Решение № 173 от 14.11.2024, Районен съд - Бяла
- Съд
- Районен съд - Бяла
- Дело
- Гражданско дело 119/2024
- Вид
- Решение № 173
- Подписан
- 14.11.2024
- Състав
- Лилия Методиева Ненова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.1 и ал.3 · Закон за наследството
- чл.10, ал.1 и ал.3 · Закон за наследството
- чл.28, ал.1 · Закон за наследството
- чл.28, ал.2 · Закон за наследството
- чл.29, ал.1 · Закон за наследството
- чл.30 · Закон за наследството
- чл.30, ал.1 · Закон за наследството
- чл.30, ал.2 · Закон за наследството
- чл.31 · Закон за наследството
- чл.5, ал.1 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 173 гр. Бяла, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20244510100119 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова претенция с правна квалификация чл.30, ал.1 от Закона за наследството /ЗН/.
Ищците С. И. Д. и М. И. С. твърдят, че са дъщери на И. С. С., починал на **** г. преди своя баща С.Р. С., починал на ****г. Твърдят, че приживе – на 25.09.2023 г., дядо им С.Р. С. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело № **** от 2023 г., дарил на сина си и чичо на ищците - ответникът Р. С. Р., своите 12/18 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Две могили, община Две могили област Русе, одобрени със Заповед № ****/19.01.2010 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър - град София, с адрес: гр. Д.м., ул.“В.Л.“ № ***, целият с площ от 543 кв.м, трайно предназначение на територията урбанизирана, и с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 метра), предишен идентификатор - няма, номер по предходен план: 1403, квартал 124, парцел 1, при граници и съседи – ***,***,***, заедно с по 12/18 идеални части от построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА 1
ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор *** със застроена площ от 86 кв.м, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 24 кв.м. и СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 21 кв.м., с което накърнил запазените части на ищците от наследството. Сочат още, че освен тях двете, наследник на починалия им баща е и тяхната майка, както и че в продължение на повече от шест години ищците и тяхната майка са полагали ежедневно грижи за починалия С.Р. С. Отричат към датата на смъртта си починалият С.Р.С. да е притежавал движими вещи, недвижими имоти, парични средства и вземания, както и да е имал задължения. Молят съда да постанови решение, с което да отмени направеното в полза на ответника дарение до размера на запазените на ищците по 1/6 идеални части.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Р. С. Р. признава, че ищците са низходящи на наследодателя С.Р.С. от втора степен. Отрича наследодателят С.Р.С. да е притежавал движими вещи, недвижими имоти, парични средства и вземания, както и да е имал задължения към датата на смъртта си. Признава, че е получил по дарение от наследодателя С.Р. С. процесния имот. Твърди, че в случая разполагаемата част на наследодателя С.Р.С. се равнява на 2/9 ид.ч. и заема становище, че запазената част на всяка от ищците се равнява на по 1/9 ид.ч. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищците не се явяват, представляват се от адвокат Й.
Д. от АК-Русе, която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковата претенция, като в хода на устните състезания заема становище, че запазената част на всяка от ищците е по 1/9 идеални части, претендира и присъждане на разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът се явява лично и с адвокат Б. Г. от АК-Русе, поддържа отговора на исковата молба и моли за произнасяне на решение съобразно заетата в същия процесуална позиция, като представя и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Съдът, като прецени доказателствата по делото заедно и поотделно и съобрази твърденията и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Според чл.28, ал.2 от ЗН частта от наследството вън от запазената част е 2 разполагаемата част от наследството. С предявяването на конститутивен иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН се цели да бъде възстановена запазената част от наследството, когато тя е накърнена с извършени от наследодателя дарения или завещания, като субективното потестативно право да се иска намаляване на безвъзмездните разпореждания принадлежи на посочените в нормата на чл.28, ал.1 от ЗН наследници със запазена част – низходящи, родители и съпруг.
От ангажираните по делото удостоверение за наследници № ****/20.11.2023 г. на Община Две могили се установява, че С.Р. С. е починал като вдовец на **** г. и е оставил за наследници по закон сина си Р. С. Р.
/ответникът/ и низходящите на починалия преди него на 09.05.2016 г. син И.С.
С. - внучките си С. И. Д. и М. И. С. /ищци в настоящото производство/.
По правилото на чл.5, ал.1 от ЗН децата на починалия са негови наследници по закон, като наследяват наследството на починалия при равни права. А съобразно нормата на чл.10, ал.1 и ал.3 от ЗН низходящите на наследодателя, които са починали преди него, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените, като наследяването в този случай е по коляно. Заместването по чл.10, ал.1 от ЗН е от само от низходящи, поради което без правно значение е дали към датата на смъртта си починалия И.С. С. е бил в брак или не. Предвид посоченото всяка от ищците се явява материалноправно легитимирана да води иск по чл.30, ал.1 от ЗН, като доколкото в случая исковата претенция е насочена срещу лице, което също е наследник по закон на наследодателя, призован към наследяване, по аргумент от разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН не е необходимо наследникът със запазена част да е приел наследството по опис.
Съгласно чл.29, ал.1 от ЗН запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, при две и повече деца или низходящи от тях е 2/3 от имуществото на наследодателя, с оглед на което в случая запазената част на синовете на починалия се равнява на по 1/3, респективно по право на заместване по чл.10, ал.1 от ЗН запазената част на всяка от ищците се равнява на 1/6.
Няма спор между страните по делото, а и видно от приложеното заверено копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ****, дело № ****/2023 г. на нотариус рег.№ 567 по описа на НК, 3 вписан в СлВп под вх.рег.№ ***/25.09.2023 г., акт № **, том ***, дело № ***, приживе наследодателят С.Р. С. се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество, дарявайки на ответника Р. С. Р. 12/18 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Две могили, община Две могили област Русе, одобрени със Заповед № РД-18-5/19.01.2010 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър - град София, с адрес: гр. Д.м., ул.“В.Л.“ № ***, целият с площ от 543 кв.м, трайно предназначение на територията урбанизирана, и с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 метра), предишен идентификатор - няма, номер по предходен план: 1403, квартал 124, парцел 1, при граници и съседи – ***,***,***, заедно с по 12/18 ид.ч. от построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА еднофамилна с идентификатор *** със застроена площ от 86 кв.м, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 24 кв.м. и СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 21 кв.м.
По делото няма спор за обема от имуществените права, които е притежавал С.Р. С.. Нито ищците, нито ответникът твърдят извън дареното наследодателят да е притежавал друго имущество и ангажираните по делото писмени доказателства не установяват противното. Ищците и ответникът изрично заявяват, че към датата на смъртта си починалият С.С. не е притежавал движими вещи, недвижими имоти, парични средства и вземания и не е имал задължения, което е обявено с доклада на съда за безспорно по делото обстоятелство. В практиката си Върховният касационен съд сочи, че в тежест на ответника е да докаже какво имущество се включва в наследствената маса, ако твърди, че наследството не се изчерпва с дареното имущество, в противен случай съдът следва да приеме, че наследството включва само имуществото, предмет на безвъзмездното разпорежда, и да го намали съответно на запазената част /Решение № 1180/01.11.2000 г. по гр.дело № 1505/1999 г. на II ГО на ВКС и Решение № 156/19.02.2009 г. по гр.дело № 5392/2007 г. на IV ГО на ВКС/. Ето защо, съдът приема, че с посочената в случая безвъзмездна сделка наследодателят на страните се е разпоредил с единственото си имущество, като със стореното разпореждане същият е изчерпал цялото наследство и е накърнил запазената част на всяка от ищците от наследството. Поради липсата след смъртта на наследодателя в 4 наследството на активи и пасиви и на свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 от ЗН биха могли да получат запазената си част от наследството, не следва да се образува наследствена маса по чл.31 от ЗН, а възстановяването следва да бъде сторено направо в дроб, равняваща се на запазената част /в този смисъл Решение № 165/08.07.2014 г. по гр.дело № 568/2014 г. на I ГО на ВКС, Решение № 28/21.02.2014 г. по гр.дело № 825/2012 г. на II ГО на ВКС, Определение № 594/24.11.2015 г. по гр.дело № 4466/2015 г. на I ГО на ВКС и други/. В този смисъл въпросът на конкретния обем на подарените имуществени права, които наследодателят е притежавал, е неотносим към предмета на иска по чл.30 от ЗН.
С оглед на изложеното исковата претенция се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като се намали извършеното от наследодателя С.Р.С. разпореждане и се възстанови запазената част от наследството на всяка от ищците в размер на по 1/6 ид.ч.
За пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че без правно значение в случая е кой е полагал грижи за наследодателя докато същият е бил жив, в каквото насока ищците навеждат фактически твърдения в исковата молба.
При този изход на спора по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК право на разноски има ищцовата страна. Видно от ангажираните по делото писмени доказателства /платежни документи и договор за правна защита и съдействие/ ищците са сторили разноски в общ размер на 1386 лв., която сума следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА на основание на чл.30, ал.1 от ЗН извършеното от наследодателя С.Р.С., ЕГН **********, бивш жител на гр.Д.м., обл.Р., починал на **** г., дарение на недвижим имот в полза на Р. С. Р. с ЕГН **********, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, том ***, рег.№ ****, дело № ****/2023 г. на нотариус рег.№ 567 по описа на НК, вписан в Службата по вписванията-Бяла под вх.рег.№ 3481/25.09.2023 г., акт № ***, том ***, дело № ***, с 1/3 части, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената 5 част на С. И. Д. с ЕГН ********** в размер на 1/6 ид.ч. и запазената част на М. И. С. с ЕГН ********** в размер на 1/6 ид.ч. от наследството на С.Р.С., ЕГН **********, бивш жител на гр.Д.м., обл.Р., починал на ***** г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р. С. Р. с ЕГН **********, да заплати на С. И. Д. с ЕГН ********** и М. И. С. с ЕГН ********** сумата 1386 лв. /хиляда триста осемдесет и шест лева/ - разноски за производството по гр.дело № 119/2024 г. по описа на Районен съд – Бяла.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: /п/_______________________ 6