Решение № 116 от 13.10.2021, Районен съд - Белоградчик
- Съд
- Районен съд - Белоградчик
- Дело
- Гражданско дело 157/2021
- Вид
- Решение № 116
- Подписан
- 13.10.2021
- В сила
- 30.03.2022
- Състав
- Божидарка Данчова Йосифова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 116 гр. Белоградчик, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20211310100157 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание – чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 и чл. 153 Закона за енергетиката и по чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба, ищеца – „Топлофикация София” ЕАД – гр. София, твърдят, че въз основа на заявление, подадено по реда на чл. 410 ГПК, е образувано по ч. гр.д. № 44/ 2021 г. на РС – Белоградчик, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата – длъжник АД. ИВ. ЦВ. за посочените в заповедта суми. Ответницата – длъжник е подала възражение в срока по чл. 414 ГПК, против така издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Поради това, ищеца предявява настоящия иск. В исковата молба се сочи, че ответницата е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката и като такава е потребител на топлинна енергия за битови нужди с абонатен номер 200515 за топлоснабден имот с адрес : гр. С., общ. Л. ж.к. „....”, бл. .., вх. .., ап. ... Ищецът твърди, че за периода месец септември 2017 г. – месец април 2019 г., ответницата е ползвала, но не е заплатила потребената топлинна енергия за имота, в размер 1 на 366.68 лв., като не е заплатила и дължимите суми за услугата дялово разпределение за същия период, в размер на 42.57 лв.
Предвид гореизложеното ищеца претендира, съдът да приеме за установено по отношение на ответницата, че вземането им съществува, за сумите : 366.68 лв. – потребена, но неплатена топлинна енергия за периода месец септември 2017 г. – месец април 2019 г., 77.56 лв. – мораторна лихва за забава върху тази главница за периода 15.11.2017 г. – 08.10.2020 г. и законните лихви за забава, считано от 16.10.2020 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/, както и 42.57 лв. – сума за дялово разпределение за периода месец септември 2017 г. – месец април 2019 г., с 9.16 лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г. Претендират и направените разноски по заповедното и исковото производства.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответницата, в който оспорва предявените искове, предвид подробно изложените съображения за това. Оспорва да е носител на вещно право на ползване върху имота. Прави и правопогасяващо възражение – че вземането на ищеца е погасено по давност. Оспорва да е поръчвала доставянето на топлинна енергия, поради което и твърди, че не дължи заплащането на такава. Оспорва изправността на уредите, отчели потреблението.
По искане на ищеца, по делото е конституирано като трето лице – помагач на ищеца, дружеството, извършило дялово разпределение на ползваната топлинна енергия – „Нелбо Инженеринг” ООД – гр. София.
Привлеченото като трето лице – помагач на ищеца представя писмени доказателства и твърди, че разпределението на потребеното количество топлинна енергия за отопление и вода, са определени съгласно правилата, залегнали в действащите законови нормативи.
По искане на ищцовата страна, по делото са допуснати и изслушани съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи. Заключенията на вещите лица не са оспорени и са приобщени по делото.
Предвид изложеното в исковата молба, както и предвид събраните по делото писмени доказателства и изготвените експертизи, съдът намира за 2 установено от фактическа и правна страна :
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, както и оспорванията, направени от ответната страна с отговора, съдът с доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК, разпредели доказателствената тежест между страните както следва: Ищеца следваше да докаже в процеса следните обстоятелства : че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди с абонатен номер 200515 за топлоснабден имот с адрес : гр. С. общ. .., ж.к. „..”, бл. .., вх..., ап. ..; че ответницата е собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда; съществуването на облигационни отношения между страните, в това число, че за периода месец септември 2017 г. – месец април 2019 г., ищеца е доставил топлинна енергия за процесния топлоснабден имот; наличието на сключен договор за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия между ищеца и третото лице – помагач на ищеца – „Нелбо Инженеринг“ ООД; неизпълнение от страна ответницата – че е ползвала, но не е заплатила потребената топлинна енергия за имота за процесния имот и период, като и че не е заплатила и дължимите суми за услугата дялово разпределение за същия имот и период; че падежа на вземането е настъпил; размера на вземането, представляващо главница ; че ответницата е изпаднала в забава в плащанията; размера на мораторната лихва за забава.
От своя страна, ответницата с оглед твърденията й, следваше да докаже в процеса, че вземането й е погасено по давност.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано в Закона за енергетиката – чл. 150, ал. 1, като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно т. 2а от § 1 ДР ЗЕ , „битов клиент“, е клиент който купува енергия за собствени битови нужди.
Предвид представените по делото писмени доказателства, съдът приема за доказано обстоятелството, че ответницата е „битов клиент“ – потребител 3 на топлинна енергия за битови нужди. С Исковата молба, по делото на л. 17, е представен Нотариален акт за покупко – продажба № 100, том VII, дело 1254 от 30.01.1997 г. на Нотариус с район н действие СРС, по силата на който ответницата е придобила правото на собственост върху имота, за който се претендира, че е ползвана, но не е заплатена топлинната енергия – Апартамент № 33, в бл. 351, ет. 7, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“.
Поради това, съдът намира за доказано по неоспорим начин вмененото на ищеца обстоятелство – че ответницата е собственик на имота, за който се претендира заплащането на топлинната енергия.
В този смисъл, съдът не споделя доводите на ответната страна, изложени в отговора, че по делото не са представени надлежни доказателства, че ответницата е ползвател на имота, тъй като не е достатъчно да докаже че е формалния собственик на топлоснабдения имот. Съгласно разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 .
По никакъв начин не се доказа в процеса, че ответницата е предоставила правото на ползване на процесния имот на трето лице, в който случай, съдът би изследвал въпроса за дължимостта на потребената топлоенергия от ползвателя на имота, а не от неговия собственик. Ищецът доказа, че ответницата е собственик на имота. В случай, че последната го е предоставила за ползване, следваше да докаже това обстоятелство с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Доказателства в тази насока не са събрани по делото. Поради това, съдът приема, че именно ответницата е страна – потребител по договорното правоотношение с ищеца.
Съдът намира, че доказано в процеса е и второто вменено в тежест на ищеца обстоятелство : съществуването на облигационни отношения между страните, в това число, че за периода месец септември 2017 г. – месец април 2019 г., ищеца е доставил топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ , продажбата на топлинна 4 енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР.
Според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ , в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 150 от Закона за енергетиката, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, посочени в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Като клиенти на топлинна енергия за битови нужди, те дължат цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
При тези съображения, съдът приема, че ответницата е страна по валидно облигационно правоотношение възникнало с ищеца и е абонат на топлопреносното дружество.
5
Съдът намира за доказани и останалите вменени на ищеца обстоятелства в процеса : наличието на сключен договор за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия между ищеца и третото лице – помагач на ищеца – „Нелбо Инженеринг“ ООД; неизпълнение от страна ответницата – че е ползвала, но не е заплатила потребената топлинна енергия за имота за процесния имот, като и че не е заплатила дължимите суми за услугата дялово разпределение за същия имот и период; че падежа на вземането е настъпил; размера на вземането, представляващо главница; че ответницата е изпаднала в забава в плащанията; размера на мораторната лихва за забава.
По делото, на л. 19 – 20, е представен Договор от 01.10.2002 г., между третото лице – помагач на ищеца „Нелбо инженеринг“ ООД и пълномощника на етажните съсобственици в сграда, сред които и ответницата, видно от списък – л. 22 по делото, вписана като собственик на ап. 34. Договорът от 01.10.2002 г. е сключен с цел извършване на дялово разпределение на топлинната енергия от страна на дружеството с потребителите в сградата – етажна съсобственост, съгласно ЗЕЕЕ /тогава/.
Поради това, доказано е обстоятелството, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 142 ЗЕ, в случая, индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, е възложено именно на третото лице – помагач „Нелбо инженеринг“ ООД.
Доказа се, че за ответницата е възникнало и задължение да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, както и за дялово разпределение на същата.
Разпечатката съдържа 34 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04f7fd42-ae5d-402e-b233-064a1945277e