Решение № 2105 от 02.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2105 гр. Пловдив, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330102012 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност на клаузите на чл. 5, ал. 3 и чл. 7 от договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 23.08.2007 г. и иск за признаване на установено, че К. С. С. не дължи сумата от 5600 евро, представляваща главница по договор за кредит от 23.08.2007 г., като при условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4680 евро, представляваща, получени без основание възнаградителна лихва и такси за периода от 23.08.2007 г. – 01.02.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба 18.11.2021 г. до окончателното им заплащане.

-

В исковата молба и уточняващи молби от К. С. С. против „Обединена българска банка“ АД се твърди, че страните са сключили договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 23.08.2007 г. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, главницата по кредита се олихвява с лихвен процент в размер на 6,25 % годишно. В чл. 5, ал. 3 банката имала право да променя размера на лихвения процент, посочен в ал. 1, в зависимост от размера на инфлацията, основният лихвен процент на БНБ и пазарните условия, за което уведомява кредитополучателя в едномесечен срок. Съгласно чл. 7 при разрешаване на кредита банката начислявала първоначална и годишна такса по управление и обслужване на кредита. Според ищеца, член 5, ал. 3 и чл. 7 от процесния договор се явяват нищожни клаузи на осн. член 143 вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които клаузи са уговорени във вреда на 1 потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до неравновесие на правата на двете страни по договора, давайки изключителни права само на банката да променя съдържанието на договора, и без да дава право на потребителя да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Счита посочените клауза за нищожни и поради противоречие с добрите нрави. Цитира практика в тази насока.

На следващо място се твърди, че в следствие на увеличението на БЛП са събрани суми, които са по-високи от реално дължимите. За периода от сключване на договора до подаване на исковата молба банката била усвоила по кредита сумата от 5600 евро, която сума не била отнасяна по главницата, а по недължими задължения.

В случай, че се приеме предявеният иск за неоснователен, в условията на евентуалност предявява иск за осъждане на банката да заплати на ищеца сумата получена без правно основание в размер на 4680 евро, представляваща възнаградителна лихва и такси, дължими за периода от 01.12.2007 г. – 01.02.2021 г. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Постъпило е и становище от 14.06.2023г. Счита, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ. Посочва, че съгласно чл. 5 от договора бил посочен размерът на възнаградителната лихва - 6,25 % годишно. Страните били сключили и Анекс № 1 към договора, в който се съдържали уговорки относно броя и размера на дължимите по кредита месечни вноски. На кредитополучателя бил предоставен и погасителен план видно, в който ясно бил разписан размерът на всяка една месечна анюитетна вноска и начинът, по който е формирана. Счита, че с посочване на лихвата, като ясна, конкретна стойност, представлява изпълнение на изискванията по чл. 58 ЗКИ и е в съответствие с принципа за добросъвестност в гражданските и търговски правоотношения. В тази връзка не било налице и нарушение на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Още повече, че ВКС в практиката си постановява, че уговорките, които определят основния предмет на договора не са индивидуално уговорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми – чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя била съществен елемент от на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно, но и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение. Твърди, че клаузата на чл. 5, ал. 3 от договора за кредит не е нищожна. В тази връзка посочва, че едностранното изменение на лихвения процент съдържа обективни критерии, които са извън контрола на търговеца, при изменението на които възниква възможността за промяна на лихвата /изменение на размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия/, като информацията за тези критерии била публично достъпна. В този смисъл била и актуалната съдебна практика, която еднозначно приемала, че само по себе си, съществуването на уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност за банката едностранно да променя договорения лихвен процент, не влече нейната неравноправност. Счита, че посочената клауза не противоречи на морала и добрите нрави. Сочи, че възнаградителната лихва не 2 надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което и същата не е неравноправна, нито противоречаща на добрите нрави и в този смисъл твърденията на ищеца били неоснователни.

По горните съображения счита, че не е нищожна и предвидената в чл. 7 от договора клауза.

Липсвало законова разпоредба, която да постановява, че клаузи от договор за кредит, които предвиждат възможност за банката да начислява такса при разрешаване на кредита, както годишна такса за управление и обслужване на кредита, да са неравноправни и в този смисъл нищожни.

Счита, че предявеният установителен иск за установяване на недължимост на сумата от 5600 евро, е изцяло неоснователен. В предоставения погасителен план на кредитополучателя, се съдържала подробна разбивка на дължимите суми по процесния договор. Липсвали доказателства, доказващи твърденията, че по кредита неправилно са разпределяни или надвнесени суми.

Неоснователна била и претенцията по отношение на предявения евентуален иск за сумата от 4680 евро, представляваща получена без основание възнаградителна лихва и такси за периода от 23.08.2007 г. – 01.02.2021 г. Счита, че от страна на банката не е налице едностранно изменение на дължимите по договора възн. лихва и такса. Липсвало и надвнасяне на суми. В случаи че съдът счете, че осъдителният иск е основателен, се прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните суми.

Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от ***г., сключен между „ОББ“ АД и К. С. С., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, по силата на който банката е предоставила кредит в размер на 44 400 евро.

Представен е и сключен между страните Анекс № * от ***г., според който кредитът се издължава на 334 месечни анюитетни вноски в размер на 294.41 евро, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, считано от 10.12.2007г. на всяко 10-то число на месеца.

По делото са приети заключение от 15.10.2024г. и преработено заключение от 23.01.2025г. по съдебно-счетоводната експертиза, според което ГЛП по сключения между страните договор е 6,75 % при сключване на договора, а считано от 31.03.2008г. е 7,2 %. На сайта на банката е публикувано обявление за предстоящото изменение на лихвените проценти по потребителските и ипотечните кредити, считано от 01.03.2008г. Вещото лице е изготвило погасителен план от датата на сключване на договора до 01.02.2021г., като главницата по кредита се олихвява с лихвен процент в размер на 6,75 % за периода 01.12.2007г. – 28.02.2008г. и с лихвен процент в размер на 7,2 % за периода от 01.03.2008г. до 01.02.2021г., както и погасителен план от датата на сключване на договора до 01.02.2021г., като 3 главницата по кредита се олихвява с лихвен процент в размер на 6,25 %. Всяка удържана сума, която е надвишавала дължимата вноска за лихви в съответния месец или е внасяна за такси, е отнесена за погасяване на главницата. Установените надплатени суми съм дата 31.12.2011г. са установени в размер на 3 841.40 евро – отнесени за погасяване на главница.

Размерът на остатъчната непогасена главница от страна на кредитополучателя към 01.02.2021г. е в размер на 29 725.75 евро, а съгласно счетоводните записвания на банката – 34 981.49 евро или разлика от 5255.74 евро. За периода от 23.08.2007г. – 01.02.2021г. заплатената от кредитополучателя лихва – възнаградителна, наказателна и др. възлиза на 34 961.51 евро. Дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва при годишен лихвен процент в размер на 6,25 % за периода от 23.08.2007г. до 01.02.2021г. е 30 303.21 евро, или установената между платената възнаградителна лихва и дължимата при лихвен процент от 6,25 % за посочения период е 4 658.30 евро. Съгласно договора за кредит размерът на дължимата първоначална такса е в размер на 1 % от отпуснатия размер на кредита, тоест 444 евро. Годишната такса за управление е 0,5 % върху остатъчната главница, като тази такса би следвало да се начислява на месечна база. В действителност тази такса не е начислявана и погасявана на самостоятелно основание. Ако се приеме хипотетично, че е следвало годишната такса за управление по кредита да е 0,5 % върху стойността на остатъчната главница да се начислява отделно от годишната лихва, и при условие, че възнаградителната лихва по кредита се запази за периода на кредита в размер на 6,25 %, то дължимата годишна такса за управление по кредита за периода от 23.08.2007г. до 01.02.2021г. би следвало да е в размер на 2598.74 евро. Не може да се установи размер на внесените такси от кредитополучателя, тъй като в погасителния план няма отделно перо за начислена и дължима годишна такса за управление на месечна база. В графа такса е посочено 0. От внесените от кредитополучателя суми няма такива, разпределени по перо „такси“, вкл. такива, отнесени като такса за управление на кредита, освен първоначалната такса при усвояване на кредита.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от събраните писмени доказателства, че между страните е възникнало правоотношение по договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от ***г., по силата на който банката е отпуснала на К. С. сумата от 44 400 евро.

Според чл.5, ал.1 от договора главницата по кредита се олихвява с лихвен процент в размер на 6,25 % годишно, като олихвяването се извършва ежемесечно. Според ал.3 банката има право едностранно да променя размера на лихвения процент, посочен в ал.1, в зависимост от размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия, за което уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или изнася информация за това в банковите салони. В такива случаи не е необходимо подписване на анекс към договора.

Според чл.7, ал.1 при разрешаване на кредита банката начислява първоначална такса в размер на 1 % върху размера на разрешения кредит и годишна такса в размер на 0,5 % върху остатъка на главницата за покриване разходите по управлението и обслужването му. Според 4 ал.2 на чл.7 първоначалната такса за управление и обслужване на кредита се изплаща при усвояване на кредита, а годишната такса за управление се събира след усвояване на кредита ежемесечно, като се включва в месечната анюитетна вноска.

Кредитът е следвало според чл.12 от договора да се погаси на 336 месечни анюитетни вноски, с краен срок за издължаване 10.09.2035г. Според Анекс № * от ***г. към договора и Раздел „Издължаване на кредита“, чл.12, кредитът се издължава на 334 месечни анюитетни вноски в размер на 294.41 евро, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, считано от 10.12.2007г. на всяко 10-то число на месеца.