Решение № 269 от 18.08.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Провадия, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Ив. Петрова при участието на секретаря М.Т.С. като разгледа докладваното от Полина Ив. Петрова Гражданско дело № 20253130100311 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, с адрес: гр. София срещу М. Ш. А., ЕГН **********, с адрес: с.

******, общ. ******, ул. „******“ № 19, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 40019301740/11.08.2023 г., както следва: 125,20 лева договорна лихва за периода 10.09.2023 г. - 10.07.2024 г., 240 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, 360 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 174,48 лева – лихва за забава за периода 11.09.2023 г. - 10.07.2024 г., представляваща 78,98 лева, начислена върху вземането за главница, 16,52 лева, начислена върху вземането за договорно възнаграждение, 31,59 лева, начислена върху вземането за услуга „Фаст“ и 47,39 лева, начислена върху вземането за услуга „Флекси“ и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 06.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 10.08.2023 г. ответникът е подал до ищеца искане за отпускане на потребителски кредит със зададени параметри и получил преддоговорна информация. Ищецът избрал да закупи и допълнителните услуги „Флекси“ и „Фаст“. На 11.08.2023 г. бил сключен Договор за потребителски кредит между страните, по силата на който кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило на кредитополучателя М.

Ш. А. сумата в размер на 600,00 лева, със срок на действие на договора 11 месеца, при размер на вноската 65,96 лева, платима до 10-то число на месеца, при ГПР 48,24%, ГЛП 40,90% лихвен процент на ден 0,11 %, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ - 240,00 лева, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ - 360,00 лева и размер на вноската по допълнителните услуги: 54,55 лева. Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупена допълнителна услуга било 1325,50 лева, при размер на месечна вноска: 120,51 лева, с падеж 10-то число на месеца. Сочи се, че 1 възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, като се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Твърди се, че неразделна част от договора за потребителския кредит /ДПК/ са предоставените на потребителя Общи условия (ОУ), както и Стандартен европейски формуляр с преддоговорна информация и погасителен план. Сочи се, че кредиторът е изпълнил точно и в срок задълженията си, като предоставил на длъжника сумата от 593,16 лева чрез паричен превод към EasyPay на 11.08.2023 г. Ответникът пожелал да бъде сключена Застраховка Живот с наименование „Защита на Кредит“ със застраховател „Уника Живот“ АД, застрахователна премия 6.84 лв.

Ответникът от своя страна не изпълнил задължението, което поел по договора и не направил нито едно плащане по заема. Поради това съгласно т. 12.1 от ОУ било възникнало задължението за лихва за забава, претендирано в размер на 174,48 лева за периода от 11.09.2023 – 10.07.2024 г., както и законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането. Обосновава се, че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Сочи, че съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № 40006396957 закупуването на услугите Фаст и Флекси не е задължително и е изцяло по желанието на длъжника. Обосновава се, че допълнителната услуга „Фаст“ съдържа следните възможности: приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, което представлявало проучване на кредитното досие на длъжника, подготовка на нужните документи и била използвана от длъжника, а допълнителната услуга „Флекси“ представлявала отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски или смяна на падежните дати, като длъжникът не се е възползвал от същата. Посочва се, че договорът е сключен съгласно законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит при информирано съгласие, дадено от ищеца. Заявява, че още при подписване на искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по ДПК, следователно е изразил съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума. Отбелязва възможността за ответника да се откаже от договора.

Счита, че ответникът е имал и възможност да измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал от това право, а усвоил предоставената му в заем сума, поел изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него и се е съгласил с цената на кредита. Поради изложеното, моли за уважаване на иска и претендира направените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозира молба, с която моли да се даде ход на делото, настоява за уважаване на исковата претенция чрез постановяване на неприсъствено решение и претендира разноски. Ответникът не се явява, не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приобщеното по делото ч. гр. д. № 1253/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия със Заповед № 813/15.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е разпоредено М. Ш. А., ЕГН ********** да заплати на кредитора “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, сумите, както следва: 600лева, представляваща изискуема главница по договор за потребителски кредит № 40019301740/11.08.2023г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението– 26.09.2024г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 27,24лева, представляваща сторени в 2 заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юк. възнаграждение, съобразно уважената част на заявлението. С разпореждане № 4433/15.10.2024 г. по делото в останалата част заявлението е отхвърлено за сумите: 17,48 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода 10.07.2024г. до 26.09.2024г.; 78,98 лева обезщетение за забава върху главницата за периода 11.09.2023г. до 10.07.2024г.; 125,50 лева, представляваща договорна лихва за периода 10.09.2023г. до 10.07.2024г. и обезщетение за забава от 3,66 лева за периода 25.06.2024г. до 26.09.2024г. и 16,52лева- обезщетение за забава за периода 11.09.2023г. до 10.07.2024г.; 240лева- неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „фаст“ и обезщетение за забава от 6,99лева за периода 10.07.2024г. до 26.09.2024г. и 31,59лева- обезщетение за забава за периода 11.09.2023г. до 10.07.2024г.; 360лева- неплатено възнаграждение за закупена услуга „флекси“ и обезщетение за забава от 10,49лева за периода 10.07.2024г. до 26.09.2024г. и 47,39лева обезщетение за забава за периода 11.09.2023г. до 10.07.2024г.; 30лева- такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането; 400лева- такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането поради допусната забава повече от 90дни и за пълния размер на претендираните разноски.

Разпореждането е потвърдено с определение № 5628/19.12.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2483/2024 г. по описа на ВОС.

Съгласно представените по делото договор за потребителски кредит № 40019301740/11.08.2023г., искане за отпускането му, стандартен европейски фомуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, допълнителна преддоговорна информация, погасителен план към договора, общи условия на кредитора, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 600,00 лева със срок на действие на договора 11 месеца, при ГПР 48,24%, ГЛП 40,90 %, лихвен процент на ден 0,11%, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ 240,00 лева и „Флекси“ 360,00 лева, общо задължение за връщане: 1325,50 лева, при вноска 120,51 лева/месец, платима до 10-то число на месеца.

В извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № 40019301740 е посочено, че към 06.03.2025 г. общата платена сума е в размер на 0,00 лева, а остатъчното задължение е в размер на 899,96 лева.

Съгласно разписка за извършено плащане на 11.08.2023 г. кредитополучателят е получил сумата от 593,16 лева по процесния договор за кредит, а 6,84 лева са заплатени по застраховка на кредита.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; да е възникнало по отношение на ответника изискуемо задължение да заплати сумите, предмет на исковете, в претендираните размери.

Безспорно е установено между страните, че е налице валидно правоотношение по договора за потребителски кредит, съгласно който на кредитополучателя /ответник/ е предоставена сумата в размер на 600,00 лева срещу задължение за връщане при условията на договора. Вземането за главница за сумата от 600,00 лева от страна на кредитора е 3 предявено в производството по ч.гр.д. 1253/2024 г. по описа на ПРС, за което е издадена заповед за изпълнение, като в настоящия случай се претендира единствено вземанията за договорна лихва, възнаграждения за допълнителни услуги, ведно с лихвата за забава, начислени върху тях и обезщетение за забава, начислена върху главницата за периода 11.09.2023г. – 10.07.2024г.

Установени са и уговорките, касаещи договорното възнаграждение, закупения пакет допълнителни услуги. Именно дължимостта на сумите, произтичащи от тях са предмет на настоящото производство. Съгласно задължението на съда служебно да следи за ненакърняване потребителските права, то следва да се изследва съдържанието на клаузите уреждащи претендираните задължения.

В действителност са налице почти всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, но за съда вероятната основателност на исковата претенция не се презюмира, поради което следва да разгледа делото по общите правила.

В настоящия случай се касае за договор за потребителски кредит, спрямо който са приложими изискванията на ЗПК и разпоредбите на Закона защита на потребителите, доколкото ищецът има качеството на потребител съгласно параграф 13 от ЗЗП. Според посочения текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

В случая на ответника в качеството му на физическо лице, е предоставена финансова услуга (отпуснат потребителски кредит). В ЗЗП също така се съдържа и легално определение на понятието неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя, а именно съгласно чл.

143 ЗЗП това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. От своя страна съдът е длъжен и служебно да следи за наличието на нищожни клаузи на договорите.