Решение № 528 от 02.12.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 404/2022
- Вид
- Решение № 528
- Подписан
- 02.12.2022
- В сила
- 29.02.2024
- Състав
- Георги Великов Чамбов, Емил Любомиров Митев, Антония Кирова Роглева
Други актове по делото
- Протокол № 499 от 13.10.2022 · Георги Великов Чамбов, Емил Любомиров Митев, Антония Кирова Роглева
- Разпореждане № 2034 от 14.12.2022 · Емил Любомиров Митев
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 528 гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Георги В. Чамбов
Членове:
Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20225001000404 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищцата М. Е. К., която обжалва решението в частта му, с която предявеният от нея иск по чл.432,ал.1 от КЗ против „ЗК Л. И.“АД е отхвърлен за разликата над сумата от 100 000 лева, до който размер искът е уважен до пълния предявен размер от 125 000 лева. Или обжалваемия интерес е 25 000 лева.
В тази обжалвана част се поддържа оплакването,че решението е постановено при неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, като размера на присъденото обезщетение е занижен.
Въззивна жалба срещу решението е подадена и от ответника ЗК „Л.
И.“АД, който обжалва решението в осъдителната му част, с която искът по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за разликата над 63 000 лева до 100 000 лева, до който размер иска е уважен.
Или обжалваемият интерес е в размер на 37 000 лева.
В тази обжалвана част се поддържа оплакването, че съдът е присъдил обезщетение в изключително завишен размер, като жалбоподателят 1 счита,че справедливия размер на обезщетението е 63 000 лева. Претендира да се отхвърли иска за разликата над 63 000 лева., до който размер признава иска.
Пловдивският апелативен съд след преценка на данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл.269 от ГПК, намира за установено следното :
Предявеният иск е по чл.432,ал.1 от КЗ.
По силата на обжалваното решение съдът е осъдил „ ЗК „Л. И. „ АД да заплати на М. Е. К. сумата от 100 000 лв., представляващ а обезщетение за неимуществени вреди, изразявщи се в болки и страдания от получените травматични увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 27.04.2019 г. в гр. С. З. .
Същото е причинено виновно от Т. А. А., ЕГН ********** , при управление на собствения му лек автомобил „ Ш. модел А. с ДКН ********, гражданската отговорност на когото е застрахована по застрахователна полица BG **/***********, със срок на валидност от 00:00 ч. на
01.01.2019 г. до 23:59 ч. на 31.12.2019 г.
По силата на същото решение искът по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над сумата от 100 000 лв. до пълния предявен размер от 125 000 лв.
Първоинстанционният съд е установил точно механизма, по който е настъпило процесното ПТП. По делото е приета комплексна медицинска и автотехническа експертиза,която е установила,че основната причина за възникването на процесното ПТП е навлизането в кръстовището на лек автомобил модел „ Ш. А. „, с надпис „Такси“, при светещ за него червен сигнал на светофара, като по този начин е отнел предимството на лек автомобил А. А*, движещ се на север и пресичащ процесното кръстовище при светеща за него зелена секция на светофара.
Водачът на лекия автомобил „Ш. А.“ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако бе изчакал 10-12 секунди светофарни секции А21,А22 и А23 да светнат с жълта и след това със зелена светлина.
2
Съгласно експертизата, водачът на лек автомобил А. А* - В. И. е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Пред нея, светофарните секции А29 и А3О са светили със зелена светлина, като са оставали 8 секунди, докато светне жълт сигнал.
Пострадалата М. К. е пътувала като пътник на предната дясна седалка на таксиметровия автомобил. Ударът е бил страничен за таксито и е настъпил в предната дясна врата,точно там където се е намирала ищцата.
Според свидетелката В. И. вратата е била силно деформирана и не се е отваряла, поради което се е наложило пожарникарите да режат вратите, за да могат да извадят пострадалата от автомобила. Според свидетелката ищцата е била в шок, цялата е била облята в кръв и е стенела от болка . Веднага е била откарана в
„УМБАЛ „Проф. д-р С. К.“ АД, където е приета в
Клиниката по гръдна хирургия, в която е претърпяла оперативна интервенция - торакоцентеза. От болницата е изписана след 8 –дневен болничен престой.
От приетите пред първата инстанция заключения на двете комплексни медицински експертизи се установява че в резултат на удара пострадалата е получила следните травматични увреждания:
1. Гръдна травма –фрактура на 1,2,3.4 и 5 десни ребра;
2.контузия на десен бял дроб, набиране на въздух в дясната плеврална кухина,което имено е наложило оперативната интервенция;
3. фрактура на дясната ключица;
4. контузия на дясна тазобедрена става;
5. фрактура, без разместване на дясната хълбочна кост на таза;
Навлизането на свободен въздух в гръдната кухина е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, като възстановяването е в резултат на оперативна интервенция. Счупването на ребрата е причинило трайно затруднение на движението на снагата, като възстановяването е за около 2,5 месеца.
Контузията на десен бял дроб е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, като възстановяването е траело около 3 до 40 3 дни. Счупването на дясната ключица е причинило трайно затрудняване на движението на десния горен крайник, като възстановяването е около 2 месеца.
Най – продължителен е бил възстановителния период, при счупването, без разместване на дясната хълбочна кост на таза , което е причинило трайно затрудняване на движението на снагата и долен крайник.
При тази фрактура възстановяването е продължило около 7-8 месеца.
През периода на лечение ищцата е изпитвала болки, които са били по-интензивни в острия период на травмата, т.е. през първия месец след ПТП, като предвид нестихването им, е извършвала допълнителни медицински консултации.
Пострадалата е била общо 127 дни в отпуск по болест, като при проведена повторна консултация с ортопед и апаратно изследване е установено спукване на дясната хълбочна кост на таза.
По делото е разпитана свидетелката Я. К., близка приятелка на ищцата, относно състоянието на ищцата след ПТП и към настоящия момент.
Според свидетелката ищцата първоначално е била неадекватна и не е успявала да контактува с нея, а след това започнала да ходи в дома й. Не можела да излиза сама от дома си в продължение на 7-8 месеца след ПТП.
Изпитвала е силни болки в десния крак в зоната на тазобедрената става. През продължителен период от време буквално е влачела десния крак. Това все още се забелязвало, но вече не било така явно, както в началото. Ищцата се страхувала и не е смеела да шофира. Имала проблеми с рамото и ходела на процедури. След инцидента се е сринала психически, не била вече същия жизнерадостен човек, каквато е била преди катастрофата. След нея се е затворила в себе си – ако свидетелката К. не отивала в дома й да се видят , тя нямало да отиде в дома на свидетелката. Преди инцидента, ищцата била душата на компанията – пеела, танцувала, сега се затворила и не контактувала.
Ограничила е контактите си, като се е виждала само със сестра си и със свидетелката Я. К., която била нейна стара приятелка в продължение на 28 години.
Свидетелката е установила, че е имало случаи да отидат да пият кафе в центъра на града или до работата , при ко ето ищцата била под стрес, непрекъснато се оглеждала за преминаващи автомобили. Физически още 4 леко си влачила крака и все още накуцвала леко.
Преди катастрофата често ходела на разходка в парк А. , но след случилото се, вече спряла да ходи. Вече не искала да шофира, а да се качи в таксиметров автомобил -това било просто изключено . След процесното ПТП, ищцата не можела въобще да си движи едната ръка, отделно са поставяли възглавници да я подпират отзад. В легнало положение била през повечето време. Не можела да си вдига ръката и да се обслужва сама. Наймного болки изпитвала в областта на тазобедрената част на крака и в рамото.
Ищцата споделила пред свидетелката, че болката в ребрата била найжестоката, която е изпитвала някога , просто дишането й спирало, не и достигал въздух и в тези моменти имала чувството, че умира. Тазът също бил контузен, още се оплаквала от болки в тази област, а също и в ръката и в дясното рамо.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката Я. К., която има непосредствени впечатления и в детайли установява подробности не само за претърпените от ищцата травматични увреждания,но и за настъпилия психически срив, който последната е изпитала. Ищцата е претърпяла животоспасяваща оперативна интервенция като особено интензивни са били болките по време на болничния й престой. Те са продължили и през първия месец след инцидента, през който е била на легло и не е могла да се обслужва сама,без помощта на съпруга си.
В продължение на около два месеца ищцата буквално е влачела десния си крак, но най-мъчителни са били болките, получени след контузията на десния й бял дроб, тъй като е имала усещането, че не може да диша и буквално умира.
Най- продължителни са били болките при фрактурата без разместване на дясната хълбочна кост, което е довело до трайно затрудняване движението на снагата. При това травматично увреждане възстановителния период е продължил най-дълго- около 7-8 месеца. Към настоящия момент болките в областта на таза все още не са отшумели.
Като отчита претърпените от ищцата сериозни травматични увреждания и свързаните с тях болки и страдания през продължителен период от време въззивният съд намира,че сумата от 100 000 лева напълно съответства на принципа на справедливото обезщетение. Този размер не е 5 завишен и е в състояние да обезщети действително изпитаните болки и страдания.
В този смисъл въззивната жалба на ЗК „Л. И..“АД е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По отношение на въззивната жалба на М. К. съдът вече изложи своите съображения, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди в случая е 100 000 лева. Ищцата претендира да й се присъдят още 25 000 лева, но в такъв случай размера би бил изключително завишен и не отговаря на представите на съда за справедливо обезщетение.
Следва да се потвърди решението в отхвърлителната му част за разликата над 100 000 лева.
По отношение на разноските.
Ищцата се е защитавала успешно като при обжалваем интерес пред въззивната инстанция от 37 000 лева е постигнала потвърждаване на решението в осъдителната му част, с която искът по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен в размер на 100 000 лева.
Следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на адвокат П.
Х. К.,вписан в АК-С. З. сумата 1968 лева с вкл.ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38,ал.2 от ЗА- за безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
Разпечатката съдържа 60 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04fa7b18-30c9-4611-84d7-b21d1feec087