Решение № 8163 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8163 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110138133 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „***, с която са предявени искове за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответниците Д. В. М. и А. В.

Р. (конституирани като наследници на починалата след подаване на заявлението по чл.

410 ГПК Т. П. К.) и С. П. К., че всеки от ответниците дължи на „*** следните суми:

С. П. К. - 345,73 лева - стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 56,24 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., 3,19 лева – стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 0,67 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 04.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66689/2021 г. по описа на СРС, 79 състав;

Д. В. М. – 172,87 лева - стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 28,12 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., 1,59 лева - стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 0,34 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 04.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66689/2021 г. по описа на СРС, 79 състав;

А. В. Р. – 172,86 лева - стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 28,12 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., 1,60 лева - стойност на услугата дялово 1 разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 0,33 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 04.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66689/2021 г. по описа на СРС, 79 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците, като част от съсобствениците на процесния имот, находящ се в *******, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответниците не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнася, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.

139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „***** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците Д. В. М. и А. В. Р., с който оспорват исковете по основание и по размер.

Сочат, че топлоснабденият имот е бил собственост на дядо им П. Ал. К., като нито майка им Т., нито те са го владяли. От доказателствата по делото се установявало, че на 19.04.2010 г. М. Г. К. - съпруга на П. Ал. К., е подала заявление - декларация за открИ.е на партида, от което следвало, че именно тя е била потребител на топлинна енергия през процесния период, тъй като с подаването на заявление за открИ.е на партида се счита, че е сключила индивидуален договор с топлопреносното предприятие. Възразяват, че е изтекла погасителна давност за процесните вземания.

Поради това молят исковете да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от С. П.

К., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. И. С.

И., с който оспорва исковете като неоснователни. Излагат се доводи за липса на облигационно правоотношение между С. К. и ищцовото дружество, като ответникът оспорва да е наследник на П. Ал. К. и да е приел наследството на последния, както и че П. К. е бил собственик на имота. Освен това се сочи, че наследодателят на ответника не е сключвал договор с ищеца и през процесния период не е ползвано отопление, тъй като в имота не са монтирани уреди за топлоподаване. Изложени са съображения, че общите условия на ищцовото дружество не са влезли в сила, тъй като липсват доказателства за публикуването им съобразно законовите изисквания, а и за приемането им от потребителя. Оспорва се до имота действително да е извършена доставка на топлинна енергия, както и че претендираните суми съответстват на потреблението. Оспорва се и наличието на валидно сключен договор с „*****, поради което не е налице и правно основание именно ищецът да претендира суми за дялово разпределение, а и не ставало ясно как е определена цената на тази услуга. Оспорва се 2 измервателните уреди на ищеца да са били технически годни да измерват потреблението през процесния период, тъй като не са ангажирани доказателства да е удостоверена измервателната годност на топломера по изискуемия от закона ред.

Излагат се и твърдения, че не е настъпила изискуемостта на процесните суми, доколкото не били представени доказателства за публикуване на фактурите, с които претендираните суми са начислени. Подробно се излагат аргументи и относно неприложимостта на методиката за дялово разпределение, тъй като същата е отменена от ВАС. Твърди се, че в случая намира приложение Директива 2011/89/ЕС на Европейския парламент и Съвета относно правата на потребителите, като се излагат подробни съображения за противоречие на българското законодателство с Директивата, тъй като същото предвиждало задължение за заплащане на непоискана услуга за топлоподаване. Оспорва се дължимостта на претендираните от ищеца лихви.

Релевирано е възражение и за изтекла погасителна давност. По тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира от правна страна следното:

Със заявление от 23.11.2021 г. „*** е сезирало съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Г. К., Т. П. К., С. П. К., Ал. П. К. и Г.

П. К. за следните суми: 3457,29 лева - стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена до имот в *********, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 562,36 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., 31,94 лева - стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,69 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 04.11.2021 г. Сумите са претендирани от длъжниците при разделна отговорност при квоти: 6/10 от М. Г. К. и по 1/10 от Т. П. К., С. П. К., Ал. П. К. и Г. П. К.. С разпореждане от 02.12.2021 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя са присъдени и 131,17 лв. - държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е била връчена на длъжниците М. Г. К. и Г. П. К., които не са депозирали възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок, като по отношение на тях заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея са издадени изпълнителни листове.

Длъжникът Ал. П. К. е представил пред заповедния съд доказателства за извършен от него отказ от наследството на П. Ал. К., вписано в особената книга на СРС под № 671/26.04.2021 г., с оглед на което по искане на заявителя производството срещу този длъжник е било прекратено с влязло в сила определение от 25.09.2023 г.

На длъжниците Т. П. К. и С. П. К. заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си срещу тях.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове за установяване дължимостта на цената на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки:

3 съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлинна енергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за дължимостта на лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По своевременно релевираното възражение за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. „битов клиент“ по смисъла на пар.

1, т. 2а от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК /например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество/, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди – т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК.

Разпечатката съдържа 38 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04fae087-1f70-48ef-a91a-9afe91b09624