Решение № 49 от 29.04.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Русе, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова като разгледа докладваното от Мария Велкова Търговско дело № 20254500900084 по описа за 2025 година

Производството е по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Постъпила е жалба от „МИВИК ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 207637539 със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“ *** представлявано от управителя НАН чрез пълномощника адв. Л. П. от АК-Русе против отказ №20250411194740-2/ 17.04.2025г. на длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписванията по заявление- вх.№20250411194740 от 11.04.2025г. Излагат се доводи за незаконосъобразност на отказа и се иска да бъде отменен и да се дадат задължителни указания на Агенцията да извърши вписване на обстоятелствата по заявлението, по изложени в жалбата съображения.

Агенция по вписванията- гр.София, ЕИК 131282355 е подала отговор на жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователност и иска отказът да бъде потвърден, по изложени в него съображения. Претендира разноски за производството.

След преценка на доводите на жалбоподателя, становището на АВСофия и доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- заявителя, в законоустановения срок и е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Със заявление по образец А4- вх.№20250411194740 от 11.04.2025г жалбоподателят е поискал вписване на промени по партидата му- заличаване на съдружник и промяна на правноорганизационната форма на дружеството като към заявлението са приложени предизвестие за напускане на съдружник, протокол от ОС, актуален дружествен договор/ учредителен акт и препис със заличени данни, декларация по чл.13 от ЗТРРЮЛНСЦ, документ за платена държавна такса и адв. пълномощно.

По заявлението е постановен обжалвания отказ като длъжностното лице по регистрацията е приело, че към заявлението не са ангажирани доказателства поемащият дяловете съдружник да е заплатил по банкова сметка дяловата вноска в размер на номиналната стойност на придобитите дялове, за което са били дадени указания и не били изпълнени от заявителя.

Отказът е незаконосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрацията се свежда до това да се провери дали е подадено заявление, заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, приложени ли са изискуемите от закона документи, дали съществуването на заявените за вписване обстоятелство се установява от представените документи, представена ли е декларация по чл.13, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ, платена ли е дължимата държавна такса и дали друго лице няма права върху фирмата.

Проверката е формална, тъй като се извършва на база на представените документи. В случай, че не е налице някое от сочените обстоятелства, длъжностното лице е в правото си да откаже вписване на заявените обстоятелства.

В настоящият случай е налице подадено заявление от оправомощено лице, заявеното обстоятелство подлежи на вписване и същото се установява от представените документи, налице са и другите изискуеми от закона предпоставки.

В хипотезата на чл.125, ал.2 от ТЗ прекратяването на членсвените правоонношения на съдружника е последица от свободно формираната и външно изразена воля, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие.

2

Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгласно разпоредбата на чл.125, ал.2 от ТЗ или по-дълъг, в случаите, катога такъв е предвиден в дружествения договор.

Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е изрично посочен в ТЗ, на съгласно трайно установената съдебна практика прекратяването следва да се счита за настъпило в момента на изтичане на срока на предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото в чл.125, ал.2 от ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника. Същевременно буквалното и систематичното тълкуване на чл.

125, ал. 2 от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т.ч. от уреждане на имуществените отношения по чл.127 във вр.чл.125, ал.3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове.

Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за условие за неговото настъпване. Изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи това свое качество. В този смисъл решение №46/22.04.2010 г. на ВКС, постановено по т.д.№500/2009 г.

Поради това уреждането на последиците от прекратяването на членственото правоотношение не са част от регистърното производство и са извън обхвата на проверката, която следва да извърши длъжностното лице. С оглед на това незаконосъобразно са давани указания до заявителя за представяне на доказателства за внасянето на дружествените дялове по банкова сметка. Това обуславя и незаконосъобразността на постановения отказ. Прекратяването на членството подлежи на вписване на основание чл.6 от ЗТРРЮЛНЦ.

Отделно от това е видно, че към заявлението е приложен протокол от проведено общо събрание, както и нов учредителен акт, приложен е ПКО.

С оглед на изложеното съдът приема, че са налице изискуемите от закона 3 предпоставки за извършване на вписване на заявеното обстоятелство, което обуславя незаконосъобразност на обжалвания отказ и същият следва да се отмени като съдът даде задължителни указания на АВ да извърши искането вписване.

Агенция по вписване е направила искане за присъждане на направените разноски за настоящото производство.

Искането е неоснователно.

Производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенция по вписване не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски. В това производство по отношение на отговорността за разноски, следва да се прилага общото за всички охранителни производства правило на чл.541 от ГПК, а именно, че разноските са за сметка на единствената страна в производството- жалбоподателя. В този смисъл определение №31/01.02.2022 гна ВКС по ч.т.д.№ 2436/2021 г., определение №32/01.02.2022 г. на ВКС по ч.т.д.№ 2437/2021 г., определение № 34/24.01.2022 г. на ВКС по ч.т.д.№ 2711/2021 г.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ №20250411194740-2/17.04.2025г. на длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписванията по заявление- вх.№20250411194740 от 11.04.2025г.

УКАЗВА на Агенцията по вписване да извърши заявеното вписване/ заличаване.

Решението може да се обжалва пред ВТАС в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на АВ за изпълнение.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 4

5