Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 20.07.2021, Районен съд - Бяла Слатина

Съд
Районен съд - Бяла Слатина
Дело
Гражданско дело 540/2021
Вид
Решение № 25
Подписан
20.07.2021
В сила
02.09.2021
Състав
Катя Николова Гердова

Цитирани разпоредби

  • чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.3, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.3, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Б.С. , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело № 20211410100540 по описа за 2021 година

Предявена е искова молба от “ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление гр. С. 1404, район Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и Петкова“ с ЕИК 176733159, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес гр.С. бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника ХР. С. М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. Б.С., обл.В., ул.“Латинка“ № 17, за сумата от 87.20 лв. - главница, дължима по сключен Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер № 15665249002/05.02.2018г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни фактури за периода от 15.03.2018г. до 14.07.2018г., както и направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство.

В писмена молба-становище вх. № 749/01.07.2021г. депозирана от адв.В.Г. от АК-С. – пълномощник на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД и приложена по делото, е поискала при възможност и наличие на предпоставките на чл.238,ал.1 от ГПК или чл.237 о ГПК съдът да постанови неприсъствено решение или решение по признаие на иска спрямо ответницата ХР. С. М..

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.237 от ГПК.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника ХР. С. М. не е депозирала 1 писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взела становище по молбата, не е направила своите възражения и не е ангажирала доказателства, поради което правата й да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.

Същата редовно призована за открито съдебно заседание се явява лично, като заявява, че изцяло признава иска по основание и размер, включително и разноските по делата, като моли съдът да постанови решение съобразно доказателствата приложени по делото.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1456/2020г. на РС-Б.С..

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1456/2020г. на РС-Б.С. срещу длъжника ХР. С. М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. Б.С., обл.В., ул.“Латинка“ № 17 е издадена в полза на „ЮБЦ“ ЕООД-С. заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260381/21.12.2020г. за сумата от 87.20 лв. - главница, дължима по сключен Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер № 15665249002/05.02.2018г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни фактури за периода от 15.03.2018г. до 14.07.2018г., 20,70 лв. мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 30.11.2020г., както и направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.

Впоследствие на заявителя е изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „ЮБЦ“ ЕООД гр.С. е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.

В изпълнение указанията на съда дадени с определението по чл.140 от ГПК постановено в з.з. на 24.06.2021г. ищцовото дружество, чрез пълномощника си адв. В.Г. в писмена молбастановище с вх. № 749/01.07.2021г. е посочило, че сумата 20,70 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 30.11.2020г., която е предмет на заповед по чл.410 от ГПК № 260381/21.12.2020г. по ч.гр.д.№ 1456/2020г. по описа на БСлРС не представлява интерес за дружеството и се отказва от тази исковата претенция посочена в исковата молба.

С определение постановено в с.з. на 14.07.2021г. съдът на основание чл.233 от ГПК е прекратил производството по гр.д. № 540/2021 г. по описа на Районен съд – Б.С., образувано 2 по искова молба от “ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление гр. С. 1404, район Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и Петкова“ с ЕИК 176733159, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес гр.С. бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника ХР. С. М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. Б.С., обл.В., ул.“Латинка“ № 17, за сумата 20,70 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 30.11.2020г., предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК № 260381/21.12.2020г. по ч.гр.д.№ 1456/2020г. по описа на БСлРС, поради отказ от иска с правно основание чл.86 от ЗЗД от ищцовото дружество.

Обезсилил Заповед № 260381/21.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1456/2020г. по описа на Районен съд гр. Б.С. в частта за сумата 20,70 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 30.11.2020г.

Определението за прекратяване на делото в тази част не е влязло в законна сила.

В срока по чл.131 от ГПК ХР. С. М. не е депозирала писмен отговор, не е представила доказателства и не са направени доказателствени искания.

Ответницата се явява лично в съдебно заседание, като заявява, че изцяло признава иска на ищеца, включително и направените от него разноски в двете производства.

В тази връзка, ищецът, чрез процесуалния си представител с писмена молба-становище вх.

№ 749/01.07.2021г. е направил искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска.

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1456/2020г. по описа на Районен съд-Б.С..

Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.

В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се 3 укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като ответникът е направил изявление, че признава иска.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният иск за основателен и доказан.

Ответницата ХР. С. М. следва да заплати на ищеца ЮБЦ“ ЕООД, гр. С. сумата от 87.20 лв. главница, дължима по сключен Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер № 15665249002/05.02.2018г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни фактури за периода от 15.03.2018г. до 14.07.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260381/21.12.2020г. по ч.гр.д.№ 1456/2020г. по описа на Районен съд гр. Б.С..

По разноските:

Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответницата ХР. С. М. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1456/2020г. на РС-Б.С. в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.

При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата ХР. С. М. ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар, съгласно приложеният по делото списък с разноските по чл.80 от ГПК.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата ХР. С. М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. Б.С., обл.В., ул.“Латинка“ № 17, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление гр. С.

1404, район Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и Петкова“ с ЕИК 176733159, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес гр.С. бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, сумата от 87.20 лв. главница, дължима по сключен Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер № 4

15665249002/05.02.2018г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни фактури за периода от 15.03.2018г. до 14.07.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260381/21.12.2020г. по ч.гр.д.№ 1456/2020г. по описа на Районен съд гр. Б.С..

ОСЪЖДА ХР. С. М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. Б.С., обл.В., ул.“Латинка“ № 17 ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление гр. С. 1404, район Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и Петкова“ с ЕИК 176733159, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес гр.С. бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 540/2021г. по описа на БСлРС, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар, както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1456/2020г. по описа на РС-Б.С. разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1456/2020г. по описа на РС-Б.С..

Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________

5