Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 679 от 22.05.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 660/2025
Вид
Решение № 679
Подписан
22.05.2025
В сила
07.07.2025
Състав
Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.167 · Закон за движението по пътищата
  • чл.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • § 7, ал.1, т.4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 11 · Закон за общинската собственост
  • чл. 19 ал. 1 т. 2 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. С., 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000500660 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба от Столична община, чрез юрисконсулт В. насочена против Решение 247/15.01.2025 г., постановено по гр.д. № 4897/2022 г. по описа на СГС, с което е уважен предявения против въззивника иск с правно основание чл.49 ЗЗД от Е. Н. Н. от гр.С. за осъждане на въззивника за заплати на ищцата сумата от 30 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат падане на 03.07.2017г., в гр. С. на ул. „Йордан Йовков“ в необезопасена дупка, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2017 г. до окончателното изплащане на главницата.

Във въззивната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства касателно релевантния въпрос наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на въззивника по реда на чл.49 ЗЗД за заплащане на претендираното от ищцата по делото обезщетение за търпени от нея неимуществени вреди, вкл. техния размер, от там и в противоречие с материалния закон – чл.49 ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и поради необоснованост.

Отделно се поддържа първоинстанционният съд неоснователно да не е изследвал въпросът относно възможността за съпричиняване на настъпилия за въззиваемата вредоносен резултат, вкл. не се доказало възстановителния период от увреждането й да е бил по-продължителен от обичайния.

Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт и по съществото на спора да отхвърли предявения иск, а в условието на евентуалност - да редуцира присъденото обезщетение като прекомерно и определи друго такова в справедливи граници.

Вън от горното се оспорва фактът процесуалният представител на въззивницата да е 1 редовно упълномощен от нея.

В отговора на тази въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния му представител, оспорва наведените доводи в нея и поддържа правилност на обжалваното решение.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение в неговата цялост /т.к. се обжалва цялото решение/, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивните жалби, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.

При преценка оплакванията за неговата неправилност въззивната инстанция съобрази следното:

СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от Е. Н.

Н. против Столична община.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че на 03.07.2017г., сутринта, при ясно и сухо време в гр. С., ищцата се е движила по десния тротоар на ул.

„Йордан Йовков“, с посока на движение от бул. „България“ към ул. „Деде Агач“. В непосредствена близост до бл. 15 същата попаднала в дупка, образувана от липсваща част от настилката – плочи, в резултат на което паднала и си счупила шийката на лявата бедрена кост. След инцидента ищцата била откарана във ВМА-МБАЛ С., където след прегледи и рентгенографии се установило да е получила фрактура на шийката на лявата бедрена кост.

Извършена й била операция, подробно описана. След нея постепенно била вертикализирана и приучена да ходи с помощни средства, като на 11.07.2017 г. била изписана с указания да продължи антикоагулантната профилактика за период от 30 дни, вкл. да ходи с помощни средства за срок от 45 дни.

Твърдяло се е лечението да е продължило в домашни условия, а травматичните увреждания са затруднили движенията на левия крайник за дълъг период от около 5-6 месеца. Затова и ищцата се нуждаела от постоянни грижи и помощ от близките в ежедневието. Същата изпитвала затруднения при задоволяване на битови и хигиенни нужди за дълъг период след увреждането, а напрежението и болката в областта на левия крайник й създали множество трудности ежедневието. Освен това преживеният стрес и уплаха от неочаквания инцидент й причинили негативни емоции, проблеми със съня, често изпитване на безпокойство, раздразнителност, като силно ограничила и социалните си контакти.

Въпреки оперативната намеса двигателните функции на бедрена й кост на левия й крак не са възстановени напълно, като изпитвала затруднение да слиза и да се качва по стълби, бързо се изморява и започва да изпитва болка.

Поискала е ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, ведно със законна лихва от датата на деликта – 03.07.2017 г. до окончателното плащане.

Ответникът не е депозирал отговор по исковата молба в срока по чл.131 ГПК.

В писмено становище от 01.04.2024 г. и допълнително в о.с.з. е оспорил предявения иск по основание и размер и е въвел възражения за съпричиняване и за погасяване на претенцията по давност, които въззивната инстанция приема за преклудирани.

След самостоятелен анализ на приобщените пред първоинстанционния съд доказателства въззивната инстанция приема за безсъмнено установи следните релевантни за предмета на спора факти:

На 03.07.2017 г. сутринта в гр.С. въззиваемата Е. Н. се движила по тротоара на ул.“Йордан Йовков“, който не бил в добро състояние - би разрушен, без никакви маркировки и това му състояние било постоянно за последните седем години, според показанията на свидетеля Д. З. Д. - съсед на Н.. Същият е заявил още, че си спомня много добре датата, 2 защото тя се падала един ден преди рождения ден на въззивницата, като двамата заедно към пазара „Иван Вазов“ по тротоара, като посоката е от бул. „България“ към Южния парк. Сочи, че въззиваемата била с ниски обувки, времето сухо, светло - хубаво юлско време. Докато вървели Е. паднала и си счупила крака, защото на мястото на инцидента тротоарът бил счупен, но без маркировки или ограждения. След инцидента въззиваемата претърпяла операция във ВМА, като знае за последствията от падането, защото живее във един вход с дъщерята на Н.. Твърди, че последната изпитвала силни болки, страхувала се е да ходи, поне половин година е била много зле. Сочи, че преди инцидента тя е била дейна жена, работила като лекар, а след това имала нужда от помощ.

Въззивната инстанция приема, че следва да кредитира показанията на свидетеля Д., предвид че същите са плод на неговите лични и непосредствени възприятия, последователни и безпротиворечиви, без съмнения за тяхната обективност, поради отсъствие на предпоставките за това, установени от чл.172 ГПК.

Отделно от това същите се подкрепят от неоспореното заключение на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза, която е докладвала, че в резултат на процесния инцидент Е. Н. е получила счупване на бедрената шийка в областта на лява тазобедрена става. Тази травма е причинила трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, като увреждането кореспондира с механизма на процесното събитие – попадане в дупка от нарушена настилка на тротоар - т.е. - падане от собствен ръст и травмиране на ляв долен крайник в областта на ЛТБС.

Съвкупният анализ на приобщените писмени доказателства и заключението на експерта установяват еднозначно, че след инцидента и по спешност същия ден - на 03.07.2017 г., въззиваемата е била транспортирана в спешното отделение на ВМА – МБАЛ С., където, след извършените й изследвания, е установено счупване на шийката на лява бедрена кост в областта на лява тазобедрена става. Била й е проведена предоперативна подготовка, като крайникът е поставен на директна екстензия с тежест, а на следващия ден 04.07.2017 г., под спинална анестезия е оперирана и е поставена ендопротеза на лява тазобедрена става. След проведена терапия е вертикализирана с 2 помощни средства патерици за 45 дни. Изписана е от лечебното заведение на 11.07.2017 г.

Експертизата е докладвала, че билките и страданията на пострадалата са били найинтензивни непосредствено след травмата, както и след оперативната интервенция, както и в началото на раздвижването. Възстановителният период е продължил около 5-6 месеца, като за първите 45 дни след вертикализирането е ползвала помощни средства. За същия период от време се е нуждаела и от чужда помощ при самообслужването. След изтичането на този период е имала затруднение при качване и слизане по стълби, вкл. и посттравматичен стрес - безпокойство, смущения в съня. Доколкото по делото няма документация за остатъчни последици от полученото травматично увреждане, според вещото лице след изтичане на обичайния срок за това възстановяването на въззиваемата от причинената травма е приключило.

Предвид гореустановеното въззивната инстанция приема за безсъмнено установено по делото да е налице противоправно поведение от страна на ответника въззивник Столична община, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на задълженията му по чл. 19 ал. 1 т.

2 от Закона за пътищата и чл.3 и чл.167 от Закона за движението по пътищата, във вр. с § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, сочещ общината като собственик на общинските пътища, улиците и булевардите.

Правилото на чл. 11 ЗОС установява задължение за общината да управлява вещите, общинска собственост, с грижата на добър стопанин, а нормите на чл. 3 ал. 1 и чл. 167 от ЗДвП - да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най кратък срок.

Идентично задължение за въззивника произтича и от чл. 28, ал.1 вр. чл. 31 от Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община, защото общинската администрация е, която трябва да планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици.

Релевантния факт, че процесният инцидент е настъпил на улица на Столична община не се оспорва от въззивника.

3

Обсъдените доказателства установяват безсъмнено и наличието на причинно следствена връзка между състоянието на тротоара на ул.“Йордан Йовков“ в С., в участъка, където въззиваемата е паднала на 03.07.2017 г. и причиненото й от падането телесно увреждане - счупване на бедрената шийка на тазобедрената става.

Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба на ответника-въззивник, че доказателствата по делото не установяват пряка причинно-следствена връзка между полученото увреждане на въззиваемата и противоправното бездействие на длъжностните лица от СО по поддържане на тротоарите на общинските улици в Столична община.

Противно на твърдения по делото не е установено да е налице друга причина за причиняването на това увреждане.

Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на другиму някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Същата норма урежда специалния случай на гаранционно-обезпечителната отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД.

По приложението й теорията и практиката са единни в разбирането си, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, т.к. не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя й. За да бъде ангажирана следва да се установят в кумулативна даденост следните положителни предпоставки: 1/ правоотношение по възлагане на работа /което в случая е не е спорно по делото, с оглед признанието от страна на ответника-въззивник, че процесният тротоар е публична общинска собственост/, 2/ осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /в случая проявено бездействие от страна на Кмета на СО и служителите, пряко отговарящи за поддържането на общинските пътища и тротоари в гр.С.; 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - в случая чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона /цитираните по-горе, вкл. Наредба, приета в изпълнение на ЗОбС/, /арг. от ППВС № 9/1966 г./. Вкл. и в тези случаи противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Последният елемент също е установен еднозначно в случая доколкото, както вече се посочи, полагането на грижи за поддържането на общинските улици и тротоари в Столична община е задължение на Кмета на СО, районните кметове и респ. - на длъжностните лица, на които първите са възложили конкретни функции в тази насока.