Решение № 6457 от 14.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6457 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско дело № 20231100512366 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадени жалби от „А.К.“ ООД и „ВМВ Т.“ ЕООД срещу разпореждане от 07.07.2023 г. на ЧСИ, рег. № 841 на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20218410405875.

С обжалваното разпореждане частният съдебен изпълнител е постановил отказ по молба на „А.К.“ ООД за вдигане на възбраната върху недвижим имот, представляващ апартамент № 12, със застроена площ от 116.97 кв. м. и 5.82 % ид.ч. от общите части на сградата, находящ се в гр.

София, ул. „*******, с идентификатор ***.

В подадената от „А.К.“ ООД жалба се твърди несъразмерност на обезпечителната мярка по смисъла на чл. 442а от ГПК, като събраните по делото суми са достатъчни за удовлетворяване на взискателя М.П..

Допълнително, по сметка на съдебния изпълнител по изп.д. № 20218410405875 постъпила сума на стойност 167 865 лева - гаранция за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, освободена с определение № 50057/29.03.2023 г. по гр.д. № 2965/2022 г. на ВКС, III г.о. и обезпечавала изцяло главното вземане на взискателя М.И.П..

Жалба срещу разпореждането от 07.07.2023 г. е подадена и от „ВМВ Т.“ 1

ЕООД. Твърди, че неправилно съдебният изпълнител е отказал да приключи изпълнението върху апартамент № 12 и да вдигне наложената възбрана, а също и да извърши поискани със заявление от 321.03.2023 г. изпълнителни действия върху други имущества на длъжника.

Относно пасивната си процесуална легиТ.ация излага, че има право на жалба в качеството си на взискател, ипотекарен кредитор и собственик на апартамент № 12, което го прави трето за изпълнението лице, собственик на имота.

Този жалбоподател изразява съгласие с изложените в жалбата на „А.К.“ ООД доводи.

В отговор на жалбите на двете дружества Д.Й..Й, А.Н.Н. и М.Р.П.-Н. излагат, че са присъединени кредитори и участват в изпълнителното дело с вземане на значителна стойност – главница от 260 000 лева и без да се отчитат лихвите и разноските. Като присъединени взискатели те се ползвали от наложената възбрана и считат за правилно разпореждането на съдебния изпълнител да откаже вдигането й.

Взискателят „П.И. ЕООД (конституиран по изпълнителното дело по договор за цесия с първоначалния взискател М.И.П.) счита жалбата на „А.К.“ ООД за недопусТ.а, тъй като обжалваното действие по налагане на възбрана не попадало сред обжалваемите от длъжника по изпълнителното дело; жалбоподателят не бил собственик на имота, върху който е наложена възбраната и в този смисъл възбраната не обременявала имуществената му сфера. По основателността на тази жалба намира, че възбраната не е обезпечителна, а изпълнителна и ползва всички взискатели – както този, по чиято молба е образувано изпълнителното производство, така и присъединените такива. Преведената от длъжника сума не била достатъчна за удовлетворяване на вземанията, поради което и спирането на публичната продан на апартамент № 12 било отменено от съда.

Според „П.И. ЕООД, жалбата на „ВМВ Т.“ ЕООД е недопусТ.а, независимо дали я подава в качеството си на взискател или на трето лице, върху чийто имот е насочено принудителното изпълнение.

В депозираните по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви съдебният изпълнител е изложил, че не са налице основания за вдигане на наложената възбрана. Според съдебния изпълнител, жалбите на „А.К.“ ООД 4 ВМВ Т.“ 2

ЕООД са недопусТ.и.

По жалба вх. № 038975/09.08.2023 г. на „А.К.“ ООД:

Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от легиТ.ирано лице – длъжник в изпълнителното производство.

Относно срочността на жалбата съдът намира, че при връчване на обжалваното разпореждане са нарушени правилата на чл. 37-58 от ГПК, приложими на основание чл. 43 от ЗЧСИ. Към 10.07.2023 г. не са били налице предпоставките за прилагане на чл. 50, ал. 4 от ГПК, за да се счете редовно проведена процедура по чл. 47, ал. 1 от ГПК. На 26.07.2023 г. адв. Н. Р. е представила пълномощно за представителство на „А.К.“ ООД и е получила препис от разпореждането от 07.07.2023 г. Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК

Съобразно изложените от „А.К.“ ООД доводи, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е насочена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ да приключи принудителното изпълнение върху конкретен обект – вдигане на възбраната върху апартамент № 12 - чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 3 от ГПК.

Като допусТ.а, жалбата следва да бъде разгледана досежно нейната основателност.

Установява се от приложеното изп.д. № 20218410405875 по описа на ЧСИ, рег. № 841 на Камарата на ЧСИ, че делото е образувано по молба на М.И.П., въз основа на изпълнителен лист от 02.09.2021 г. по гр.д. № 10220/2019 г. на СГС за събиране от длъжника В. С.К. на сумата от 65 828 евро, ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното изплащане и 5149.48 лева разноски. Допълнително са представени пред съдебния изпълнител изпълнителен лист от 21.03.2022 г. по в.гр.д. № 2795/2021 г. на САС и изпълнителен лист от 24.03.2022 г. по в.гр.д. № 2795/2021 г. на САС и с разпореждане от 03.05.2022 г. са присъединени вземания на М.И.П. срещу „А.К.“ ООД за сумите от 81 408 евро, ведно със законната лихва от 19.11.2019 г. до окончателното изплащане, дължима солидарно с В. К., 20 000 евро, ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. и 4 420 евро, ведно със законната лихва от 19.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Изпълнението е насочено върху имоти, върху които е вписана 3 обезпечителна възбрана в полза на взискателя – апартамент № 12, със застроена площ от 116.97 кв.м., заедно с 5.82% ид.ч. от общите части на сградата, представляващ имот с идентификатор ***, и с принадлежащото му складово помещение (мазе) № 12, намиращо се на сутеренен етаж, със застроена площ от 4.08 кв.м., заедно с 0.06% ид.ч. от общите части на сградата, с адрес на имота гр. София, район „Слатина“, ул.

„*******, ап. 12 и върху подземен гараж № 13,14, находящ се на сутеренен етаж, на кота -3,25 м, със застроена площ от 35.52 кв. м., заедно с 24.94% ид.ч. от общите части на подземните гаражи в сградата и със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, който е построена сградата, който гараж е заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота гр. София, район „Слатина“, ул. ******* гараж 13,14.

След налагане на обезпечителната възбрана, но преди вписване на възбраната по изпълнителното дело, е била учредена договорна ипотека върху апартамента и подземния гараж в полза на „ВМВ Т.“ ЕООД.

Изпълнителното производство е било спряно след представена гаранция пред ВКС, но след недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, производството по изп.д.№ 20218410405875 е било възобновено, а гаранцията – преведена по сметка на ЧСИ, рег. № 841. Допълнително е присъединено вземане на М.П. за разноски по изпълнителен лист от 21.02.2023 г. по гр.д. № 10220/2019 г. по описа на СГС.

Проведени са производства по обжалване на приети разноски в изпълнителното производство, на спряна публична продан, на разпределения на събрани суми – внесени от длъжника по сметка на съдебния изпълнител и внесената пред ВКС гаранция.

Взискателят М.П. е прехвърлила вземането си на „П.И.“ ЕООД и с постановление от 27.06.2023 г. дружеството е конституирано като взискател на мястото на образувалия изпълнителното дело взискател. Възраженията и опитите на страните да постигнат произнасяне по действителността на договора за цесия от 24.04.2023 г. са неуместни, тъй като този въпрос не е част от пределите на допусТ.ото произнасяне в настоящото производство.

Съдът проверява законосъобразността на разпореждането на ЧСИ, рег. № 841 от 07.07.2023 г., но не и процесуалната легиТ.ация на взискателя. Единствено 4 исковият съд е компетентен да установи съществуването на вземането на цесионера и валидното му придобиване от цедента. С оглед обжалваното действие, настоящият състав дължи да провери единствено дали е правилен отказът на съдебния изпълнител да приключи принудителното изпълнение върху апартамент № 12.

След постановяване на разпореждането от 07.07.2023 г., на 03.08.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от други три лица – Д.Й..Й, А.Н.Н. и М.Р.П.-Н., които са представили удостоверение от ЧСИ, рег. № 849 за техни вземания към „А.К.“ ООД и с постановление от 11.08.2023 г. съдебният изпълнител е присъединил молителите като взискатели за техни вземания, съответно: за първия от тях: 52 000 евро, ведно със законната лихва от 24.10.2022 г. до окончателното изплащане, 28 070 лева неолихвяемо вземане, 2 595.46 лева разноски за държавна такса и 2 333.33 лева адвокатско възнаграждение, за втория - 18 290 лева, ведно със законната лихва от 24.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 28 070 лева неолихвяело вземане, 365 лева за държавна такса и 2 333.33 лева адвокатско възнаграждение, за третия – 52 000 евро и 18 290 лева, ведно със законните лихви от 24.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията, 2 399.86 лева държавна такса и 4 666.66 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

През октомври 2022 г. по изпълнителното дело е присъединен като взискател и „ВМВ Т.“ ЕООД за вземания към „А.К.“ ООД.

Последното актуално удостоверение за задълженията на жалбоподателя – длъжник към взискателите по изп.д. № 20218410405875 – „П.И. ЕООД, „ВМВ Т.“ ЕООД, Д.Й..Й, А.Н.Н. и М.Р.П.-Н. е от 24.10.2023 г. и без лихви върху главниците, такси и разноски по изпълнението то е обща стойност 540 534.89 лева и 189 828 евро.

Несъмнено, събраната до момента сума на обща стойност 272 000 лева не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Неоснователни са възраженията на длъжника, че е достатъчно от нея да се удовлетворява първоначалният взискател. Отмяната на обезпечителната мярка от съда е неотносима към изпълнителната мярка „възбрана“, която е предназначена да запази обекта на изпълнението в имуществото на длъжника до удовлетворяване на всички негови кредитори, независимо дали по тяхна молба е образувано изпълнителното производство или са се присъединили 5 впоследствие – с изпълнителни титули или с удостоверение за вземанията си.

Този извод произтича пряко от закона – чл. 457, ал. 2 от ГПК.

Видно е от извършените до момента изпълнителни действия и събраните в резултат на провеждането им суми, че по изп.д. № 20218410405875 са останали взискатели с неудовлетворени вземания.

Доброволното плащане на сумата от 105 000 лева от длъжника е крайно недостатъчна, а еднократният превод на сумата не може да обуслови вдигане на възбраната. Публичната продан на апартамент № 12 е започнала от първоначална цена 426 480 лева с ДДС, а на подземния гараж – от 66 696 лева с ДДС, които са под онази стойност, която би била достатъчна да погаси всички задължения на „А.К.“ ООД. Затова и не е налице основанието по чл.

442а от ГПК, за да се сподели жалбата на длъжника срещу отказа на съдебния изпълнител да вдигне възбраната върху апартамент № 12. Изпълнителният способ е съразмерен на размера на задължението на „А.К.“ ООД към всички взискатели по изп.д. № 20218410405875.

Вдигането на възбраната е последица единствено от прекратяване на изпълнителното производство на някое от основанията по чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК: след влизане в сила на постановлението за прекратяване или на разпореждането за приключване на изпълнителното дело съдебният изпълнител вдига служебно незабавно наложените възбрани и запори (чл.

433, ал. 3 от ГПК).

Отказът на съдебния изпълнител по разпореждането от 07.07.2023 г. съдът намира за законосъобразен, а жалбата на „А.К.“ ООД – за неоснователна.

По жалба вх. № 039913/11.08.2023 г. на „ВМВ Т.“ ЕООД:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата следва да се разгледа по същество. „ВМВ Т.“ ЕООД е придобил имота през октомври 2022 г., преди да бъде присъединен като взискател по изпълнителното дело по негово заявление от 31.03.2023 г. Разпореждането на длъжника с апартамент № 12 след налагане на изпълнителната възбрана придава на приобретателя качеството на длъжник, тъй като разпоредителната сделка не може да се противопостави на взискателите, съгласно чл. 453, т. 1 от ГПК.