Решение № 1221 от 20.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1221 гр. Пловдив, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20215330101395 по описа за 2021 година

Производството по делото е по предявен от В. В. В., ЕГН **********, гр. П., ул. „*****“ № *, ет. *, ап.* против „ Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, гр. София, ж.к.

Младост – 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис № 20 иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 380 лв.- недължимо платена сума Договор за предоставяне на потребителски кредит № *****/******* г. и свързания с него договор за поръчителство, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2021 г. до окончателното й изплащане.

Първоначално е предявена искова молба от В. В. В., ЕГН **********, гр. П., ул.

„********“ № **, ет. *, ап.* против „ Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, гр. София, ж.к. Младост – 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис № 20, с която са предявени обективно съединени искове при условията на евентуалност и кумулативност с правно основание чл. 26 ЗЗД, чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл.

11, ал.1, т. 7, т. 9 ЗПК, чл.11, ал. 1, т. 11, т. 20 ЗПК и с правно основание чл. 29, ал.1 ЗЗД и чл. 21, ал. 1 ЗЗД, чл. 33 ЗЗД и кумулативно съединен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД , от които главен иск за прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит № *****/****** г. и свързания с него договор за поръчителство, при евентуалност спрямо установителния главен иск за прогласяване на унищожаемост на договорите поради грешка, измама или поради крайна нужда и явно неизгодни условия, както и обективно кумулативно съединения иск за връщане на сумата от

С уточнителна молба от ***** г. обаче ищецът е посочила, че предявява само осъдителния иск за връщане на сумата от 380 лв., като наведените основания за нищожност и 1 унищожаемост са във връзка с така предявения иск за връщане на сумата, като недължимо платена.

Ищецът посочва, че на ****** г. е сключил договор за потребителски кредит с ответника, като в договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер от 400 лв., като тази сума е следвало да се върне ведно с договорна лихва от 13,52 лв. или обща сума от 413,52 лв., платима на вноски. Уговореният лихвен процент е в размер на 3,38 %, а ГПР е в размер на 49,85 %. В договора е отразено, че изпълнението на задължението на ищеца ще бъде обезпечена от ФЕРАТУМ БАНК. В изпълнение на горното ищцата се е задължила да заплати на ФЕРАТУМ БАНК сума в размер от 366, 48 лв. Твърди се, че ищецът е погасила изцяло задълженията си по сключения договор, като е платила обща сума в размер от 780 лв.

Ищецът оспорва договорите за кредит и поръчителство, като нищожни на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26 ЗЗД поради нарушаване на императивни законови правила. На първо място твърди, че не е спазена предвидената от закона форма, което представлява нарушаване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и на основание чл. 22 ЗПК е самостоятелно основание за недействителност на договора. Сочи, че доколкото се касае за сключен договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, то не е спазена предписаната в ЗПФУР процедура. Не е предоставена на потребителя и преддоговорна информация. Не е спазен и законоустановеното задължение за написване на договорите по ясен и разбираем начин и представяне на всички елементи с еднакъв по вид, формат и размер – не по – малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните по договорите.

На следващо място твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 7 ЗПК, като не е посочен размер на кредита, както и начина, по който ще бъде изплатена сумата и в какъв срок. Твърди се нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК , като не е посочен ГПР по кредита, както и общата сума дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в Приложение № 1 по ЗПК начин. Липсва методика на формиране на ГПР, като не става ясно по какъв начин е изчислен същия. Цитира се съдебна практика в тази насока. Твърди се неравноправност на клаузата изискваща необходимост от поръчителство.

В тази насока посочва, че сумата за поръчителя е част от общата дължима сума и е платена в полза на заемодателя. Ищецът твърди, че с клаузата за поръчителство ответникът е нарушил императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и е заобиколил изискванията на чл. 21, ал.1 ЗПК, като не е посочил точно финансовата тежест на кредита за длъжника.

Твърди се, че посоченият ГПР не е правилно посочен, което счита за самостоятелно основание за недействителност приравняващо се на липса на посочен ГПР.

Оспорва договора за кредит, като нищожен на основание чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК във вр. с чл.

26 ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Посочва, че е налице и несъответствие между посочения в преддоговорната информация ГЛП и този, посочен в договора.

Оспорва договора за кредит, като нищожен на основание чл.11, ал.1, т. 11 във вр. с чл. 22 2

ЗПК , тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя и периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните платени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Твърди нарушение и на ЗЗП в тази насока.

Оспорва договора за кредит, като нищожен на основание чл.11, ал.1, т. 20 във вр. с чл. 22 ЗПК , тъй като не е посочено наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, съгласно чл. 29, ал.4 и 6 ЗПК и размера на лихвения процент на ден. С оглед нищожност на договора за кредит, то счита за нищожен и свързания с него договор за гаранция.

При условията на евентуалност в случай, че съдът приеме, че договорите не са нищожни, то оспорва договорите, като унищожаеми поради измама, а при условията на евентуалност поради грешка. Твърди се, че с оглед на изложените обстоятелства може да се направи извод, че в съзнанието на ищцата са били наведени неверни представи относно основните елементи от съдържанието на договора. Освен това счита, че договорите са унищожаеми, тъй като са сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия. Към датата на сключване на договорите ищецът твърди, че не е разполагала с достатъчно финансови средства за задоволяване на нейните и на семейството й основни потребности. Относно неизгодните условия посочва, че печалбата на заемодателя е около 50 %.

Оспорва договорите и като нищожни на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД поради нарушение на закона и на основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 ЗЗП поради неравноправие на отделните клаузи от процесните договори.

Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани. Възразява срещу твърденията за нищожност на договорите и на отделните клаузи. Твърди, че е спазена предвидената в закона форма, като процедурата по сключване на договора е била изпълнена в съответствие с всички изисквания на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Описани са стъпките по сключване на договора. Относно гаранцията се сочи, че ищецът сам е избрал да се ползва от допълнителна услуга – гаранция, като размерът на възнаграждението е 118,48 лв. След одобряване ищецът е получил на личната си поща на посочения от него имейл Общи условия и преддоговорна иформация, като чрез изпращане на СМС е дал своето съгласие да сключи договр за кредит по предложените условия. Твърди се, че са спазени всички изисквания във връзка с това договорът за потребителски кредит, както и всички негови елемент да са написани по ясен и разбираем начин, като са били спазени и изискванията за формат и размер на шрифта.

3

Твърди се, че в договора за кредит е посочен, както общият размер на кредита -413,52 лв., така и начина, по който ще бъде изплатена сумата – банков път, чрез Изи Пей, чрез процесингова система, чрез пощенски превод или чрез Спей и в какъв срок- 30 дни.

Ответникът посочва, че е предоставил цялата законово необходима информация във връзка с размера на ГПР, както и начина на неговото формиране, като оспорва твърденията, че същият е неправилно посочен. Невключването на възнаграждението за Фератум БАНК се сочи, че не представлява нарушаване на разпоредбите за начина на формиране на ГПР, нито заблуждаваща търговска практика. Излага съображения за това, че ищцата сама е избрала да сключи договора при гаранция, като същата не представлява допълнителна печалба за заемодателя, а необходимостта от обезпечение се явява следствие от оценка кредитоспособността на потребителя.

Оспорва твърденията за противоречие клаузата за възнаградителна лихва с добрите нрави, като сочи, че нейният размер е съобразен със законовите ограничения.

Ответникът твърди, че в договора за кредит и преддоговорната информация ясно са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително информация за размера, броя и конкретната дата, на която плащането е дължимо. В договора за гаранция също се посочват ясно тези обстоятелства, касаещи заплащане на възнаграждението за гаранция.

Оспорва твърденията за липса на уредено право на отказ от договора, като сочи, че в чл. 12 от Общите условия същото е уредено по ясен и разбираем начин, като е спазена стриктно разпоредбата на чл. 29, ал. 6 ЗПК.

По отношение на евентуалните искове оспорва твърденията за измама, грешка и сключване на договора при крайна нужда и явно неизгодни условия. Твърди се, че на ищеца е предоставена на електронната поща цялата необходима преддоговорна информация и същата е дала своето информирано съгласие за сключване на договора. Прави възражение за изтекла давност по отношение на иска за унищожаване на договора поради крайна нужда, като сочи, че 1 – годишния срок е изтекъл. В допълнение на изложеното посочва, че ищецът е кандидатствала за общо 18 кредита в периода от **** г. до ****** г., като общо 15 от тях са били одобрени след извършване на оценка на кредитоспособността й.

На основание изложените съображения моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа стрА. следното:

Не се спори, че на между ищеца и ответника е сключен договор за кредит от ****** г., по силата на който е предоставена на ищеца в заем сумата от 400 лв.

От приетия като писмено доказателство договор за кредит от ***** г. се установява, че срокът на заема е 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата, като падежната дата е ****** г.. Общата сума, която е дължима по договора е 413,52 лв., като не се оспорва, че 4 същата е заплатена. Лихвеният процент е 3,38 %, а ГПР е 49,85 %. Съгласно чл.3, б. б) от договора лихвата, определена съгласно общите условия е 13,52 %. В чл. 5 от договора е предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Фератум Банк в полза на Дружеството. Договорът за поръчителство се сключва не по – късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечени, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

Приет е като писмено доказателство Договор за гаранция /поръчителство/ от ***** г., сключен между „Фератум Банк“ ЕАД и В. В., по силата на който се обезпечава Договор № ***** за предоставяне на потребителски кредит от ****** г., сключен между страните в производството. За обезпечаване на кредита, по силата на договора за гаранция, ищцата е следвало да заплати сумата в размер на 118,48 лева.

Разпечатката съдържа 37 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04f8ca91-1356-41d9-8ce0-528092e6b42b