Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 44 от 05.02.2020, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Административно наказателно дело 1087/2019
Вид
Решение № 44
Подписан
05.02.2020
В сила
27.07.2020
Състав
СТЕЛА ПЕТРОВА КОЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.210а · Закон за защита на потребителите
  • чл.68д, ал.1 · Закон за защита на потребителите

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. ***,05.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:СТЕЛА

КОЛЧЕВА

Съдебни заседатели: при секретаря Б.С. и в присъствието на прокурора............. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело № 1087 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на ”***” ООД-*** против НП № К-030287/28.10.19 г. на Директора на РД за областите Монтана, Видин и *** към ГД”КП” при КЗП, с което на горепосоченото дружество за извършено нарушение по чл.68г, ал.4, вр.чл.68д, ал.2,т.4, вр.чл.68д, ал.1 ЗЗП и на основание чл.210а ЗЗП е наложена имуществена санкция от 1000.00 лв. В жалбата и в съдебно заседание се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното НП, поради допуснати нарушения на материалния закон, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна, чрез упълномощен процесуален представител ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, с молба за оставянето й без уважение и потвърждаване на постановлението.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 и сл.от ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е изцяло е неоснователна, при следните съображения:

На 30.07.19 г. в КЗП-*** бил получен телефонен сигнал от потребител за обявена в търговски обект по-ниска продажна цена на предлаган артикул от маркираната на касата. Потребителят посочил, че на 27.07.19 г. при посещение в магазин „***”, находящ се в гр.***, ул.”***”№1А, стопанисван от дружеството-жалбоподател, е закупил няколко стоки, като една от тях била пакет самобръсначки „Уилкинсон”-4 бр.в пакет, на който бил поставен от търговеца етикет с обозначена продажна цена от 4.79 лв., а при маркиране на касата е заплатил сума в размер на 6.19 лв. Потребителят заявил също, че на същата дата е върнал закупения от него пакет самобръсначки и търговецът му възстановил заплатената сума в размер на 6.19 лв., като задържал издадения касов бон за направената покупка. Потребителят установил, че въпросната стока продължава да се предлага в обекта за продажба с обозначена продажна цена от 4.79 лв., поради което и подал сигнала.

Във връзка със сигнала, на 30.07.2019 г. служители на

КЗП-*** –свидетелките Г.Й. и Г.С. извършили проверка на търговеца в стопанисвания от него горепосочен търговски обект. Преди да се легитимират същите извършили контролна покупка на пакет самобръсначки „Уилконсон”-4 бр.в пакет, с обозначена продажна цена от 4.79 лв. При маркиране на касата им бил издаден съответен касов бон за сума в размер на 6.19 лв. В хода на проверката е констатирано, че в обекта се предлагат два вида самобръсначки „Уилкинсон”, поставени в непосредствена близост, опаковани в различни опаковки, с приблизително еднакви надписи на предната и задната част на опаковката, едните в зелен, а другите в черен цвят. Самобръсначките се различавали само по част от наименованието на модела, като върху първия вид с установено количество от 3 бр. бил поставен етикет с продажна цена 4.79 лв. Върху втория вид, от който били установени 4 броя била обявена продажна цена 6.19 лв., като под поставения етикет с тази продажна цена, имало залепен втори етикет с цена 4.79 лв.

Всички констатации от проверката са подробно описани и обективирани в КП№К-2688873/30.07.19 г., като освен съставения протокол, проверяващите свидетелки снели и снимков материал на етикетите и опаковките на двата вида самобръсначки, както и на издадения им касов бон, приложени като неразделна част от протокола.

На 05.08.2019 г. в офиса на КЗП –*** с ППД № К-0113277 било прието писмено становище от търговеца, в което било посочено, че горепосоченият артикул е маркиран грешно от служител при приемането му, като в обекта имало старо количество 10-на броя, маркирани с вярната цена от 6.19 лв. Търговецът твърдял, че не е целял въвеждане в заблуждение на клиентите относно цената.

След преценка на всички събрани в хода на проверката доказателства и отчитане на неоснователност на възраженията на търговеца, срещу същия бил съставен АУАН№К-030287/14.10.19 г. за нарушение на чл.68г, ал.4, вр.чл.68д, ал.2,т.4, хипотеза 1”цената”, вр.чл.68д, ал.1 ЗЗП за това, че на 30.07.19 г. в стопанисвания от него и посочен по-горе търговски обект, търговецът предоставя невярна/подвеждаща информация за цената на гореописаните самобръсначки, като по този начин използва нелоялна *** практика по смисъла на ЗЗП. Последвало е издаването на обжалваното НП, с което за това нарушение и на основание чл.210а ЗЗП на дружеството е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 1000 лв.

Така изложеното от фактическа страна, съдът възприе на базата на св.показания на лицата констатирали нарушението и съставили АУАН- Г.Й. и Г.С.. Съотнесени към останалата доказателствена маса, тези показания са в пряка, логическа и безпротиворечива взаимовръзка, както по между си, така и с всички приложени към административната преписка писмени доказателства- констативни протоколи за извършена проверка и проверка на документи, становища на дружеството, снимков материал, кореспонденция между страните по повод проверката и последващото издаване на АУАН и НП. Данните от горепосочените доказателствени източници са еднопосочни, безпротиворечиви и не се оспорват от страна на дружеството-жалбоподател, при което и не се налага по-подробното им обсъждане.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП са съставени от компетентни органи, съгласно представените Заповеди №677/21.08.19 г. и №99 ЛС/01.02.16 г. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в т.ч. време и място на извършване на нарушението и конкретните обстоятелства, при които е извършено и констатирано. Налице е изчерпателно и надлежно описание на нарушението със съответните релевантни съставомерни признаци, както и коректна правна квалификация, съответстваща на това описание. Твърдения за налични процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, не се сочат и от страна на жалбоподателя.

От материално-правна страна, обжалваното НП се явява и напълно обосновано: от събраните по делото доказателства безспорно се установиха фактите относно твърдяното нарушение, а именно, че на 30.07.19 г., търговецът –настоящ жалбоподател в стопанисван от него търговски обект – магазин „***”, находящ се в гр.***, ул.”***” № 1А, е предоставял невярна и подвеждаща информация, относно обявената цена на предлагани за продажба самобръсначки „Улкинсон” от 4.79 лв., докато реално същите били маркирани на касата и заплащани с по-висока продажна цена от 6.19 лв. По този начин търговецът е използвал нелоялна *** практика и е нарушил задължението си по чл.68г, ал.4, вр.чл.68д, ал.2,т.4, вр.чл.68д, ал.1 ЗЗП и следва да понесе отговорност съгласно чл.210а ЗЗП.

Съдът не споделя изложените още в хода на първоначалните проверки и поддържани и в настоящата жалба доводи от страна на търговеца за липса на целенасочено неправомерно поведение, съответно и на нарушение, позовано на допусната от негов служител неволна грешка при етикирането. В случая отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл.210а ЗЗП, вр.чл.83 ЗАНН, като тази отговорност е обективна и безвиновна. В този смисъл евентуалните причини, подбуди и мотиви за извършване на конкретното нарушение, нямат значение и отношение към съставомерността му. От друга страна, дори да се приеме, че такава грешка действително е била допусната по твърдения от търговеца начин, то от наличната и описана по-горе доказателствена маса, изводима от свидетелските показания и писмени доказателства, по делото категорично се установи, че същата не е била непосредствено и своевременно отстранена от търговеца, въпреки изрично направеното от потребителя оплакване в търговския обект, довело и до възстановяването му на разликата в цената.

Подвеждащата разлика в цената е продължила да бъде налична и след това, включително към момента на проверката, извършена от контролните органи.Това допълнително потвърждава изводите за използвана от търговеца заблуждаваща и нелоялна *** практика, т.е. за налично, съставомерно нарушение.

Съдът не възприема и възраженията на жалбоподателя за наличие на маловажен случай, налагащ приложение на чл.28 ЗАНН: Конкретно установеното нарушение е типичен, обикновен случай на нарушение от този вид. По дефиниция същото е формално, а не резултатно и законът по начало не изисква настъпване на вредни последици като негов съставомерен резултат. Освен това в случая е налице и реално увреждане на потребителските интереси, тъй като при вземане на решение за покупка, цената е от съществено значение, а използваната от търговеца заблуждаваща, нелоялна *** практика чрез предоставянето на невярна и подвеждаща информация относно цената, има за пряк резултат или е възможно да има за такъв резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на такава *** практика. Следва да се отчете и това, че се касае до субект, осъществяващ *** дейност по занятие, което изисква не само стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред от търговеца, но и полагане на дължимата грижа по отношение на търговските отношения с клиентите.При тези съображения, не може да се приеме, че нарушението е “малозначително” или “маловажно” по смисъла на чл.28 ЗАНН и тази разпоредба правилно не е била приложена от наказващия орган.

При определяне размера на санкцията в рамките на лимитативните й предели по чл.210а ЗЗП- от 1000 до 30 000 лв., наказващият орган правилно е приложил чл.27, вр.чл.83 ЗАНН, като е отчел, че в случая се касае до първо нарушение и че е извършено от субект, за който по делото няма данни да е бил предходно санкциониран по административен ред за друго такова нарушение по ЗЗП. Няма и данни, че нередности или други правонарушения във връзка с осъществяваната дейност от жалбоподателя са били констатирани и при извършената проверка от контролните органи, въз основа на която е започнало и настоящето административно-наказателно производство. Всички горепосочени обстоятелства налагат на извод за законосъобразност на наложената санкция в предвидения от закона минимум- от 1 000 лв., като съобразена с обществената опасност на конкретното нарушение и на самия нарушител.

При така изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА НП №К-030287/28.10.19 г., издадено от Директора в РД за областите Монтана, Видин и *** със седалище Монтана към ГД”Контрол на пазара” при КЗП, с което на “***”ООД-***, с ЕИК:********* за извършено нарушение по чл.68 г, ал.4, вр.чл.68д, ал.2,т.4, вр.чл.68 д, ал.1 ЗЗП и на основание чл.210а ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-*** в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: