки акцент в своята пледоария върху изготвената от вещото лице инж.

Р. С. съдебно – техническа експертиза, която според него установява, че реално извършените дейности в обекта не отговарят на законовата дефиниция за реконструкция, което води до опорочаване на фактическото описание на самото нарушение, което респ. влече извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Именно в този смисъл адв. П. С. моли за съдебно решение, като моли и за присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

В проведеното на 27.05.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5263 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Т.К., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че е напълно доказано, че е налице незаконен строеж, като е без значение как точно бива определен. Ст. юрисконсулт К. моли за потвърждаване на наказателното постановление, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 04.08.2025 г. в Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) гр. Варна постъпила жалба, заведена с входящ номер № РМ – 1411 – 03 – 250, касаеща евентуално незакосъобразно извършени строителни дейности на покрива на сграда, находяща се на * в гр. Варна.

На 08.08.2025 г. св. инж. Р. Г. П. – инспектор в Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) гр. Варна извършила проверка на 2 таванско помещение № 1 към апартамент № 11, разположен на етаж 6 в жилищната сграда, находяща се на * в гр. Варна.

В хода на проверката св. инж. П. констатирала, че е извършена реконструкция и надстройка на таванското помещение, при което са извършени следните строително – монтажни работи: съществуващото покривно покритие над таванското помещение е било премахнато, откъм ул.

„Атанас Манолов“ на таванското помещение бил премахнат скосът и е била удължена стоманобетоновата плоча на кота +19, 35 м с около 1, 5 метра, изпълнени били нови стоманобетонови колони с приблизителна височина 2, 60 метра, от плоча на кота + 16, 55 до новата част от плоча с кота +19, 35 м.

Към вътрешния двор скосът също бил премахнат, удължена била плочата на кота +19,35 м с около 1, 5 м и били изляти нови стаманобетонни колони с приблизителна височина 2, 60 м от плоча на кота +16, 55 м. до новата част от плоча на кота + 19, 35 м.

Св. инж. П. констатирала, че с така изпълнената конструкция бил обособен нов пълноценен етаж, без скосове, между две последователни подови конструкции от кота +16, 55 м. до кота +19, 35 м., като отделно от това, над кота + 19, 35 м. в подпокривното пространство бил обособен нов тавански етаж с надзид около 1, 20 м. и приблизителна височина в най – високата си част около 2, 50 м., като новата покривна конструкция била дървена.

Св. инж. П. сверила строителните книжа за жилищната сграда, съхранявани в община Варна и в Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) гр. Варна, при което установила, че с разрешение за строеж № 121/ 2020 г., издадено от главния архитект на община Варна и съгласно предвижданията на ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № Г – 236/ 23.08.2017 г. на Зам. Кмета на община Варна и РУП, одобрен със заповед № Г – 404/ 04.11.2022 г. на главния архитект на община Варна в УПИ XII – 59 (с. ид. ***), кв. 3а, по плана на 26 м.р. е изградена шестетажна жилищна сграда с тавански етаж, с достигнати коти корниз +14, 20 и + 17, 90 към ул. „Атанас Манолов“ и кото корниз към вътрешния двор + 17, 50 м и 18, 70 м.

След завършване на строежа била изготвена екзекутивна документация, предадена в община Варна, съгласно изискванията на чл. 175, ал. 1, ал. 2 и ал.

5 от ЗУТ, като жилищната сграда била въведена в експлоатация с рарешение 3 за ползване № ДК – 07 – ВН – 229/ 03.09.2024 г., издадено от Началника на РДНСК Варна, като строеж трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „а“ от ЗУТ – жилищни и смесени сгради с високо застрояване.

Св. инж. П. преценила, че с изпълненото ново строителство се нарушават предвижданията на ПУП – РУП за имота по отношение височината на сградата. Към ул. „Атанас Манолов“ вместо предвидената по ПУП кота корниз +17, 90 м. е достигната нова кота корниз приблизително + 20, 55 м., с което е нарушена допустимата височина на сградата. Към вътрешния двор вместо предвидената по ПУП кота корнзи + 17, 52 м. е достигната нова кота корниз, приблизително + 20, 55 м., с което е нарушена допустимата височина на сградата, като за извършената реконструкция и надстрояване не са съгласувани инвестиционни проекти и не е било издавано разрешение за строеж.

Извършеният строеж „Реконструкция и надстройска на таванско помещение № 1 към ап. 11 на етаж 6 в същшествуваща жилищна сграда, находящ се в УПИ XXI – 59 (ПИ ***.), кв. 3а, по плана на 26 – ти мр. С административен адрес: *, гр. Варна е трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „ж“ от ЗУТ и чл. 7, ал. 1 от Наредба №1/ 2003 на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.

Приемайки, че със своето поведение М. Я. С. е извършила незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, доколкото конкретно е нарушила разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, на 22.10.2025 г. св. инж. Р. Г. П. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала жалбоподателката за нарушение на посочените нормативни разпоредби.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 26.11.2025 г. Началникът на Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) гр. Варна издал наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателката С., на основание разпоредбата на чл. 232, ал. 2, предл. 1 от Закона за устройство на територията, административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева (три хиляди лева) за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 във вр.

4 с чл. 148, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло дава вяра и кредитира показанията на св. инж. Р. Г. П. като обективни, последователни и най – същественото – подкрепени от събраните в хода на административната преписка писмени доказателства и в много голяма част подкрепени от изготвената от вещото лице инж. Р. С. съдебно – техническа експертиза.

Няма как на съдът да не му направи впечатление, че във възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, а и в самата въззивна жалба, жалбоподателката С. действително заявява, че оспорва фактическите констатации на актосъставителя и административно – наказващия орган, обаче липсва каквато и да е конкретика в тази нейна позиция. По никакъв начин не беше въведено някакво конкретно оспорване на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и в обстоятелствената част на наказателното постановление, още по – малко бяха представени доказателства, които не просто да опровергаят, а дори и да поставят под съмнение фактическите констатации на св. инж. П., поради което и съдът няма причина да прояви съмнение в тяхната обективност и достоверност.

Още повече, че фактическите констатации на инж. П. са подкрепени от изготвената в хода на съдебното следствие съдебно – техническа експертиза, чиито заключение по въпрос/ респ. отговор № 4 изключително подробно разяснява какви строително – монтажни работи са били извършени, като въпрос/ респ. отговор № 5 категорично заключава, че извършените промени в собствения на жалбоподателката С. имот не представляват строително – монтажни работи, извършени в хода на самото строителство на сградата.

Изключително категорично е вещото лице при отговора си на въпрос № 6, че извършения строеж е извън допустимия силует по ПУП – ПРЗ и РУП, доколкото е увеличена височината на сградата по см. на чл. 24 от ЗУТ, 5 височината на билото също е увеличено, а и е увеличена разгърнатата площ на сградата.

Ето защо, давайки вяра на показанията на св. П. и изготвената от вещото лице инж. Р. С. съдебно – техническа експертиза, съдът намира за обоснован и правилен извода, че жалбоподателката М. Я. С. е извършила незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, съгласно който строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, без одобрени инвестицонни проекти и/или без рарзешение за строеж, поради което и законосъобразно е била ангажирана нейната административно – наказателна отговорност.

Доколкото съгласно Нотариален акт № 196, том. XIV, рег. № 5645, дело 3201 от 01.03.2023 г. на службата по вписване в гр. Варна, именно М. Я. С. е собственик на имота, според съда съвсем правилно същата е определена за годен субект да носи административно – наказателна отговорност за извършване на незаконен строеж в случая.

Съдът би желал да обърне внимание върху две възражения срещу законосъобразността на наказателното постановление.

Първото от тях е наведено във въззивната жалба и се изразява в това, че според жалбоподателката не е коментирана от страна на административно – наказващия орган възможността за приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

Това възражение не отговаря на действителността, доколкото макар и лаконично, и донякъде банално, все пак административно – наказващият орган е заявил, че не са налице предпоставки за освобождаване от административно – наказателна отговорност, доколкото нарушението с нищо не се различава от обикновените случаи от този вид – заключение, което се подкрепя от съда. Липсват някакви данни, които да квалифицират нарушението като такова с по – ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения от този тип, поради което и съдът също застъпва становище за неприложмост на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

Разпечатката съдържа 40 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04fb0139-67e8-4641-8117-0308cf8af962